От няколко месеца се мъча да свикна с новото предизвикателство в моя живот -Виена, един красив,подреден и високомерен за мен емигрантката град.След 14 години в Еллада и две в България,след толкова люшкания от морето на съдбата започвам отначало-с език,нова страна и порядки,нова работа,нови познати и ново местенце под небето,Напрягаш се да свикниш с <Данке>,<Бите>,но ръката отваря първо новините в България,Морето.бг,а след това Еллада и почти не стигаш до новините в Австрия.Сутрин отваряш прозореца и търсиш слънцето,което почти не се показва,а на вън е тъжно и мрачно както в моята душа.Но радостната и усмихната Сандра пее на немски <Латерне,латерне> с тананикане <Високи сини планини> като край и се приготвя за Латернефест в градината.Има изненада сама е направила Латерна/фенер/ с луна и звезди и лампичка,която свети и показва със светлината си пътя на загубените души.В детската градина е светло,уютно ,възбудени родители и очакващи събитието деца.Родителите са чужденци като мен от Индия,от Турция,Чечения,Русия,Сърбия ,познаващи се по облеклото и начина на общуване -плахи,шумни,неразбиращи всичко,което се говори,но всички с текста на песента <Латерне>
Децата запалват лампичките ,запяват под акомпанента на китара и тръгват като Диоген в тъмнината на улицата,ние им припяваме колкото можем.След това всички се прибрахме в двора на детската градина,където запалиха свещи в тиквите,пихме пунш и ядохме сладки.Това бе една крачка към новите обичаи и новите празници.Децата бяха връзката между чуждите култури и австрийската.В къщи продължихме да пее за Латерната,но и за котето,което е чело книжки,за зайчето бяло ,но и за фрюлинг.

Преглеждания: 166

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Коментар от dona mateva на Октомври 15, 2011 в 12:52pm
това е съдбата на много  български жени,но дбре е че ги има
Web Analytics