МИХАИЛ БЪЧВАРОВ - БОНДАР : "КРЪВТА ЗОВЕ МЕ - ВИКА МЕ БАЛКАНА..."
 
 
Наскоро във Варна се запознах с един от най-известните представители на съвременната българска публицистика и литература в Бесарабия - Украйна,г-н МИХАИЛ БЪЧВАРОВ - БОНДАР. От 1987 г.той е член на Съюза на писателите на СССР/ сега Международен съюз на писателите на Русия/, а от 1994 г. е член на Съюза на българските писатели. Издал е досега шест поетични книги в Кишинев,Белорусия и България. Автор е на сценарий за телевизионен филм посветен на молдавския учен от български произход, професор Петър Недов.

Родовата хроника на фамилията БОНДАР в Русия започва с преселническата вълна на българите от Балкана през 1812 година.


- Г-н Бондар, разбрах, че пазите интересни спомени за Вашите предци?


- Децата ми са седмо поколение българи родени и израсли в Буджака /Бесарабия/. Прапрадядо ми Вълкан е преселник от тетевенските колиби в бесарабското село Чийший /Градина/ близо до Болград. Интересна е историята с моя прадядо Димитър,който с още двама свои съселяни е участвал в Освободителната руско-турска война -1877-78 г. Димитър Бондар в началото на войната е канонир в 3-та батарея на 15-та артилерийска бригада, а после опълченец. Преди да замине на война, 22-годишният момък получава от своя баща Алекси Бондар, благословение-заповед: " Да Ви помага Господ, да се върнете с победа...А ти, Димитре, да си доведеш от България булка. Само тогава ще хвана вяра, че България е свободна!". Синът изпълнява благословението на баща си и се връща в родното си село с млада невеста - българка от село Арбанаси - Анастасия Русева.


- - Вие пишете и печатате на родния език.Трудно ли Ви беше в началото ?


- Трудно,много трудно,като се има предвид че дядо ми е учил руски език, баща ми - румънски, аз - украински и руски,а децата ми - молдавски и руски език. И в този ''коктейл'' липсва и час обучение на родния български език. Разбира се, най-важното е, че съм расъл между българи ревностно съхранили през вековете език и традиции. За приобщаването ми към съвременната българска култура и изграждането ми като творец,решаваща роля изигра АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ. С най-дълбоко чувство на признателност и любов се прекланям пред този изключителен поет и родолюбец - апостол на българщината. Пазя като свидни спомени - реликви повече от 20 негови писма с препоръки и бележки. От него е фактически подредена и редактирана първата ми книга на майчин език " На белия свят " , издадена в Кишинев в 1986 г. Неговият портрет с личен автограф виси над леглото ми.


- - Кое Ви подтикна да се завърнете в старото Отечество?


- Ще Ви отговоря със стиховете си:

" Нечут ли глас зове на път?

Кръвта зове ме, вика ме Балканът:"

/из стихотворението "Предание"/
..............................................................................

"А майка ми, казвайки, стана на крака:

"Грях не бери. Тъмнината не проклинай.

По добре , сине свещ запали.

Тя път ще освети и болката ще мине-

нас,скоро два века, така ни боли...."

/ из поемата "Арахангеловден" /


- - Г-н Бъчваров, какви са днешните Ви грижи и мечтания?

- Първото ми мечтание е да не чувам в България "гут" , "харашо", а българското "добре сме!". Второто ми желание е младият българин да ме разбере, защо съм " антиплъх". Когато мнозина напущат България - аз се завърнах в Отечеството. Третото - да успея да завърша романът си "Дочакай изгрева " - в който се опитвам да разкрия душата на българина, живеещ извън пределите на Старата Родина.

Интервю на Александър ЛАМБОВ.

На снимката Михаил Бъчваров - Бондар

Преглеждания: 149

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics