6. Въпроса и отговорите на въпроса : Има ли нещо ценно в Източно-европейския модел на социална политика,
което си струва да бъде запазено в обновяваща се Европа

Приблизително такова заглавие носеше един от предварително
подготвените и представени за обсъждане доклади - този наТомас Бютнер, сътрудник на два института: Международният институт за приложни системни
анализи - Люксембург, Австрия и Институтът по социология и социална политика -
Берлин, ГДР, в съавторство с Гунар Уинклер от Института по социология и социална политика, Берлин, ГДР.

Това бе и една от двете основни теми на дискусиите през първия ден - на 16 март 1990 г.На същата тема бе посветена и основната част от доклада на акад. Татяна Заславская и от доклада на проф. Владимир Шубкин - и двамата от АН на СССР.

Всеки от изброените автори търсеше отговор на този въпрос на основата на примера на своята собствена страна и само отчасти на примера на останалите - доколкото познава тяхната досегашна практика.

Изказващите се и самите докладчици, започваха с констатацията, че като цяло "социалистическата система" се е провалила. Почти всички те веднага подчертаваха, че независимо от този факт редица от присъщите й социални идеи и институции имат прогресивно съдържание, могат и трябва да се съхранят и вградят в социалната политика на Западните страни и ново изграждания "Общ Европейски Дом", за които сега съществува реална перспектива. Преобладаваше мнението, че досегашните принципи и постижения на социалната политика на Източно-европейските страни са оказвали и ще продължават да оказват влияние върху социалната политикана Западна и обновяваща се Европа независимо>от нашите желания. Все пак във възгледите на отделните докладчици и участници в дискусиите обаче имаше значителни нюанси.

Томас Бютнер и Генар Винклер считат, че през изминалите няколко
десетилетия политиката и практиката в бившите "социалистически страни” е
била "двойствена". От една страна, тя открито се е стремяла към гарантиране и реализиране на основни социални права за всички граждани и в този смисъл е била носител на хуманистични идеи и съдържание. От друга страна, същата тази социална
защита и политика е служела като "удобно прикритие и средство за ограничаване на политическите, гражданските и икономическите права и свободи" на своите граждани.
Освен това държавата и комунистическата партия и най-вече нейният бюрократичен
апарат са имали "абсолютно доминираща роля Онова, според двамата автори на доклада, което трябва да се съхрани и ползва в обновяваща и обединяваща не Европа, „е отразено в приетата в ГДР на 8 март 1990 г. обогатената „Социална харта”,а именно: :
(1) Гарантирано от закона право на работа на всеки трудоспособен гражданин;(2) Идеята за демократизация и
хуманизация на сферата на труда; (3) Идеята
за изравняване на лицата от двата пола в сферата на труда и отглеждането на децата;

(4) Правото на образование и професионална подготовка; (5) Правото на здравеопазване; (6) Обществените грижи за старите
хора; (7) Идеята за социализиране на нетрудоспособ­ните и инвалидите; (8) Правото на жилище(9)Правото на национална система за социална сигурност и гарантиран минимален доход за всяко лице.

Измежду тези цели на социална политика, обогатени и представени като евентуални цели на бъдещата обединена Германска държава и
Европа като цяло, Томас Бютнер и Г. Винклер отделят специално внимание на три, а именно на : правото на труд;правото на гарантиран минимален доход; правото на съчетаване на професионалната активност с родителството и родителските задължения.

Според двамата автори правото на труд все още не е гарантирано в Западно-европейските държави, независимо че то е споменато в подписаната от тях Европейска Социална
харта /чл.1/ от 1964 г. В Източно-европейските страни то е гарантирано, но по един чисто бюрократичен и недостатъчно ефективен начин. В тях зад т.н. "пълна заетост” често се крие значителна
скрита безработица, а тази така наречена "пълна заетост” често носи формален характер, не е качествена и ефективна и поражда редица негативни не само социални,но и икономически и морални последици.

Двамата автори считат, че правото на труд трябва да се третира като "съществен елемент на държавата на благоденствието” в "обновена Европа".

Принципът за гарантиран минимален доход е широко разпространен и на Изток и на Запад. Той има специфични форми на проявление в различните Европейски страни. В ГДР и много от останалите Източно Европейски страни такива форми са:

- гарантираният минимален размер на работната заплата;гарантираният минимален размер на пенсията;- гарантираното право на стипендия за всеки ученик и всеки студент или за тези от тях, чийто семейни доходи, разчетени на лице, са под нормативно установен размер.