Продължение


Идеята и мерките за съвместяването на професионалната активност с родителството е друг принципен въпрос и цел на социалната политика на ГДР и Източно-европейските страни. Това изисква създаване на реални възможности за родителите и най- вече за майките да участват в обществения труд като припечелват своята собствена издръжка и едновременно изпълняват възпроизводствената си функция. В ГДР и останалите Източно-европейски страни за целта служат платеният отпуск при бременност и раждане на малко дете, платеният отпуск за гледане на малко дете,детските добавки, платеният отпуск за гледане на болни деца и деца поставени
под карантина, мрежата от детски заведения с частично платени услуги, правото
на другия родител на платен отпуск за гледане на малко дете и пр.


В редица страни от Източна Европа се предлага и друг принцип – за свободен избор на поведение от страна на жената- майка: да работи и да гледа деца. Но според авторите на доклада този принцип е съставна част на предлагания по-общ принцип за съвместимост на професионалната активност с родителството.


Разсъждавайки върху поставения и дискутиран по-общ въпрос – въпросът за това, което трябва да се съхрани и надгради, авторите стигат до заключението, че всъщност дадената
по-горе формулировка е неточна и нецелесъобразна : „това ще вземем и съхраним, онова ще изхвърлим”. Според тях по-правилната и целесъобразна формулировка е отговорът на въпросите „ какво трябва да се съхрани, какво трябва да се промени и какво да се обнови и обогати от съществуващата система за социална сигурност в ГДР и Източно-европейските страни
с цел да се гарантира адекватна социална защита и едновременно усъвършенстване структурата на системата за социална сигурност по начин, който ще служи на обединението на двете Германски държави и на изграждането на нова Европа".


Акад. Татяна Заславская търси отговор на поставения въпрос от по-различен и специфичен ъгъл. „Преди 70 години - пише тя в своя доклад - социалистическата
революция обеща да гарантира по -
висока и ефективна организация на обществения живот,по-висок жизнен стандарт и благополучие, многостранно и всестранно развитие на личността, щастие за всеки гражданин. Считаше се, че с обобщаването на средствата за производство ще изчезне експлоатацията
на човек от човека, ще се гарантира постоянен и
бърз икономически растеж, все по-пълно задоволяване потребностите нхората, подобряване на тяхната структура"


В действителност нищо от споменатото по-горе не се случи... и реалната история на човечеството пое абсолютно друга траектория. През последните 20 години болшинството от капиталистическите страни осъществиха рязък напредък в своето социално и икономическо развитие". В същото време "диктатурата на пролетариата в СССР и
останалите Източно-европейски стран
и прераства в диктатура на комунистическата партия и по-скоро на нейния апарат". "Научно-техническият прогрес се забави". Всичко това доведе "до отчуждаване на хората един от друг" и пресичането на "всяка форма и проява на индивидуална инициативност". В крайна сметка то е довело до "ниска ефективност на индустрията, лошо качество на живота, дефицит на стоките..." В същото време "пропагандата е представяла нещата обратно - като големи постижения на социализма пред капитали з ма"


След тези сравнения акад. Т. Заславская си задава въпроса: „Какво Западът може да заеме от СССР и Изтока, от неговото минало?” И отговаря :


а/” Западът може да вземе от Изтока:

- по-малките социални различия;

- колективизма и взаимното подпомагане;

- откритостта на хората, развитието на другарството и приятелството;

- редица духовни и културни постижения и ценности”.


б)”Изтокът може да заеме от Запада :


- пазарната организация на икономиката, конкуренцията, плурализма на собствеността и
формите за стопанска дейн
ост;

-ориентирането на икономиката към научно-техническия прогрес и към социалните
потребности на хората;

- високата мотивация и високите стимули за труд;

- професионализма и високото качество на работната сила;

-по-добрите условия на труд;

-високото жизнено равнище и качество на живота;

- плурализма на възгледите и убежденията;

- деидеологизацията на науката и културата;

-свободата на словото, печата, религиите и вероизповеданието”.


Именно в това тя вижда задачата и съдържанието на "перестройката" в СССР, което й придава „характер на дълбока социална революция, на нов Октомври от 1917
година".


Акад. Заславская си дава ясна сметка за огромните трудности, пред които е изправено съветското общество и протичащите в него революционни промени, в това число в социалната област, предвид на: кризата в икономиката и в националните отношения; очертаващите се процеси на инфлация, безработица, етнически вражди,
стачни вълни и пр”. Тя си дава сметка и за
"редица негативни социални последици от въвеждането на принципите на пазарната икономика, в това число неизбежната
социална поляризация - особено ако пазарните принципи не се обуздаят и поставят
под контрол”.
Тъкмо затова тя счита за необходимо и препоръчва:

- не само да се запазят социалните програми на правителството в полза на социално
слабите слоеве от населението,
но значително да се повиши тяхната ефективност;

- да се предприемат нови ефективни мерки за разширяване възможността на икономически трудоспособното население само да заработва своите доходи и издръжка; за активизиране дейността на социалните общности, на семействата и на всеки социален индивид.

Това според нея е „ пътят за разширяване социалната база на привържениците на перестройката, както и за гарантиране на нейния letter-spacing:краен успех”.

Много по-дясно нюансирано е становището на Проф. Жужа Ферге от Университета ЕЛТЕ и Института по социология в Будапеща, Унгария. Тя счита, че на практика може да се избира само между онова, „което реално съществува или е съществувало”, т.е. между "капитализма и социализма такива, каквито те са”. В същото време тя признава, че капитализмът не е "идеалният избор", а само „по-добрия избор” на този етап от човешкото развитие. Според нея прилаганата досега система в "социалистическите" страни :"изцяло дефектна", именно и като система „виновна за сегашната криза в Източно-европейските страни”. Но подобно на останалите западни учени счита,"че не всичко в нея е за изхвърляне, че в тази система има, макар и отделни институции като социално-осигурителните, здравните и пр., които не са били изкуствени". И препоръчва тяхното запазване и демократизиране, "за да станат пълноценни и способни да ограничават новата пазарна икономика" и нейните негативни социални последици. По тази причина също се обявява против пълното "отричане или радикална критика на миналото" на Източна Европа, още повече, че отрицанието само по себе си не определя възгледите за бъдещето" и следователно е „недостатъчно”. Опитвайки се да бъде реалист, тя твърди, че действително изборът ни е ограничен между капитализма и социализма, най-малкото защото в момента "трети път на развитие няма”. Изказва открито съжаление за този „ограничен избор”, тъй като дори в най-богатите капиталистически страни „все още се запазва безработицата, инфлацията, значителния брой на лицата живеят под прага на бедността” и пр. Т.е. наблюдават се 12.0pt;letter-spacing:-.15pt"">явления, които ни доказват неговото социално несъвършенство.

Тя отива и по-натам, като заявява, че "съществуват и други възможности различни от онова, което ни предлага досегашната практика”.Тези колебания и надежди прозират с нова сила в края на нейния доклад, където тя отново определя като "неразумен пълния отказ и продажбата на всичко онова, което е постигнато от реалния социализъм”. Подобно поведение тя нарича "несправедливо и обидно” и го определя като "опит да сеотрекат и порицаят героичните усилия на редица поколения, да се обезличи целият им живот, да се обезценят реални и значими социални постижения като пълната заетост, социална сигурност, безплатното и общодостъпно здравеопазване и образование" и пр. Т.е. неща, които "населението цени, одобрява и би искало да бъдат съхранени". Но тя обръща внимание и на факта, че "едновременно с това и като допълнение към него, населението иска по-малко бюрокрация, повече човешко отношение и човешка топлина, по-високо жизнено равнище и благоденствие", което може да им даде социално добре ориентираната пазарна икономика и развитието на съвременната демокрация взети заедно.


Така Жужа Ферге отново потвърждава, че няма основания за пълно отричане на изградените системи за социална сигурност в Източно Европейските страни, но че остава необходимостта от тяхното „хуманизиране и демократизиране”. И тъкмо тук отново се връща към своите надежди и съмнения задавайки въпроса : "Дали това12.0pt;letter-spacing:-.55pt""> е възможно, с какви сили и по какъв начин то може да се постигне?"
Отговорът й е условен: "Бъдещето ще покаже това". Но предупреждава:
"Политическата демокрация не
е синоним на Тя по-скоро е негов вариант”. И продължава :”Истински демократичната политика трябва да определи граници на пазара, както и сферата на действие на социалните механизми, базиращи се на различни
принципи отношение
на пазара и пазарните ценности. Затова е нужна
активността на широките народни маси, ре
волюция "от долу"”(курсива-Д.Н.).


Около тези възгледи - с повече или по-малки нюанси - се въртяха коментарите и становищата на учените и специалистите от Западна Европа, САЩ и Канада. В някои от тях много по-ясно и определено се търсеше и защитаваше необходимостта и неизбежността от "трети път" на развитие на Европа. Най-ярко това становище се защищава в доклада на лондонския професор
А.В. Аткинсон и отчасти в
доклада на г-жа Лаура Балбо от Камарата на Депутатите на Италия.

Преглеждания: 78

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics