Продължение: Проф. Франсис Фокс Пинвън и проф. Ричард А. Клоуърд
привеждат множество конкретни примери за връщане към все по-краен неолиберализъм и ограничаване на социалните програми в САЩ.


„Средствата за жилищната програма са намалени със 75 %. Силно са намалени обезщетенията за безработните. Едва 25-30 % от безработните получават помощ.
След януари 1981 г. установеното минимално равнище на заплатите остава непроменено, въпреки нарастването на потребителските
цени с 39 % до края на десетилетието. През 1989 г. семействата, които зависят от размера на минималната работна заплата, живеят с доходи,които са с 30 % под линията на бедността...; 84 % от тези, на които е отказана социална помощ през 1986 г., е трябвало да получават такава”.

В резултат на тези и други подобни ограничения през 1988 г. 32 милиона от населението (13 %) живее под прага на бедността. Социалната поляризация и различията в доходите се задълбочават..."


Разбира се в състояние на кризата в България
открит остава въпросът,
къде е оптималното съотношение между принципите на пазарната икономика и принципите на съвременната демокрация, гарантиращи, ако не всички, то поне основната част от завоюваните в миналото социални права и гаранции за населението.


3. Дискусиите върху "Държава на благоденствието" или „социално ориентираната пазарна икономика” в
Западния свят


По време на дискусиите бе пояснено, че : "Държава на благоденствието" е термин, с който се означава новия период от развитието на капитализма и присъщата му
пазарна икономика след
lсветовна война. Тази икономика се
характеризира с нейната нарастваща
социална ориентация; че на практика това е ”политика на държавно и обществено регулиране на пазара и пазарните отношения с помощта на растящи политически, икономически и най-вече социални права и придобивки на трудещите се”.


Социалната ориентация на капиталистическата пазарна икономика, възникнала след световна война, получава значително развитие в края на 60-те и началото на 70-те години, когато капиталистическата икономика е в подем.


Първоначално новата политика включва въвеждане на еднообразни (уравнителни, униформени) осигурителни платежи, в това число пенсии и семейни добавки. Постепенно
полето на нейната дейност се разширява, като в него се включват все нови и нови
социално осигурителни рискове и плащания и все по-широк кръг от трудещите се и населението във-.9pt""> водещите капиталистически страни. В края -1.1pt"">на 70-те и през 80-те години в най-силно развитите западно-европейски страни
се стига до гарантиране на минимално необходимия за всеки член на обществото
доход, независимо от неговото лично участие или неучастие в обществения труд.
Така нарастващата социална
ориентация на пазарната икономика или държавата на благоденствието на запад се стреми да сведе до минимум броя на гладуващите хора. Практиката показва, че хората, чието поведение се управлява от празни стомаси, са неуправляеми. Когато са значителни групи от населението, създават проблеми, решаването на който струва на общество по-скъпо от тяхното предотвратяване.

По-късно, като следваща стъпка в развитието на „държавата на благоденствието”, се поставят нови по-високи цели:( 1) гарантиране на достойни
възнаграждения за труд, покриващи необходимите средства за издръжка, здравеопазване, образование и пр. на самия работник и на неговото семейство; (2) гарантиране на адекватни на личния принос размери на обезщетения и пенсии за наемните работници и служителите, загубили временно или трайно своята работоспособност или изпаднали в безработица.


Специално внимание, макар и с различен успех в различните страни, се обръща на проблемите на заетостта, т.е. на политиката към възможна пълна и все по-качествена заетост и реалното гарантирано право на труд за всеки работоспособен гражданин.


И все пак до този момент (до 1990 г.) „Държавата на благоденствието” получава различно развитие в различните капиталистически страни : най-силно - в скандинавските страни; умерено - в
страните от Централна Европа; и най-слабо - в англосаксонските страни (Англия,САЩ и Канада).


Различни са и приоритетните й цели. Например, в скандинавските страни, наред с гарантирането на минимално необходимия доход за издръжка на работещия индивид
и неговото семейство, приоритет се отдава на проблемите на заетостта, т.е. на мерките за гарантиране правото на труд при здравословни условия и достойни като размер възнаграждения. В други страни дори не се гарантира минимално необходимия доход за всеки отделен индивид. Освен това, дори при гарантиране на минималния доход, бедността остава като явление, тъй като само гарантираният минималендоход не е достатъчен за осигуряване на всички минимално необходими условия за
живот.


И все пак трябва да се знае, твърди Роналд Уиман, че до този момент в тази теория и практика, наречена обобщено „държава на благоденствието", „социалната политика все пак остава изцяло подчинена на икономическата политика"(курсива-Д.Н.).
Това означава, че социалната политика в „държавата на благоденствието” остава
приоритетно насочена ”към обслужване на икономическата политика” и
„едностранчиво адаптираща се към нейните икономически потребности, произтичащи
от растежа и свързаните с него позитивни структурни промени". Това е
обяснимо като се има предвид, че теоретичната й основа е Кенсианството.


В същото време редица западни теоретици и участници в диалога не отричат влиянието върху теорията и практиката на „демократичния капитализъм" и социално
ориентираната пазарна икономика „на Марксовите идеи за социалната детерминираност" на пазарната икономика, както и на желанието да се направи съвременният капитализъм не само икономически, но и социално по-привлекателен от „реалния" социализъм.

Преглеждания: 53

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics