Продърлжение

5. Принципно верните тези, според които : различните условия изискват различни решения; безработицата е в основата на бедността. И отговорът на въпроса : Нужна ли е тя?

Това бе лайтмотивът в изказването на проф. Адриан СинФилдот Факултета за социална политика на университета в Единбург, Великобритания. В тази връзка той напомни, че „научните изследвания са нещо подобно на радарни станции. Те трябва да установяват накъде върви обществото и света; къде евентуално би стигнало,ако възприетият курс и скорост на движение се запазят непроменени; какво е желаното развитие и какви са пътищата и средствата за неговото достигане”.Проф. Синфилд също смята, че пазарът и пазарната икономика са необходими, но че те трябва „задължително да се регулират и контролират”. Контролът трябва да бъде „първичен” ( предварителен) и „последващ”.И най-важното – той трябва да бъде приоритетно насочен към „предотвратяване или омекотяване” на иначе неизбежните негативни социални последици от свободното действие на пазарните принципи и правила. Това становище на проф. Синфилд даде повод участниците в диалога да определят икономическата политика като „първата” социална политика, а социалните програми, целящи последващо компенсиране или омекотяване на породените от пазара негативни социални последици, като „втора”, макар и същинска в тесен смисъл на думата социална политика. Представителите на западната мисъл считат, че Източно-европейските страни действително бързо и необратимо се демократизират, но че и Западна Европа има какво да
научи от тяхната досегашна социална политика. За съжаление в Източно-европейските
страни те забелязват „ заплахи за демокрацията и прояви на нови форми на депресии”.


Ако отида сега в Будапеща, пошегува се проф. Джон Милс, и открито кажа, че искам да изследвам класовите отношения, вероятно ще ме изхвърлят”. „В Източна Европа не искат да чуят за класов подход и в много от страните в Източна Европа доминират сили, които на едро отричат всичко, което е постигнатопрез периода на тоталитаризма, в това число в областта на социалната политика и
практика”.


Връщайки се към проблемите на безработицата в Западна Европа, проф. Синфилд сподели своето убеждение, че :„Безработицата не е неизбежна в нито едно съвременно общество”; Равнището и тенденциите на икономическото развитие в дадена страна не определят автоматично равнището на безработицата”.


Работодателите разполагат с широка гама от стратегии, за да се справят с намаленото търсене и по-общо за да регулират търсенето и предлагането на работната сила”.


Проф. Синфилд поясни, че има предвид селективното (по схеми) освобождаване от работа и селективното заплащане за труда на останали без работа възрастни работници и служители; по-широко прилагане на намалено работно време; разделяне на едно и също работно
място между двама работника; намаляване на извънредния труд; специални мерки за
охраняване на тези,
които е трудно да бъдат заменени, когато започне икономически подем; мерки за разкриване на специални работни места за безработни, в т.число за поощряване на подобни инвестиции и разходи от страна на държавата и местните общини. Той е убеден,че:
"Институционалните решения оказват значително влияние не само върху тези, които са най-уязвими при безработица и нейното отражение върху техните семейства, но и върху тези, които са най-добре защитени срещу икономическата несигурности загубата на работното си място, че безработицата трябва да се третира "първо, като характеристика на обществото и начина, по който то оперира; и едва след това - като лична съдба на този, който се оказва без работа".


Според проф. Синфилд особено голямо внимание заслужава опита на Швеция в борбата срещу масовата безработица. Проведените от него проучвания и сравнителни
анализи доказват, че"причините за
различията в равнището на безработицата между
тези страни (има предвид западните страни
Д.Н.) са в последна сметка институционални и
политически". Неговото заключение е, че "съществуването или липсата на
институционална решимост за пълна заетост" е ”основното обяснение за диференцираните последици от кризите”. Тази институционална решимост, според проф. Синфилд, включва:изрично заявена решимост да се постигне и поддържа пълна
заетост;съществуването и използването на антициклични механизми и политики; съществуването и използването на letter-spacing:-.4pt"">специфични механизми за регулиране на предлагането и
търсенето на пазара на труда по посока на пълната заетост;
съзнател­ното
решение да не се използва безработицата като средство за гарантиране на други
цели на политиката.


Необходимостта от подобна политика и институционална решимост проф. Горак Терборн – друг участник в диалога, обяснява с две групи по-общи причини:


а/ решимост да се защитят интересите на работническата класа от политически доминиращи движения на представителите и носителите труда, както това е в Швеция, и отчасти в Норвегия;


б/ с консервативния по природата си възглед, че редът и стабилността в дадена страна са еднакво важни за натрупването на капитала, както е в Япония и Швейцария.


Според същия автор "в Австрия срещаме една необикновена комбинация от двете съображения".


Проф. Синфилд и други участници в дискусията споделят възгледа, че безработицата струва на обществото "значително повече, отколкото се мисли (курсива–Д.Н.). Според него ”тези, които аргументират, че безработицата е необходима за поддържане на индустриалната дисциплина и стимулите за работа... са рядко запознати с пълната цена на безработицата". Този факт се обяснява отчасти с недостатъчните усилия и постижения на техническата експертиза за оценяване на безработицата и най-вече - с "неотчитането на
редица важни нейни негативни социални, икономически и психологически последици за тези, които изпитват безр
аботицата върху собствения си гръб".


Проф. Синфилд категоричо възразява и срещу широко разпространения възглед, според който безработицата е "цена, която обществото заплаща" за слабостите на икономическата политика. Тази цена се заплаща не
от ”обществото", а ”от отделни негови групи". Множество
изследвания показват, че
"тези групи са точно определени",
че тяхната сърцевина са ниско квалифицираните работници и служители, малцинствата и младежите, които все още не са успели да
встъпят в полето на труда, както и по-възрастните категории от
носителите на работната italic"">сила.При това тези, които веднъж са изпаднали в групата
на безработните, се показват и като най-уязвими към пов
торно и следващо изпадане в групата на безработните. Тъкмо поради това „безработицата е една от основните причини за бедността", а преодоляването й, както и връщането на безработ-.35pt"">ните към полето на труда, обикновено не гарантира преодоляване на акумулираната преди това бедност.


Участниците в дискусията считат, че демокрацията „не може да бъде изградена докрай при висока безработица." В същоleто време проблемът не се свежда просто до "пълна заетост”
и
гарантиране на "пълна заетост”, а „до гарантиране на пълна заетост при качествена работа”.


И още нещо важно : нашите представи за т.н. "пълна заетост" исторически са се променяли и вероятно ще продължат да се променят. Само преди 15-20 години на Запад "пълната заетост” е
означавала „заетостта на един член в семейството”. „Днес тя означава
заетост на двамата
работоспособни членове на семейството”.


Всички участници в диалога бяха съгласни, че борбата срещу безработицата е съществен фактор в борбата срещу бедността, моралната деградация, престъпността, влошеното здравословно състояние на част от населението. Разбира се, премахването единствено на безработицата, не е достатъчно условие за изграждането на съвременни демократични отношения и демокрация. И като доказателство напомнят факта, че още Бевъридж включва в своята програма:(1) пълна заетост; (2) безплатно здравеопазване; и (3) всеобщо достъпно образование.


Днес списъкът на социалните права и гаранции на гражданите, който образуват съдържанието на съвременната демокрация, е много по-широк. От тази гледна точка днес демокрацията получава ново определение. Днес тя означава общество, в "което хората не се страхуват за своето настояще и бъдеще”. И по-конкретно - общество, в което никой не се страхува от безработица, инфлация, липса на ефективна социална защита при временна или трайна нетрудоспособност, невъзможност за лечение и образование и пр.

От тази гледна точка очертаващата се от началото на 1990 г. икономическа криза в нашата страна поставя сериозни допълнителни препятствия и изпитания пред процеса на демократизация и запазването на редица социални придобивки на българския народ. Нещо повече. Докато тази заплаха съществува, до тогава трудно можем да говорим за себе си като за едно съвременно демократично общество.

Преглеждания: 60

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics