Най-важното за живота и оцеляването на един народ е неговата културна матрица – традициите, обичаите, езикът, религиозната и философската концепции за света, родовата памет, историята, интонационно- вибрационната му среда, т.е. народната музика и танците.

Културната матрица – това е невидима колективна структура в рамките на културата на един народ, която служи като духовен източник и основа за възпитание на поколенията на този народ. Тя  осигурява духовната основа и  защита на приемствеността чрез традициите. Културната матрица служи като своеобразен щит, като защита на породилия я народ. Гръбнакът на нашата личност се определя от културната матрица и тя именно ни поддържа по най-различни начини. Ако човекът се изтръгне от неговия културен контекст и се пренесе в друг културен контекст, където той е лишен от културния щит, това може да има печални последствия.

В този ред на мисли  е много важно да се възстанови, да се възкреси  българската културна матрица, подложена на многобройни опити за унищожение. Това са насилственото покръстване с приемането на византийския религиозен и граждански закон, турското иго, комунистическия период с неговата идеология, опита за пренастройване чрез чалга, порно, наркотици и груба пошла американизация.  А сега и европейската глобализация.

    За България и българите опазването на културната матрица е особено важно. Характерна за българската културна матрица е народната музика с уникалните и никъде другаде несрещащи се неравноделни тактове.                                  И тази прекъсната връзка вече близо 1200 години ни прави подвластни на чужди културни модели, на  чужди политически, идеологически и религиозни системи.

Но докато пазим своето народно творчество, вибрационната среда на неравноделните тактове, своя език и своята земя – ще има българи, ще устои и България.

    В последните десетилетия  ние сме свидетели  на невиждан разпад. Живеем в свят, в който културата е престанала да бъде универсален механизъм  за самоорганизация на човешкия живот, а религиите са престанали да бъдат инструмент за настройка на човешкото съзнание към висшите енергоинформационни полета на космическия разум. Разпадат се империи, държави, етноси, семейства. Вместо това усилено ни се налагат “общочовешки ценности”, т.е обща, единна и еднаква за целия свят култура, съвпадаща със западния и особено с американския, културен модел.

      За по-малко от 20 години пред очите ни се изпразниха от съдържание такива понятия като държава, армия, вяра, любов, престъпление и наказание, добро и зло. Заместиха ги парите, принципите на добре преценената полза, пресметнатия  риск, слободията, безнаказаността. Широко се използват техники за кодиране, моделиране и други форми на зомбиране на личността. Човекът  се превръща в елемент, атомизиран индивид от социотехническата мегамашина, който безропотно  трябва да следва наложените му правила, тотално контролиран от системата.

    В  тези условия човек може  да  се запази като  личност,  единствено като  съхранява традицията,  т.е. социалните и културни константи  на битието. Традицията е огънят,  който носим в себе си, вечното завръщане към  който е надеждата за оцеляването ни като човешки вид. В сравнение с идеята за линейния прогрес, идеята за вечното завръщане към корените е висша духовна ориентация на човека за завръщане към вечното.

    А ние, българите, притежаваме изключителното богатство на нашата традиция. В нашите обичаи, песни, танци, шевици е закодирано древното космическо знание, а в гените ни са заложени възможностите на изключителен интелект, издръжливост,  любознателност, творчество. Потопен в мъртвешки сън преди 1100 години при насилствено и изключително трагично наложения модел на византийска държавност и религия, наречен „покръстване”, българският дух отново се събуди, този път не за да извоюва националното ни освобождение, а за да изпълни  своята мисия – да разгори своя огън в сърцето на всеки българин и да го превърне в семето на новата човешка бъднина.

      Оставен сам да се грижи за своето оцеляване, българинът се обърна към своите традиции, започна да търси своите корени,  корените на своята идентичност, на своето битие. И изумен откри неподозираните измерения на знанието, което е притежавал някога и което е разнасял по света. И започна сам, с любов и преклонение да се грижи за неговото изучаване, съхранение и разпространение.

  Затова най-важно е да се стремим да запалим в сърцата на българите духа, да запалим огъня на българското самосъзнание, да подклаждаме и да не позволяваме да загасва този пламък, да събудим спомена за достойнството и добродетелите на народа ни, да работим за духовното единение на българите по света.  И наш дълг, или по-скоро наша благословена служба е да съдействаме с ума, сърцето и силите си за пребъдването на България – да дадем своя принос в Храма на Българския Дух, за благото на цялото човечество.

.

***

Най-важното за живота и оцеляването на един народ е неговата културна матрица – традициите, обичаите, езикът, религиозната и философската концепции за света, родовата памет, историята, интонационно- вибрационната му среда, т.е. народната музика и танците.

.

Неравноделните тактове – това са космически ритми, ритъмът на сърцето, което пулсира в такт  5/8, ритъмът на любовта 7/8 и други производни ритми. Там, където  има народна музика  с неравноделни тактове, значи там живеят българи, дори и да се наричат с други имена.  По това ще ги познаем.

Неравноделните тактове са присъщата вибрационна среда на българите, тя им дава виталността, устойчивостта, дълголетието, мъдростта. Поставени в друга вибрационна среда, те не могат да издържат дълго, защото това е енергийно-вибрационен глад . И започват да създават български певчески и танцови състави, защото имат силен творчески дух.

.

Божествената мъдрост, със звездното знание, защото Тангра означава Небесен Разум.

***

 

 

Преглеждания: 254

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics