6. Въпроса и отговорите на въпроса : Има ли нещо ценно в Източно-европейския модел на социална политика,
което си струва да бъде запазено в обновяваща се Европа
Приблизително такова заглавие носеше един от предварително
подготвените и представени за обсъждане доклади - този наТомас Бютнер, сътрудник на два института: Международният институт за приложни системни
анализи - Люксембург, Австрия и Институтът по социология и социална политика -
Берлин, ГДР, в съавторство с Гунар Уинклер от Института по социология и социална политика, Берлин, ГДР.
Това бе и една от двете основни теми на дискусиите през първия ден - на 16 март 1990 г.На същата тема бе посветена и основната част от доклада на акад. Татяна Заславская и от доклада на проф. Владимир Шубкин - и двамата от АН на СССР.
Всеки от изброените автори търсеше отговор на този въпрос на основата на примера на своята собствена страна и само отчасти на примера на останалите - доколкото познава тяхната досегашна практика.
Изказващите се и самите докладчици, започваха с констатацията, че като цяло "социалистическата система" се е провалила. Почти всички те веднага подчертаваха, че независимо от този факт редица от присъщите й социални идеи и институции имат прогресивно съдържание, могат и трябва да се съхранят и вградят в социалната политика на Западните страни и ново изграждания "Общ Европейски Дом", за които сега съществува реална перспектива. Преобладаваше мнението, че досегашните принципи и постижения на социалната политика на Източно-европейските страни са оказвали и ще продължават да оказват влияние върху социалната политикана Западна и обновяваща се Европа независимо>от нашите желания. Все пак във възгледите на отделните докладчици и участници в дискусиите обаче имаше значителни нюанси.
Томас Бютнер и Генар Винклер считат, че през изминалите няколко
десетилетия политиката и практиката в бившите "социалистически страни” е
била "двойствена". От една страна, тя открито се е стремяла към гарантиране и реализиране на основни социални права за всички граждани и в този смисъл е била носител на хуманистични идеи и съдържание. От друга страна, същата тази социална
защита и политика е служела като "удобно прикритие и средство за ограничаване на политическите, гражданските и икономическите права и свободи" на своите граждани.
Освен това държавата и комунистическата партия и най-вече нейният бюрократичен
апарат са имали "абсолютно доминираща роля Онова, според двамата автори на доклада, което трябва да се съхрани и ползва в обновяваща и обединяваща не Европа, „е отразено в приетата в ГДР на 8 март 1990 г. обогатената „Социална харта”,а именно: :
(1) Гарантирано от закона право на работа на всеки трудоспособен гражданин;(2) Идеята за демократизация и
хуманизация на сферата на труда; (3) Идеята
за изравняване на лицата от двата пола в сферата на труда и отглеждането на децата;
(4) Правото на образование и професионална подготовка; (5) Правото на здравеопазване; (6) Обществените грижи за старите
хора; (7) Идеята за социализиране на нетрудоспособните и инвалидите; (8) Правото на жилище(9)Правото на национална система за социална сигурност и гарантиран минимален доход за всяко лице.
Измежду тези цели на социална политика, обогатени и представени като евентуални цели на бъдещата обединена Германска държава и
Европа като цяло, Томас Бютнер и Г. Винклер отделят специално внимание на три, а именно на : правото на труд;правото на гарантиран минимален доход; правото на съчетаване на професионалната активност с родителството и родителските задължения.
Според двамата автори правото на труд все още не е гарантирано в Западно-европейските държави, независимо че то е споменато в подписаната от тях Европейска Социална
харта /чл.1/ от 1964 г. В Източно-европейските страни то е гарантирано, но по един чисто бюрократичен и недостатъчно ефективен начин. В тях зад т.н. "пълна заетост” често се крие значителна
скрита безработица, а тази така наречена "пълна заетост” често носи формален характер, не е качествена и ефективна и поражда редица негативни не само социални,но и икономически и морални последици.
Двамата автори считат, че правото на труд трябва да се третира като "съществен елемент на държавата на благоденствието” в "обновена Европа".
Принципът за гарантиран минимален доход е широко разпространен и на Изток и на Запад. Той има специфични форми на проявление в различните Европейски страни. В ГДР и много от останалите Източно Европейски страни такива форми са:
- гарантираният минимален размер на работната заплата;гарантираният минимален размер на пенсията;- гарантираното право на стипендия за всеки ученик и всеки студент или за тези от тях, чийто семейни доходи, разчетени на лице, са под нормативно установен размер.
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите