Панде Евтимов - доайен на журналистите и неформален лидер на българите в Република Македония - показва с гордост  българския си паспорт, получен след дълго чакане.
.

.


Позицията ми, която моите сънародници ми отреждат, защото те я считат, че е изстрадана чрез личната ми съдба. Роден съм от православни родители в семейство на революционери през 1932 г.в с. Претор, Преспа. Лежал съм 7 години в македонските затвори и съм бил под постоянно наблюдение заради националното си самосъзнание. Поради непрестанните преследвания, на които бях подложен от властите в Скопие, смених няколко професии. За да избегнат репресии и над тях, членове на семейството ми бяха принудени да емигрира.

.

.

От този си горчив опит мога да заявя, че една нова българска политика спрямо Република Македония трябва да намери решение на много въпроси.

.

Първостепенен въпрос е националната принадлежност на населението, обитаващо Повардарието. Както е известно, въпросът за националното самоопределение съдържа много общи елементи като езика, историята, фолклора,
антропологията. Тези елементи са на място и на лице. На нас не ни трябва теория, която да доказва дали сме едни или други по етническа принадлежност, защото националното чувство е чисто индивидуално. Но никога не трябва да забравяме, че нашите големи възрожденци са казали
какви сме ние по народност.

Не случайно през последните години няколко десетки хиляди македонски граждани са подали в упълномощените българските институции документи за получаване на българскогражданство Това е един много сериозен проблем и България трябва даму обърне по-голямо внимание, и да не прави повече пречки гражданствотода се дава чрез една значително по-ефективна процедура. Не да се чака потри години и половина, а всички онези македонци, които са заявилисвоето желание да придобият българско гражданство, да го получат понай-бързия начин. Ако анализираме последните четири-пет генерации, които са се родили в страната, то ще видим, че в нея живеят над един милион потомци на бежанци от Вардарска и Егейска МакедонияЗатова се обръщам къмонези български политици които днес все по-настойчиво говорят, че виждате ли, македонците искат да придобият българско гражданство, за да бъдат в Европа: “Вие забравяте, че ние винаги сме били в нея!” Тогава,
когато вие бяхте херметически затворени във вашите граници, ние я
посещавахме, без да имаме нужда от визи и без никакви проблеми. А идинарът беше като долар. Не е в това същността на въпроса! Просто трябва да им се даде на обикновените хора от Македония, които искат да получат българско гражданство възможността и те спокойно да ходят в Европейския
съюз. Това ще бъде от българска страна и подкрепа на свободата начовека, на неговите чувства и на неговите потребности. Именно порадитова, аз винаги съм бил за една по-отворена политика на България към Македония, която ще позволи да се решават по-бързо проблемите в техните
отношенияАз искрено се надявам, че този въпрос скоро ще се разреши от едни по-разумни хора, които ще са с по-перспективно мислене, ще са освободени отпредразсъдъци и ще гледат на света по един съвсем нов начин. Макар, че вие сте в преломен момент това, което беше до вчера България вече не е същото.

Сега българите са по-прагматични, имат не само пари, но и идеи за икономическо развитие. Сега България, образно казано, се “облече”, появиха се и нови хора със стандарт, но да се мисли, че може лесно да се стигне Европа за кратко време, е нереалистично като мислене. За мен обаче всичко това, което става е достатъчно основание да поддържам живсвоя оптимизъм.Междувременно, предстои подписване на нова визова спогодба между Македония и България  Като македонски гражданин смятам, че трябва да се възприеме гръцкият принцип за издаване на визи. Най-малкото, защото гръцките консулски служби тук не прилагат никакви формалности при издаването на техни визи. Достатъчно е да отидеш в гръцкото посолство и получаваш виза ­ не се иска нито покана, нито
гаранции от роднини. И Гърция, и България, са в НАТО и в ЕС. Следователно, режимът за издаване на визи от двете държави трябва бъде един и същ. И няма никакво основание българската държава,
независимо дали това са изисквания на Брюксел, да създава изкуствени пречки пред контактите ни и да спъва нормалните връзки между гражданите ни.Нека да се пусне народът свободно да комуникира! Не е нормално да насочваш хората да ходят в Гърция, Словения или Черна гора, вместо в България. На гражданите на Македония трябва отново да им се предостави онази възможност за свободна връзка с българите, коятосъществуваше до въвеждане на визите. Нека да ходят на лекари, на минерални бани, на Черно море, на разходка в Кюстендил, София, Благоевград или Велинград.

Основното е да се създаде пак такава атмосфера, която ще сложи край на делението помежду ни. Защото ние сме еднакви, само дето доста често приписваме собствените си слабости на
другия и това естествено трови взаимоотношенията ни.

..

.

Църквата Св. Климент Охридски. Снимка: "Македонска трибуна" - Торонто, Канада

.

Нужна е една нова и силна възможност за засилване на българското влияние край Вардара. Защото в съвременна Македония, както е известно, нито се предлага българска литература, нито се продават български вестници, нито се гледа българска телевизия, нито се слуша българско радио. Радио София, например, се слуша някъде до Осогово. Ние, българите тук, нямаме абсолютно нищо! Нужен ни е и вестник, който да се чете на местния правопис, защото тук повечето от хората не познават буквите “Ю”и “Я”, например, и не могат да четат на българската писмена норма. Писмото на Свети Климент Охридски се употребява в България и Русия, но не и в Македония!

Тук се ползва Караджицата, създадена от сърбина Вук Караджич, и донаправена според модулациите на Блаже Конески. И днес, поради това, че нямаме буквата “Ъ”, например, пишем със запетайка, като “ръка” се изписва “р'ка” или “тъга” ­ “т'га”. Всички тези абсурди, взети заедно, създават един изключително тежък проблем за културния обмен между България и Македония. 


Затова, ако има добра воля и в двете страни, е добре да се разшири културното сътрудничество помежду ни чрез по-засилено гостуване на ансамбли, театри, журналисти, обикновени туристи, които взаимно да се опознават. И по този естествен начин постепенно да разрушат онези изкуствени прегради, които в течение на времето бяха създадени между нас. Така един ден неизбежно ще се стигне до едно по-голямо разбиране, а защо не и до пълно разбирателство!

.

Към началната страница на

Преглеждания: 109

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics