Екаятерина Павлова

Защо фотографията
Във фотографията ти вземаш сам решенията. Трябва да имаш инстинкт да забелязваш
бързо и много. Често това, което аз
виждам, остават скрити за другите. Фотографията е мъничките пространства, в които човек не губи
своята самостоятелност. Тя е поемане на лична отговорност." Ако човек се
подлъже да стъпи на известността - това летящо килимче, той е в опасност и като
личност, и като творец.

Портретите.
Портретът като че ли е голямата сила на Иво Хаджимишев. Според него гаранцията
за успешната портретна фотография е умението да общуваш с хората, да се чете
човешкото лице, за да се извади най-важното от него. А само за секунди то ти
казва толкова много! "Питат ме - как разбираш кога да спреш да снимаш? Ами
когато видя, че в три последователни кадъра няма развитие - време е да се спре.
Най-трудно съм правил портрет на баща ми и майка ми. Те са най-ощетени от моето
бродене във фотографията."
Социалната фотография
вълнува Иво Хаджимишев през целия му творчески път. "Това е нещо, което
вече почти изчезна от страниците на българския печат. Всичко е
"лайфстайл", всичко е уеднаквено. Затова с по-голяма сила отвсякога
моето любопитство към социалната тема е много, много голямо. Неслучайно в
конкурсите, в които мога да влияя с мнение, има отдел за социалната
фотография."
Културните съкровища
Иво Хаджимишев ги открива и показва на хората чрез своя обектив още от
основаването на някогашното списание "Отечество" (1975).При
отбелязването на 1300 – годишния юбилей от основаването на българската държава,
Хаджимишев илюстрира целия блок за страната ни на страниците на
"Илюстрейтед Лондон нюз". Общува с видни наши и английски историци.
Между тях е Стивън Рънсиман – близък приятел на три генерации Хаджимишеви още
от 1925 г., който го допуска до своята богата библиотека


С България по света
Изложбите на Иво Хаджимишев винаги са подчинени на една тема, на една идея.
Винаги носят информация за България, създават топло чувство към нея. „Стремя се
да покажа "невидимата"
България. Сега, като погледна в архива си, виждам галерия от образи на незнайни
и невидими българи, които обаче съществуват и за които политиците се сещат само
при избори. Но те са канавата, те са хората, които правят нацията. Много съм
щастлив, че имах възможност на най-различни места из България да се докосна до
тях.”


Настоящето


Решил съм да посветя остатъка от живота си на едни по-качествени и по-всеобхватни проекти и книги.
Тук включвам създаването на Отдела за артистична фотография към Националната
художествена галерия, организирането на ежегодната изложба "Преглед на
българската фотография", гостуването й после в четири галерии из България,
организирането на чужди изложби у нас.
В сравнение със света, в това отношение се движим голямо закъснение. Сега
нещата се промениха. Щастие е, че директорът на галерията, моят стар познайник
Борис Данаилов, има съвременното виждане, че художествената фотография е тук..
Когато създадохме колекцията за средновековните паметници на българската
култура, идеята беше тя да се разпространява в Европа като една от
предсъединителните ни прояви там. Обаче имах възможност да я покажа само в САЩ.
Трябваха само още малко пари да се направи още един тираж. Тогава
администраторите ми казаха: "САЩ не са ни приоритет тази година, както и
Русия." Наложи се да намеря частна фондация да финансира проекта. Да не
говоря пък за престъпното занемаряване на културните ни връзки с Русия."
Бъдещето
Тази година Иво Хаджимишев приключва голям международен проект със заглавие
"Цивилизациите на Балканите". Той обхваща седем държави. "В този
проект търся не това, което в последния век е обтягало отношенията ни, а отивам
по-надълбоко и стъпвам върху цивилизационните пластове, върху които сега всички
заедно живеем.. Изграждам всичко върху паралелите. В проекта ще участват учени
от тези страни и те ще коментират предметите и артефактите, предложени на
вниманието на хората."
"Фотографията е пъзел, който се реди непрекъснато. Правиш нещо, което
хармонично трябва да добавиш към друго нещо, което вече имаш готово. Ние вървим
по утъпканите пътеки на нашите редшественици и често неволно ги цитираме в
стилово отношение. В момента малцина са тези, които могат да кажат: "Аз
имам свой стил." Или по една фотография да се познае кой е нейният автор.
Това не може вече да се случи, защото фотографията е толкова развита и
мисленето на хората се оказва толкова паралелно


Разсъждения
България има изключително даровити хора, за които трябва добра почва, за да се
развие семенцето. Но съвременното поколение фотографи е виртуално. То още не
може да разбере, че е едно да създадеш изображение, което може да бъде видяно
веднага от целия свят, друго е да имаш куража да го извадиш от "виртуалния
компот" и да го поставиш на стените на художествена галерия.
Накъде отива фотографията? "Според мен бъдеще в артистичната фотография
имат само онези, които успеят да устоят на "Барби-индустрията" във
визуалното изкуство. Тези хора ще бъдат все по-редки, може би луди, може би
много по-бедни. Но ако те имат куража да не се поддадат на модата, индустриалното производство и на политически коректни изображения, те ще ни
кажат какво става в действителност в нашия свят.



Преглеждания: 109

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics