Загниха истини, покълнали погрешно,
и кофти избори щастливо овдовяха...
Не си до мен. Но в утрото следднешно,
знам, някой друг ще спре пред мойта стряха.
И спомени, сладникаво-блажени,
дъждецът джазов тихо ще удави.
Ще текнат кални вади срещу мене -
единствено след теб това остави...
Мътилка. Непризнание. Себичност.
Но всичко в този свят се преживява!
Не ти е нужна моята различност,
от твоята безцветност ми призлява...
Ще съмне пак.
И вместо да те мразя,
ще черпя по едно, ако те срещна,
частичката достойнство ще запазя -
сълза не ще пророня безутешна.
Наздраве! Как си?
Аз? – Невероятно!
От кеф сега, а не от страх треперя...
Звънят ми. Тръгвам. Беше ми приятно...
Допий си...

Мен ме чакат за вечеря!

31.12.2010г., 14 ч.

Преглеждания: 62

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics