Продължение 7. За стратегията на „социалното гражданство” или „гражданското общество”


Участниците в дискусията считат, че 1990 г. е повратна точка в историята на Европа и света. Ето защо е от особено важно значение да се определи на къде ще тръгне Европа
и света, кой път ще
изберат, какъв е нашият избор - изборът, който можем с чиста
съвест да предложим на нашите страни и народи.


На този основен въпрос и неговия отговор бе посветен доклада на г-жа Лаура Балбо от -Италия.Около нейното становище се завъртяха и коментарите на участниците в тази дискусия. Г-жа Лаура Балбо определи като "оригинални цели" на бъдещето общество, наречено от нея "Социално общество", "Грижовно общество" или "Приятелско общество", идеята и целта за постигане на пълно образование с нарастващ .брой години, пълна и качествена заетост; развити системи на социална сигурност, разширяваща се мрежа за социални услуги(включително обществени жилища), гарантиран минимален доход и условия за живот.

Тя счита, че през изминалия период много от тези цели са преследвани и в една или друга степен постигнати за преобладаващата част от населението на Западна Европа и главно за активните лица. Макар и все още не и за цялото население, тези успехи се градят на безпрецедентната икономическа експанзия в Западна Европа и -САЩ, на все по-добрата социална ориентация на пазарната икономика и на
общия процес
на демократизацията - политическа, икономическа и социална - в тези страни.
Социалните постижения на "държавата на благоденствието” в различните страни обаче са различни и една от важните
причини за това е различното отнош
ение на управляващите политически партии към демокрацията и пазара, и по-конкретно - към "държавата на благоденствието".


-През този период - каза г-жа Лаура Балбо - се роди и "Тачъризма"' и "пълната подкрепа на идеите на "държавата на благоденствието в скандинавските страни". -.Това довежда развитието на пазарната икономика до значителни
различия по отношение на нейните социални последици:


"Тачъризмът" бе ”продукт на ревизиране на цялата следвоенна тенденция в Британското общество, открит стремеж :да се разруши държавата на благоденствието или
гражданските
права". Тя припомня, че не
друг, а тъкмо Маргарет Тачър започва 1|силна идеологическа атака срещу основните
характеристики на държавата на
благоденствието" като пълна заетост и равни възможности,
социално подпомагане
и т.н. Именно Маргарет Тачър обявява като "сърцевина” на своята нова политика и модел на политическата и социална организация на британското общество "ценностите на свободния пазар - пазара като мярка на всичко"(курсива-Д.Н.). Тя "направи опит да възстанови и постоянно наблягаше на
консервативните... викториални социални ценности - п
атриархализма, носталгията по империализма,обръщането на погледа към "закона" и "реда" – припомня още г-жа Балбо.

Други Европейски страни, според нея, "не се отказаха от държавата на благоденствието или поне не сториха това открито”. В
тях се „заговори за смесен подход към социално
икономическите проблеми и този подход стана
доминиращ".


Няколко други държави, продължи г-жа Балбо, главно скандинавските "продължават да се придържат към оригиналните идеи на държавата на благоденствието и да полагат
усилия за
тяхното последователно и
все по –пълно реализиране”.


Според нея и сега много Европейски страни "все още се придържат към принципите на държавата на благоденствието". За съжаление "твърде малко се
прави в практически план за тяхното пълно и последователно реализиране". А
"Тачъризма" е
станал "символ на неприятелски модел на д ъ р ж а в а". В тази връзка изразява своите опасения от факта, че „в Източно-европейските
страни прекалено много се
набляга на преватизацията, без открити дебати относно целите и възможния избор". В тези държави „се наблюдава процес на бързи промени в
"баланса между държавата и пазара, като от универсализъм
се отива към селективен подход, но без ясна равносметка за социалните последици".

При това състояние на нещата и при тези разнопосочни възгледи и политики в Европа, г-жа Лаура Балбо предвижда "три сценария" или три възможности за бъдещето на Европа :


(1)„Грижовно общество"(общество на грижите), наричано още „ Приятелско
общество”,изградено на примера на скандинавските страни;

(2) „Европа, земя на привилегии”.

Този сценарий, според г-жа Балбо, предполага Нов План - Маршал за източноевропейските страни, съчетан с възможности за по-квалифицираната работна сила в тях да замести по-ниско квалифицираната работна сила от "третия свят". При този вариант "Европа се управлява от нови общоевропейски агентство". Едновременно се прилага строг контрол върху емиграцията в Европа от "третия свят".

(3) ”Двойствена, дълбоко неравна и разделена Европа в един двойствен свят”.

При този вариант "пазарните механизми и ценности",принципите на печалбата", с една дума "капиталистическите ценности са признати за единствено възможни и функциониращи критерии” във
всички области на обществения живот и дейност, включително в сферата на публичното здравеопазване и образование. При този сценарии "неравенството между социалните класи, между мъжа и жената, младите и старите, белите и цветнокожите, тези с постоянна и задовол
ителна работа и тези със случайна и несигурна заетост нарастват"Крайният резултат е: "Една двойствена, дълбоко неравна Европа. Различията между Севера и Юга, между Европа и третия свят ще растат; ще има екологически чисти и силно замърсени страни и региони".


Какъв ще бъде нашият избор?” - пита г-жа Лаура Балбо. И споделя
своите предпочитания, но не и най-вероятния реа
лен избор и отговор, към който правителствата и народите на Източна и Западна Европа се насочват, предпочитат и отстояват.


А според нас в България (а може би и в още една или няколко от останалите бивши социалистически страни) съществува още една или две реални и допълнителни
опасности : да се декларира официално един избор,
а на практика (чрез неадекватни
конкретни норми, нормативи и мерки, действия и бездействия на управляващите
политически партии и елит) да върви в друга, съществено различна посока; или
нито един определен избор и посока да получат

консенсус и през цялото време да се тръгва ту в една, ту в друга посока и по този начин да се забавя икономическо и социално развитие и запазва или дори увеличава сегашнототносително изоставане от Западна Европа.


Ще съумеем ли да се предпазим от тези нежелани възмож­ности


ИЗВОДИ И ПРЕПОРЪКИ

Първият Общо Европейски диалог по проблемите на социалната политика след шеметните събития в Източно-европейските страни в
края на двадесетия век показва:

(1) На съвременния етап от развитието на Европа и света пазарната
икономика и демокрацията са единствената
разумна алтернатива. Целият въпрос е не дали да ги има или не, а какви да бъдат те, както и да се намери оптималното за Европейския регион и европейските страни съотношение между тях. Отговорът на този въпрос в Източно-европейските страни се усложнява съществено от липсата на необходимите
познания и опит, както и от кризата, в която те, или част от тях, се
оказаха в началото на преходния период.

(2) Събитията в Източна Европа в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години
и стартиралите с тях процеси на демократизация и връщане към
пазарната икономика бележат повратен момент в историята на цяла Европа и целия свят.Те имат неотразимо и съществено влияние върху общия политически климат в света, върху развитието на източно и западно-европейските страни и народи, върху усилията и проектите за постепенно изграждане на новия "Общ Европейски Дом".

Западна Европа е принудена да преразглежда досегашните си
планове и програми. Източна Европа - да полага значителни и все по-ефективни
усилия за "връщането си" към Европа чрез утвърждаване и все по-пълна реализация
на принципите на съвременната демокрация и все по-добрата социална ориентация
на пазара и пазарната икономика. Двете заедно (Западна и Източна Европа)
- да намерят нов общ път към
по-светло и устойчиво развитие и бъдеще на своите стран
и и народи.

(3)Главните цели и основното съдържание на реформите в Източно-европейските страни са изграждане на съвременна и социално добре ориентирана пазарна икономика и съвременна демокрация и демократизация на целия обществен живот - политически, икономически и социален. Това може да стане само на основата на най-добрите постижения и традиции на народите от Западна и Източна Европа, без предразсъдъци и абсолютно отричане и изхвърляне "зад борда" на всичко, което са постигнали през последните 45 години. Последното би било несправедливо и обидно за
тези народи. То би забавило
изхода от кризата и връщането на тези страни и народи (или поне на част от тях) към съвременна, обновяваща се,
интегрираща се и просперираща Европа.

(4) Връщането към пазарните принципи и отношения и едновременно към съвременните принципи и форми на демокрация в никакъв случай не означава и не бива да означава връщане назад към класическия капитализъм. То е и трябва да означава връщане към
бъдещето"
на всяка една страна поотделно и на Европа като цяло; към една бързо развиваща се, обновяваща
се и интегрирана, мирна и демократична Европа; ново мощно развитие на
демократичните процеси и форми в нея, а чрез нея и в целия останал свят.

Участниците в диалога подчертават, че връщането
към пазарната икономика и съвременните форми на демокрация на Източно-европейските страни се възприема на Запад различно. За някои то е връщ
ане към съвременните форми и организация на капиталистическото общество, към съвременния "демократичен капитализъм" и следователно "чиста" победа на капитализма над социализма. В действителност то не означава пълно и абсолютно отрицание на основните идеи на научния социализъм и дори на редица постижения на провалилата се реална "социалистическа система" и модел на т.н. "реален социализъм”. Най-малкото защото след Втората световна война в страните, носители на
съвременния демократи
чен и социално ориентиран капитализъм бяха вградени
редица от основните социални идеи на научния социализъм и много от неговите социални цели бяха прегърнати преди това от западната социалдемокрация и видни теоретици и политици на Западна Европа. Това позволи и ускори замяната на стария класически капитализъм и присъщите му обществени отношения с нов, така наречен „демократичен капитализъм” или „капитализъм с човешко лице”. То роди и теорията и практиката на „социално ориентирания пазар и пазарна икономика” в Германия, която теория и практика залегна в новия европейски социален модел. Тази нова социална пазарна икономика и демократичен капитализъм вече никак не приличат на стария капитализъм, защото съдържат в себе си и много от присъщите на научния социализъм социални идеи, цели и постижения. При това на едно значително по-високо равнище на икономическо и социално развитие. Това първо. И второ, събитията в Източна Европа показват, че бъдещото развитие на Европа изисква ново, още по-голямо развитие на демокрацията и присъщите й политически, граждански и социални права и свободи, както и на социална насоченост и
ефективност на пазара и пазарната икономика.

6. Много факти и техният анализ остават впечатление сред представителите на западната икономическа и политическа мисъл, че интелигенцията и новият политически елит в страните от Източна Европа нямат достатъчно пълна и реална представа нито за съвременния пазар и пазарна икономика, нито за съвременната демокрация, нито за вътрешното напрежение и противоречия между тях.

Преглеждания: 92

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics