СОЦИАЛНИ АСПЕКТИ НА ПОДОХОДНАТА И ДАНЪЧНАТА ПОЛИТИКА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ
20 ГОДИНИ

Ст.н.с. Д. Нинов, д-р по икономика


I. Основни характеристики на подоходната политика в областта на работните заплати

1. Въведение

Размерите, равнището и динамиката на номиналните,
разполагаемите и реални размери на
работните заплати и свързаните с тях

лични
осигурителни вноски, данък общ доход и
инфлация са от изключително важно
значение пряко за качеството и мотивацията
на работната сила и косвено – за
темповете и равнището на научно-техническото,
икономическото, екологическото и
социално развитие на всяка страна, в
т.ч. на България.

Този раздел на студията е посветен на основните
характеристики на политиката по
работните заплати и отчасти на пенсиите
– основни форми на лични доходи , прякото
данъчно облагане (включително личните
осигурителни вноски) на личните доходи
и техните преки социални и косвени
икономически последици през последните
20 години на демократизация и изграждане
на пазарна икономика в страната. Специално
внимание се обръща на един основен и
според нас много съществен пропуск в
досегашните анализи на пол
rтиката
и предложения за промени в политиката
по работните заплати и тяхното пряко
данъчно облагане, непосредствено
свързан с качественото и количествено
възпроизводството на работната сила и
базата на данъчните и осигурителни
приходи, а чрез тях и косвено - и с
поддържане на необходимата финансова
стабилност на основните публични бюджети
( държавен, ДОО ( НОИ) и НЗОК) и постигането
на устойчиво, интелигентно и изпреварващо
( догонващо) научно-тепническо,
икономическо, екологическо и социално
развитие на страната до сега и в бъдеще.

Нашите анализи се основават на официалните
статистически данни на НСИ и Евростат
за дработните заплати и действащото
през този период и ежегодно променящи
сеп данъчно и осигурителнои законодателство.
Те показват, а надяваме се и доказват,
че :

- политиката по работните заплати в
България през последните 20 години носи
необоснован силно изразен рестриктивен
характер, довел до натрупано в края на
през последните 10-12 години на значително
– около 2 пъти - изоставане на реалните
работни заплати от нарастването на
реалния БВП на глава от населението и
реалния БВП на заето лице; масова нетна
емиграция и огромни трудно възстановими
загуби на човешки капитал; влошена и
бързо влошаваща се възрастова и
икономическа структура на населението
и работната сила; намаляване на данъчната
основа и данъчните приходи за основните
публични бюджети и пр.

- преодоляването на натрупаното изоставане
на работните заплати е обективна
необходимост и реална възможност за
постепенно, но ускорено повишаване на
техните размери и на тази основа – за
разширяване основата и сумата на общите
данъчни и осигурителни приходи,
възстановяване и подържане в бъдеще на
необходимата социална справедливост
в данъчното облагане и в подоходната
политика, финансово стабилизиране на
пенсионната система, здравноосигурителния
фонд и самия държавен бюджет, по-ефективно
противодействие на продължаващата
нетна емиграция на предимно млади и
образовани лица и пр.

- провежданите до сега промени в общата
данъчна и осигурителна тежест върху
доходите на физическите лица и особено
въведения от 1 януари 2008 г. плосък данък
без необлагаем минимум са били насочени
и са довели до непознато в най-новата
история на България и социално и
икономически необосновано преразпределение
на общата данъчна и осигурителна тежест
от високо към ( в ущърб) на ниско доходните
групи от населението; и като последица
– до разширяване и задълбочаване на
подоходното разслоение и бедността;
стимулиране на битовата престъпност ;
още по-масово желание и опити за укриване
на лични доходи от работни заплати;
ограничаване ( при равни други условия
) пряко на потреблението и косвено на
производството на потребителски стоки
и услуги, а следователно и забавяне на
икономическия растеж;

- борбата с тези негативни пряко социални
и косвено икономически последици минава
през и всъщност следва да стартира с
качествена промяна на досегашната
философия, подходи и множество икономически
и социални мерки, в т.число възстановяване
по подходящ начин на необлагаемия
минимум и прогресивното данъчно облагане
доходите на физическите лица и чрез
тях – на социалната стправедливост в
данъчното облагане доходите на физическите
лица.


  1. Конкретните факти и доказателства

(1) През целия
интересуващ ни 20 годишен период
нарастането на реалната работна заплата
изостава от нарастването на реалния
БВП на глава от населението и средно на
заето лице. В резултат на това през
последната отчетна година на този период
, т.е. през
2009 г.,
средната реална работна заплата в
страната достига 67.95 % от своето равнище
през далечната 1989 г., докато реалният
БВП на глава от населението достига
133.55 %
.

Таблица № 1 : Динамика
на размерите и равнището на средната
реална работна заплата и реалния БВП
на глава от населението през избрани и
характерни години на периода 2008-1989 г.
( 1989
г. = 100 %)


Показатели

мярка

1989 г.

1997 г.

2000 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

2009 г.

Реална раб.заплата

%


100,00

35,76

44,51

52,04

57,53

61,93

67.95

Реален БВП на глава

%


100,00

73,80

84,2

122,26

130,70

139,85

133,55

Съотношение между

индексите на реалния БВП на глава от населението и ср. реална раб.заплата


в пъти





1



2,06



1,89



2,35




2,27



2,26



1,97



Графично изразена динамиката на средната реална
работна заплата в страната и реалния
БВП на глава от населението изгл
eждат
така, както са представени в Графика
№1.

Графикяа № `1 .
Динамика на средната реална работна
заплата и реалния БВП на глава от
населението у нас през периода 1989-2009 г.

Ако изключим икономическата криза и
породения от нея икономически спад през
2009 г.
спрямо
2008 г. - с 4.5 % за реалния БВП и с 2.2 % за
реалния БВП на глава от населението -
това означава :

- от една страна,
около 2
пъти
натрупано
изоставане на
реалните работни заплати от нараственето
на реалния БВП на глава от населението

през последните 13 години – 1997- 2009 г.
;

- от друга страна
и едновременно -

обективна възможност за тяхното ускорено
повишаване
в
обозримо бъдеще дори при същия или
незначителен ръст на БВП на глава от
населението или средно на заето лице с
цел : преодоляване на натрупаното им до
сега изоставане; повишена мотивация на
работниците и служителите; противодействие
и ограничаване на масовата нетна
емиграция на предимно млади и образовани
лица; повишаване на данъчната и
осигурителна основа и съответно
повишаване на бюджетни приходи за
държавата и осигурителните фондове;
повишени възможности за повишаване
размерите на пенсиите и обезщетенията;
повишаване на вътрешното платежно
способното търсене, потребление и
производство на потребителски стоки и
услуги.

Това изисква :

- качествено ново отношения и оценки на
бизнеса и правителството за мястото и
ролята на човешкия капитал, представляван
от носителите на работната сила, в
икономическото и цялостното хармонично
развитие на страната и българското
общество;

- ясното съзнание, че с ниско образована,
ниско платена и ниско мотивирана работна
сила нетната езмиграция на предимно
млади и образовани лица у нас ще продължи,
а издигането на конкурентната способност
на българсата икономика и постигането
на устойчиво и интелигентно икономическо,
научно-техническо и цялостно обществено
развитие са невъзможни;

- и разбирасе, адекванти на това ново
отношение промени в досегашната
икономическа и социална политика.


(2) По данните на Евростат
за периода 2001-2007 г., средните работни
заплати у нас, преизчислени в

Стандарти
на Покупателна способност (СПС),
изостават от тези в ЕС между 5,9 и 7.7 пъти,
докато БВП на глава от населението
преизчислен в СПС изостава между 2.5 до
3.4 пъти, а БВП в СПС средно на заето лице
- между 2.7 и 3.3 пъти, както това е показано
в таблица № 2.

Таблица 2:
Колто пъти БВП

в
стандарти на покупателна способност
( СПС)на глава от населението, БВП в СПС
на заето лица и средните работни заплати
в СПС у нас са по-малки от тези в ЕС-27 и
ЕС-25 през периода 2001-2008 г.

години / показатели

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

1. БВП на глава в СПС









ЕС-27

3,4

3,2

3,1

3,0

2,9

2,7

2,7

2,4

ЕС-25

3,6

3,4

3,2

3,1

3,0

2,8

2,8

2,5

2. БВП на заето лице в СПС









ЕС-27

3,2

3,0

3,0

3,0

3,0

2,9

2,8

2,7

ЕС-25

3,3

3,2

3,1

3,1

3,1

3,0

3,0

2,8

3. Ср.раб. заплата в СПС









ЕС-27

7,5

7,7

7,4

6,6

6,4

6,4

5,9


ЕС-25

7,6

7,8

7,4

7,0

6,7

6,8

6,3




Сравненията на стойностите на тези паказатели у нас
с тези в ЕС показват, че
през
интересуващия ни период преизчислените
в Стандарти на Покупателна Способност
( СПС) средните работни заплати у нас :

- са между 2.1 и 2.6 пъти по-ниски от разликите
между България и ЕС-27 и ЕС-25 по произвеждания
БВП в СПС на глава от населението и БВП
средно на заето лице;

- и едновременно, че ако до сега и сега
прилагахме характерните за ЕС правила
и крайно разпределение и използване на
БВП, работните заплати у нас биха били
около 2 пъти по-високи, както това е
показано в таблица № 3 и табвлица 4.

Таблица № 3
: Колко пъти по-високи при произвеждания
БВП на глава от населението биха могли
да бъдат работните заплати у нас ако
следвахме европейските правила и
типичното за ЕС -27 и съответно за ЕС-25
крайно разпределение на БВП

Показатели

2001г.

2002г.

2003г.

2004г.

2005г.

2006г.

2007г.

Крайното разпределение и използване на БВП в ЕС-27

2,2

2,4

2,4

2,2

2,2

2,3

2,2

Крайното разпределение и използване на БВП в ЕС-25

2,1

2,3

2,3

2,3

2,2

2,4

2,3



Таблица 4:
Колко пъти по-голями при произвеождания
у нас БВП на заето лице биха биха могли
да бъдат работните заплати у нас ако
следвахме европейските правила и крайно
разпределение и използване на БВП.

Показатели

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

Крайното разпределение и използване на БВП в ЕС-27

2,3

2,5

2,3

2,2

2,1

2,2

2,1

Крайното разпределени е и използване на БВП в ЕС-25

2,3

2,4

2,3

2,3

2,2

2,2

2,1



Това означава, че при следване на характерното
за ЕС крайно разпределение и използване
на БВП през 2007 г. например, минималната
работна заплата у нас би могла да бъде
около 360 лв.( 180 лв. х 2 ); средна работна
заплата - около 860 лв.( 431 лв. х 2); максимален
осигурителен доход - около 2 800 лв.( 1 400
лв. х 2); минимална пенсия зо осигурителен
стаж и възраст – около 170 лв.( 85 лв. х 2);
средна пенсия за осигурителен стаж и
възраст на пенсионер – около 432 лв.( 216
лв. х 2).

При същото условие, през 2008 и дори през
кризисните 2009 и 2010 г.
работните
заплати и пенсиите за осигуррителен
стаж и възраст у нас биха могли да бъдат
още по-високи като размери.

Но не само това. Възприемането и прилагането
на
европейския
модел, правила и крайно разпределение
и използване на БВП (и по този начин
реализирането на горната възможност)
означава още
около
2 пъти по-висока социална ефективност
на икономическата политика

в сравнение с нейната действителна
социална насоченост и ефективсност до
сега и в бъдеще. Разбира се, подобна
промяна изисква предварителна подготовка,
включваща предварително и задължително
анализиране и определяне на социалните
цели и последици на провежданите
икономически политики, проекти, програми
и развитие; наличие на реална политическа
воля за адекватни на целите законодателни,
организационни, кадрови, информационни
и пр. мерки и механизми за ограничаване
на повсеместната корупция и най-вече
на безнаказаната корупция по високите
етажи на властта, източването на ДДС,
злоупотребите с обществените поръчки,
отспраняване на множеството празноти
и бели петна в действащото законодателство,
безнаказаното му нарушаване и пр. - до
относителния им дял в останалите и
най-вече във водещите страни членки на
ЕС.

(Ще напомним, че по оценки на Центъра за
изследване на демокрацията и последната
оценка на ЕК сивия сектор в икониката
върти около 30 % и съответно 35 % от БВП. На
практика и в рамките на 2009 г. това означава
неотчитан от НСИ БВП в сивия сектор от
около 19.9 до 23.2 млрд.лв.; загуби на
допълнителни приходи за консолидирания
бюджет на страната от около 7.9 до 9.3
млрд. лв.- ако приемем, че около 40 % от БВП
се преразпределеят чрез консолидираания
бюджет на страната.

Дори ако бяхме успяли да ограничим корупцията
и сивия сектор в икономиката до ½ от
сегашните им размери, щяхме да осигурим
допълнителни приходи за държавния
бюджет, бюджета на ДОО, на НЗОК и пр. от
около 4 млрд.лв.)

Едва ли е нужно изрично да се убеждаваме, че
при равни други условия възприемането
и въвеждането у нас – макар и постепенно
и на етапи - на подобна европейска
политика и практика би имала изключително
положителен ефект не само върху работните
заплати, пенсиите и мотивацията на
носителите на работната сила, но и върху
приходите и финансовото стабилизиране
на държавния бюджет и бюджетите на НОИ
и НЗОК; а чрез тях – и върху финансирането
на социалното осигуряване, здравеопазването,
образованието, науката, култура и пр.;
достъпа на ниско и средно доходните
свлоеве от населението на необходимите
им здравни и образователни услуги и пр.


  1. Не по-малко тревожен е и факта, че въпреки тенденцията към намаляване различията
    между България и ЕС в размерите на БВП
    в СПС на глава от населението и БВП в
    СПС средно на заети лице ( определен от
    Евростат като показател за
    производителоността на труда),
    натрупаното около и малко над 2 пъти
    изоставане на средната работна заплата
    в СПС у нас спрямо БВП в СПС на глава от
    населението и БВП в СПС на заето лице
    остава практически непроменена. Което
    означава, че ако дасегашната икономическа
    и социална политика и най-вече досегашното
    крайно разпределение и използване на
    БВП у нас се съхранят, то и след като
    достигнем средното равнище на БВП в
    СПС на глава от населението и БВП в СПС
    на заето лице размерите и равнището
    на работните заплати в СПС у нас ще
    останат значително по-ниски от тези в
    ЕС. А това означава :

  • продължаване на масновата нетна емиграция на предимно млади и образовани лица и все по реална
    опасност от оголване на цели сектори
    на икономищата и нематериалната сфера
    от необходимата им като количество и
    качество работна сила;

  • нарастващ и зад9ълбочаващ се недостиг на работна
    сила;

  • и едновременно, нарастваща икономическа (пазарна)
    принуди за бизнеса, макар и с голямо
    закъснение и множество негативни
    последици за страната, да промени
    своето отношение към необходимата му
    работната сила, нейното заплащане и
    мотивация.

Въпросък е : Дали всичко това няма да се случи
трърде късно и за сметка на още по-висока
социална цена, лишения и страдания на
преобладаващата част от населението
на страната?


  1. Специално вимание заслужава и факта, че провежданата у нас от години силно рестриктивна
    подоходна политика се отразява крайно
    негативно
    върху
    издръжката и възпроизводството

    на носителите на ниско и средно образована
    работна сила. За това говорят следните
    факти :

  • През последните десетина години на
    интересуващия ни 20 годишен период,
    разполагаемите размери на
    минималната
    работна заплата се оказват под официално
    определяната линия на бедността (ЛБ,
    наричана още праг на бедността - ПБ);
    и още повече – под
    адекватната
    и актуална

    за съответната текуща календарна
    година ЛБ.

Например, през 2009 г., при действащите нормативи
за общата данъчна и осигурителна тежест
(включваща в нашите разчети задължителните
лични осигурителни вноски за полагащите
III категория труд и ДОД от 10 %):

а) нормативно определеният размер на
минималната работна заплата възлиза
на 240 лв. , а нейният разполагаем размер
- на 18
7.92
лв., което представлява 9
6,9
% от официално утвърдения праг на бедноста
от 194 лв. и 8
1.4
% от адекватния за самата 2009 г. праг на
бедността от 231 лв.

1


1.По принцип прагът (или линията) на бедността
( ПБ или ЛБ) представлява 60 % от медиалния
доход на еквивалентна единица по
наблюденията на домакинстите бюджети.
За съжале
от
ние у нас официалната ЛБ се изчислава
с лаг от 2 години. Така например официално

б) среднияг брутен размер на работната
заплата в страната възлиза на 591 лв., а
средният й разполагаем размер – на
462,75 лв., което представлява 96.
4
% от

необходимата средна издръжка на член
от 4 членно семейство (домакинство) от
48
0
лв., изчислявана от Института за социални
и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ
.

Накратко, минималната работна заплата се оказва
недостатъчна да покрие напълно линията
на бедността за носителите на ниско
образована и квалифицирана работна
сила, а средната – недостатъчно да
покрие напълно средно необходимата
издръжка на член от 4 членно семейство,
в което родителите са носители на средно
образована и квалифицирана работна
сила.

(в) В още по-тежко положение се оказват носителите
на ниско и средно образована работна
сила
с
непълнолетни деца

. Т.е. работниците и служителите, който
се грижат не само за собствената си
издръжка, но и за своето просто
възпроизводство - за отглеждане,
възпитание, образование и здравеопазване
на едно единствено дете. Конкретните
разчети в това отношение за 2009 г. показват,
че :

- разполагаемият месечен доход на член от семействата
на самотни ниско доходни родители с 1
непълнолетно дете заедно с месечната
добавка от 35 лв. възлиза на 112.46 лв. и
представлява 48.7 % от адекватната за
2009 г. ЛБ ( 231 лв. ) и 57.9 % от

официално
обявената ЛБ
от
194 лв.(същото важи и за семейни двойки
ниско образовани и квалифицирани
родители с 2 непълнолетни деца);

- разполагаемият
месечен доход на член от самотен средно
образован и квалифициран родител с 1
непълнолетно дете заедно с месечната
добалка за 1 дете

възлиза на 248.87 лв. и представлява : 51.85 % от необходимата средна издръжка на член
от 4 членно семейство(480 лв.) (същото важи
и за семейни двойки от средно образовани
и квалифицирани родители с 2 непълнолетни
деца); и превишава едва с 7.7 % адекватната
линия на бедността ( 248.87 лв. : 231 лв. х 100
= 107.73 %).

Равнището на разполагаемия доход на член от тези
семейства допълнително и драстично
пада при наличие на повече от 1 непълнолетни
дете на родител.

Същата картина и приблизително същите равнища
на разполагаемите месечни диоходи на
член от средно и ниско доходните семейства
с непълнолетни деца

се наблюдава и през настоящата 2010 г. И
ще се наблюдава и през 2011 и следващите
години, ако правителството изпълни
своето обещания за замразяване на
работните заплати и не възстанови
необлагаемия минимум.

Тези факти – разполагаеми месечни доходи
за носителите на ниско и средно образована
работна сила без непълнолетни деца и
най-вече – разполагаеми месечни доходи
на член от семействата им с непълнолетни
деца под прага на бедността – за
семействата на носителите на ниско
образована работна сила с 1 непълнолетно
дете на родител ; и съответно - под средно
необходимите средства за издръжка на
член от 4 членно домакинството и близко
до адекватната ЛБ – за семействата на
носители на средно образована работна
сила – изискват качествено нова подоходна
политика , в т.число качествено нова
политика по работните заплати, включваща
:

- тяхното ускорено повишаване както
за сметка на икономическия растеж, така
и на необходимата промяна в крайно
разпределение и използване на БВП - по
посока на крайното разпределение и
използване на БВП в ЕС;

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

(продължение на бел. 1)
обявената
за 2009 г. ЛБ от 194 лв. е изчислен от медиалния
доход на еквивалентна единица за 2007 г.
За разлика от него,

т. нар. от
нас адекватна ЛБ за за 2009 г.от 231 лв. е
изчислена от обявения от НСИ медиален
доход на еквивалентна единица за самата
2009 г.

За повече информация относно равнището на
минималната и средната заплати и
разполагаемите доходи на член в
семействата с непълнолетни деца виж
Плиложение № 1.

- спешно възстановяване на социалната справедливост
в данъчно облагане доходите на физическите
лица - чрез възстановяване по принцип
на прогресивното данъчно облагане и
добре определен и обоснован размер за
необлагаемия минимум .

Целта на тези
промени е : постепенно, но ускорено
преодоляване на натрунатото значително
изоставане на разполагаемите и реалните
работни заплати от нарастването на
реалния БВП на глава от населението и
реалния БВП на заето лице ; и гарантиране,
на първия етап и като първа стъпка, на
разполагаем месечен доход на член от
ниско доходните семейства с непълнолетни
деца (или други неработоспособни и
издържани лица ) равен или малко над
адекватния за съответната календарна
години размер на ЛБ.

Един от данъчните
механизми подпомагаш реализирането
на тази минимална цел е създаването на
законова възможност за лицата и
семействата с непълнолектни деца и/или
други издържани от тях членове е :

- да ползват като основа на данъчното
облагане не индивидуалните размери на
техните работни заплати, а средния доход
на член от семействата им.


Ще припомним, че у
нас облагане на семейните доходи е
имало и в миналото. Подобен вариант е
обсъждан и през 1997 г. при подготовката
на тогавашния проект на приетия по-късно
Закон за облагане доходите на физическите
лица.

  • въвеждане на т.нар. и характерно за Великобритания
    данъчно кредитиране на семейства с
    непълнолетни деца.

Данъчното кредитиране на работещи семейства и
безработни с непълнолетни деца във
Великобритания е само начало и малка и
част от одобрена през 2000 г. от
правителството на Тони Блеър „Дългосрочна
национална програма за преодоляване
бедността сред децата” през следващите
20 години, включително за гарантиране
на: правата на всички деца; равни
възможности и достъп на всички деца,
независимо от мястото в социалната
йерархия на техните родители, до
качествено образование и здравеопазване;
гарантирана заетост поне на един от
родителите и т.н.
Опит
за адаптация на тази програма към
условията в България

се съдържа в наш доклад под надслов :
„ Борбата с бедността сред децата –
приоритет на социалната ни политика.
Данъчното кредитиране на семействата
с деца – възможности за повишена и
по-ефективна социална защита на децата
още сега”, представен на две конференции
през 2002 г., организирани от: Св.Банка в
София на 4-5 април 2002 г. и втората- от
фондация „Контра Аденауер” и Балканския
институт по труда и социалната политика
на 2 декември същата година на тема „
Социалната държава и



  1. Допълнителен проблем и предизвикателство за
    подоходната и данъчното осигурителната
    полотика и практика в нашата страна е
    и факта, че многократно по-ниските
    размери и равнище на работните заплати
    спрямо тези в ЕС и спрямо необходимите
    им минимални и средни размери за нормална
    издръжка и възпроизводство се съчетават
    с :

- значително по-ниски размери и равнище
(относителен дял)

в БВП на разходите за социална защита


: у нас – около 15 до 16 %; в ЕС -25 – около
27 %;

- равна или близка до тази в ЕС подоходна диференциация,
но по-висока от страни като Норвегия,
Швеция,Финландия, Дания, Словения и
Чехия, с значително по-



високи размери на работните заплати2
;

- силно ограничен достъп на около 40-45 % от населението до
необходимите им здравни и стоматологични
услуги;

- все по-неефективна образователна система.

(6) Относително самостоятелен и пряк
„принос” за ниските и незадоволителни
разполагаеми размери на минималната и
средната работна заплати у нас, за
завишените подоходни различия и
нарастващата бедност сред населението,
както и за нарастващия дефицит в бюджета
на НОИ, НЗОК, а през последната година
и в държавния бюджет (освен икономическата
криза ) има и провежданата данъчно-осигурителна
политика, насочена към
намаление
на преките данъци и общата данъчна и
осигурителна тежест за високо доходните
групи от населението и нейното повишаване
за ниско доходните.

Конкретните промени в ефективната обща данъчноосигурителна
тежест за ниско, средно, високо и много
високо доходните групи от населението
през периода 2000-2008 г. са представени в
таблица
5.

Табл. 5: Размер - в % - на общата данъчна и осигурителна тежест за представителите
на ниско, средно, високо и много високо
доходните групи през 2000 - 2008 г.

Групи

мярка

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

2004 г.

2005 г.

2006 г.

2007 г.

2008 г.

Ниско доходна група

%

9,00

8,40

10,50

10,50

10,50

12,54

12,45

12,43

21,70

Средно доходна гр.

%

22,48

20,51

21,05

20,31

20,28

21,53

20,14

21,18

21,70

Високо дох. група

%

28,24

25,09

26,79

27,18

27,20

26,69

25,95

26,80

21,70

Мн.високо доходна гр.

%

39,42

37,36

29,10

29,10

29,16

24,39

24,40

24,38

11,17


Данните в таблица 5 показват : 2.4 пъти повишена
ефективна данъчно-осигурителна ставка
за най-ниско доходните групи от населението
(21.7 % : 9 %); и нейното 3.5 пъти намаление
за най-високо доходните (за групата на
богатите). Това води до :

(а) намаление на разполагаемите доходи на ниско и
част от средно доходните групи и тяхното
повишение за високо и много високо
доходните групи;

(б) съществено преразпределение на общата данъчна тежест от високо доходните към
( в ущърб на) ниско доходните групи .


(6,1) Като илюстрация на промените в
индивидуални размери на разполагаемите
работни заплати за избрани
представители
на ниско, средно, високо и много високо
доходните групи
през
2008 спрямо 2007 г
.
,
породените
от плоския данък, премахването на
необлагаем минимум, невъзможността за
държавни

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

2. По данни на Евростат от 2007 г. отнасящи се за 2004 г., в Норвегия, в която
средният брутен годишен доход от работни
заплати на заето лице на пълно работно
време възлиза на 42 223.7 евро, срещу 1 784.2
евро у нас, т.е. 23.7 пъти повече, коефициентът
на Джини измерващ подоходното

разслоение има
по-ниска стойност от неговата стойност
в България - 25.8 срещу 29.2 у нас;

По същите данни на Евростат от 2009 г. съотношението между общите доходи на
20-те процента най-високо доходните групи
от населението към доходите на 20-те
процента най-ниско доходните групи в
ЕС-25 и ЕС-27 през 2005 и 2006 г. се задължа и
дори леко намалява – от 4.9 пъти до 4.8,
то в България същото съотношение бързо
нараства - от 3.7 пъти през 2005 г., на 5.1
пъти през2006 г. и очаквани 6.9 пъти през
2007 г.

ангажименти за компенсиране на ощетените от тези промени наети лица от частния сектор
служат резултатите от допълнителни
разчети при горните допускания,
представени в таблица № 6.


Предварително ще поясним, че в основана на разчета в таблица № 6 за 2007 г. е заложен средния
размер на ЗЛОВ до 1 октомври 2007 г. от
12.425 % за наетите и осигурени лица по
условията на
III
категория труд.

Ако обаче в неговата основа поставим размера на ЗЛОВ за четвъртото тримесечие
на 2007 г. от
11.375
%
,
или средно претегления им размер за
2007 г. от
12.1625
%,

конкретни размери на интересуващите
ни разполагаеми месечни доходи ще се
променят, макар че тези промени няма да
променят принципно и съществено нашите
оценки.


Таблица № 6 : Брутни работни заплати, обща данъчна
и осигурителна тежест , разполагаеми
работни заплати и разлики между
разполагаемите размери през 2008 г. спрямо
2007 г. в лева, формирани от промените в
данъчно осигурителната тежест, повишението
на минималната работна заплата от 180
лв. на 200 лв. и равни други условия (данните
са в лева)

2007 г.

2008 г.

Разлики в

БРз

ОДОТ

Разп.Рз

БРЗ

ОДОТ

Разп.Рз

Разпол. Рз



Ниско

доходни

групи


2008-2007

180

180,00

157,64

220

47,74

172,26

14,63

190

190,00

166,39

220

47,74

172,26

5,87

200

200,00

175,15

220

47,74

172,26

-2,89

225

225,00

197,04

225

48,83

176,18

-20,86

250

250,00

215,15

250

54,25

195,75

-19,40

270

270,00

229,16

270

58,59

211,41

-17,75

300

300,00

249,93

300

65,1

234,9

-15,03

350

350,00

284,08

350

75,95

274,05

-10,03



Средно

доходни

групи



400

400,00

318,23

400

86,8

313,2

-5,03

450

450,00

352,39

450

97,65

352,35

-0,04

500

500,00

386,54

500

108,5

391,5

4,96

550

550,00

420,70

550

119,35

430,65

9,95

600

600,00

454,85

600

130,2

469,8

14,95

650

650,00

489,01

650

141,05

508,95

19,94

700

700,00

522,90

700

151,9

548,1

25,20

800

800,00

589,46

800

173,6

626,4

36,94



Високо

доходни

групи



1000

1000,00

722,57

1000

217

783

60,43

1200

1200,00

855,68

1200

260,4

939,6

83,92

1400

1400,00

988,80

1400

303,8

1096,2

107,40

2000

2000,00

1444,80

2000

434

1566

121,20

2500

2500,00

1824,80

2500

484

2016

191,20

3000

3000,00

2204,80

3000

534

2466

261,20

4000

4000,00

2964,80

4000

634

3366

401,20

5000

5000,00

3724,80

5000

734

4266

541,20



Много

високо

доходни групи



6000

6000,00

4484,80

6000

834

5166

681,20

8000

8000,00

6004,80

8000

1034

6966

961,20

10000

10000,00

7524,80

10000

1234

8766

1241,20

12500

12500,00

9424,80

12500

1484

11016

1591,20

15000

15000,00

11324,80

15000

1734

13266

1941,20


20000,00

15124,80

20000

2234

17766

2641,20

25000

25000,00

18924,80

25000

2734

22266

3341,20

30000

30000,00

22724,80

30000

3234

26766

4041,20

Пояснения : БРз- Брутна работна заплата; ОДОТ-
Обща данъчна и осигурителна тежест
;
РРз

-

Разполагаем размер на работните заплати. Всички показатели - в лв.


От приведените в таблица 6 резултативни данни се вижда, че с малки изключения,
независимо от предвиденото повишаване
размера на минималната работна заплата
от
180 лв. на 220 лв.
след 1 януари 2008 г., новата данъчна и
осигурителна политика, сведена до
въведения 10 процентов плосък данък и
премахнатия

необлагаем минимум, води до :

- увеличаване на общата данъчна и осигурителна тежест (ОДОТ) и съответно
намаляване на разполагаемите размери
за наетите лица с брутни работни заплати
през базисната 2007 г. между 220 лв. и 450
лв.;

- намаляване на ОДОТ за по-високо доходните групи и съответно повишаване на техните
разполагаеми доходи, без за това да е
необходимо повишаване на брутните им
размери;


Например, очакваното конкретно намаление през 2008 спрямо 2007 г.
на разполагаемите размери на работните
заплати за наети лица в частния сектор,
с брутни заплати от
200
лв.

(

въпреки повишението й до 220 лв.
)
, с 225, 250, 300, 400 и 450 лв
.,
ще възлезе на

- 2,89 лв.,- 20,86 лв., - 19.40 лв., - 15,03 лв., - 10,03 лв.
- 5,03 лв. и съответно на -0.04 лв.;


- разширяване на данъчната основа и приходите от данъци за сметка (с малки
изключения) на преобладаващата част от
ниско и част от средно доходните групи,
чийто членове на семейства и без това
са с лични доходи под или малко над
линията на бедността – за ниско доходните
групи; и малко под необходимите
разполагаеми лични доходи за издръжка
на член на 4 членно домакинство, възлизаща
на 462.5 лв. през 2008 г.

Например,конкретното увеличение на разполагаемите месечни доходи на високо и много високо
доходни лица с БМД
от
2000 , 10 000, 15 000 , 20 0000 и 30 000 лв. ще възлезе
съответно на : 121,2 лв.; 1241,20 лв.;

1941,20
лв.; 2241,20 лв. и съответно 4 041,20 лв.без
затова да е необходимо на увеличаване
на брутните им номинални размери.


Накратко, при високо и много високо доходните групи се наблюдават
:

(а) прогресивно намаляващата се обща данъчна и осигурителна тежест; и като
последица - прогресивно нарастващи
размери на техните разполагаеми лични
доходи; п

(б) по същата причина - съществено намаление на общата данъчна и осигурителна ставка
и на общите данъчни и осигурителни
приходи за държавния бюджет и бюджетите
на НОИ и НЗОК.


Графичното тези последици от въвеждането на плоския данък за
представителите на различните подоходни
групи е представено в графика № 2 .


Графика 2 : Индекси на брутните и разполагаеми размери на работните заплати за ниско,
средно, високо и много високо доходните
групи наети лица

Графика
№2


Тези данни, графика и сравнения отново потвърждават, че сам по себе си въведеният
у нас от 1 януари 2008 г. 10 процентов плосък
данък и премахнат необлагаем минимум
води до значително и непознато до сега

преразпределение
пряко на данъчната и косвено и по-общо
и на общата данъчна и осигурителна
тежест от високо към (в ущърб на) ниско
доходните групи. И по този начин и тази
причина – до съществено задълбочаване
на съществуващата и без това прекалено
висока подоходна диференциация и
социална поляризация сред населението,
разширяване обхвата на бедността и пр.


(6.2) Като илюстрация за годишните размери
на увеличението на данъчната тежест за
ниско доходните и нейното намаление за
високо доходните групи от осигурените
от НОИ 2 755 655 лица през 2009 г. спрямо
2007 г. - пряка последица от замяната на
съществуващото до края на 2007 г. прогресивно
данъчно облагане на доходите на
физическите лица и необлагаем минимум
от 200 лв. с плосък 10 процентов данък в
неговия чист вид, са данните в таблица
№ 7.

Предварително ще поясним, че разчетът е изпълнен на
основата на данни на НОИ за разпределението
на осигурените наети и самонаети лица
през 2009 г. в подоходни групи според
техните осигурителни доходи и, от една
страна, таблицата за данъчно облагане
доходите на физическите лица по ЗДДФЛ
от 2007 г. и необлагаем минимум от 200 лв.;
от друга страна, въведения от 1 януари
2008 г. и валиден и през 2009 г. 10 процентов
плосък (пропорционален) данък и премахнат
необлагаем минимум).


Таблица 7.
Промени и различия в общата данъчна и
осигурителна тежест през 2009 г. и нейното
разпределение между различните подоходни
групи на осигурените от НОИ 2 755 655 наети
и самонаети лица по данъчните закони
от 2007 и

от 2008 г.

Разпределение

брой осигурени лица

трудово възнаграждение или среден осигурителен доход /лв./

Сума на год. ДОД по закона от 2007 г. - лв.

Сума на год. плосък данък - лв.

Разлики - лв.

До 65 лв. вкл.

96,486

44.87

0.0

4,519,972.3

4,519,972.3

От 65лв. до 130 лв..

92,068

99.55

0.0

9,568,269.9

9,568,269.9

От 130 лв. до 240 лв. .

243,673

183.93

0.0

46,791,300.2

46,791,300.2

От 240 лв. до 260 лв.

227,723

258.60

13,653,920.5

61,480,400.3

47,826,479.7

От 260 лв. до 480 лв.

1,013,398

351.36

257,040,187.3

371,735,673.7

114,695,486.3

От 480 лв. до 720 лв.

496,179

590.25

373,344,603.4

305,755,141.7

-67,589,461.7

От 720 лв. до 960 лв.

247,906

827.04

309,105,122.9

214,050,101.5

-95,055,021.5

От 960 лв. до 1200 лв.

123,918

1067.37

216,689,422.8

138,084,911.4

-78,604,511.4

От 1200 лв. до 1440 лв.

69,250

1310.87

156,305,086.6

94,772,623.3

-61,532,463.3

От 1440 лв. до 1680 лв.

42,052

1552.09

116,096,495.5

68,140,787.7

-47,955,707.7

От 1680 лв. до 1999 лв.

31,732

1827.63

105,861,516.1

60,546,478.0

-45,315,038.0

Ограничени на 2000 лв.

71,270

2005.09

264,286,099.4

149,247,949.7

-115,038,149.7

Средно

2,755,655

529.96

1,812,382,454.5

1,524,693,609.7

-287,688,844.8



Данните в таблица 7
покават, че в сравнение данъчната тежеист
по закона от 2007 г., въведения от 1 януари
2008 г. плосък данък без необлагаем минимум
:

- повишава данъчната тежест за 1 673 348
ниско и долните етажи на среднио доходните
лица, представляващи 60.72 % от общия брой
на осигурените през 2009 г. наети и самонаети
лица, с 223.4 млн.лв. ;

- намалява данъчната тежест единствено
за 1 082 307 наети и самонети лица от
по-високо доходните групи, представляващи
39.28 % от общия им брой , с 511.1 млн.лв.,
като размерът на намалението й е толкова
по-голямо, колкото по-голям е размера
на личните им доходи;

- разликата между намалението на данъчната
тежест за високо доходните групи и
повишението й за ниско доходните формира
общо намаление на данъчната тежест за
осигурените от НОИ през 2009 г. наети и
самонаети лица от 287.7 млн.лв. ( 511.1 млн.лв.
– 223.4 млн.лв. = с 287.7 млн.лв..

В същото време,
измереното крайното намаление през
2009 г. в сравнение с 2008 г. на общите данъчни
приходи за включения в разчета общ брой
на наетите и самонаети лица от 287.7
млн.лв. е съчетано с драстично намаляване
ставката на корпоративния данък (от 15
% през 2006 г. на 10 % през 2007 г. – при среден
размер от 32.4 % в ЕС-27), както и на ставката
на данъка върху дивидентите ( от 7% на 5
% - при 15% до 30 % в ЕС). Което от своя страна
и при равни други условия води до
допълнително ограничаване на финансовите
възможности на държавата за финансиране
на и без това недофинансирани основни
нейни социални фунции в областта на
здравеопазването и образованието,
довели до : необосновано висок относителен
дял на „джобните” в общите разходи за
издръжка на здравеопазването и
образованието; все по-ограничен достъп
до тях на все по- широки слоеве от
населението; нарастваща заболеваемост
и неграмотност сред населението;
нараставщи загуби на работно време
поради временна и трайна неработоспособност;
нарастващ относителен дял на неграмотните
и/или ниско образовани лица, сред които
трайната безработица и бедността са
особено високи; продължаващо хронично
недофинансиране на науката и научните
изследвания, иновациите, научно
техническото и технологическо обновяване
на икономиката; продължаваща нетна
емиграция и загуби на човешки капитал
и изоставаща от водещите страни
конкурентна способност на българската
икономика.

(6.3) Трябва да отбележим още, че ефекта на
плоския данък върху намалението на
общата данъчна тежест за общия брой на
физическите лица-данъкоплатци се губи
ако сравняваме 2009 или която и да е
следваща календанрна година не с 2007 г.,
а примерно с 2008 г. и едновременно
осъвременим таблицата и необлагаемия
минимум от 2007 г. Като илюстрация и
потвърждения на това твърдение са
данните в таблица 8, разчетени при
следните условни допускания :

необлагаем минимум
от 260 лв.
;
данъчна ставка за доходите между 260.01
лв. и 330 лв. от 20 %; за доходите от 330.01 лв.
до 600 лв. от 22 % + 14 лв.; и за доходите над
600 лв. – 24 % +59.4 лв.


Таблица № 8







(По данните на НОИ от 22.02.2010 г. за разпределението
на осигурените лица в подоходни групи
през 2009 г.;

размерът на ЗЛОВ за 2009 г. ( 13 %) ;актуализирана таблица
за ДОД от 2007 г. и съответно ЗДДФЛ от
2009 г.








Разпределение

брой осигурени лица

трудово възнаграждение или среден осигурителен доход /лв./

Сума на год. ДОД по закона от 2007 г. - лв.

Сума на год. mлосък данък - лв.

Разлики - лв.



До 65 лв. вкл.

96,486

44.87

0.0

4,519,972.3

4,519,972.3


От 65лв. До 130 лв. вкл.

92,068

99.55

0.0

9,568,269.9

9,568,269.9


От 130 лв. До 240 лв. вкл.

243,673

183.93

0.0

46,791,300.2

46,791,300.2


От 240 лв. До 260 лв. вкл.

227,723

258.60

0.0

61,480,400.3

61,480,400.3


От 260 лв. До 480 лв. вкл.

1,013,398

351.36

111,110,839.3

371,735,673.7

260,624,834.3


От 480 лв. До 720 лв. вкл.

496,179

590.25

240,390,602.5

305,755,141.7

65,364,539.2


От 720 лв. До 960 лв. вкл.

247,906

827.04

262,045,649.3

214,050,101.5

-47,995,547.9


От 960 лв. До 1200 лв. вкл.

123,918

1067.37

205,602,741.3

138,084,911.4

-67,517,829.9


От 1200 лв. До 1440 лв. вкл

69,250

1310.87

157,151,357.5

94,772,623.3

-62,378,734.2


От 1440 лв. До 1680 лв. вкл

42,052

1552.09

120,846,446.4

68,140,787.7

-52,705,658.6


От 1680 лв. До 1999 лв. вкл

31,732

1827.63

113,097,051.7

60,546,478.0

-52,550,573.7


Ограничени на 2000 лв.

71,270

2005.09

285,841,065.0

149,247,949.7

-136,593,115.3


Средно

2,755,655

529.96

1,496,085,753.1

1,524,693,609.7

28,607,856.6




Макар и условен и илюстративен, този разчет показват,
че през 2009 г. в сравнение отново с 2008 г.
, но при посоченото по-горе условно
актуализиране на таблица и размера на
необлагаемия минимум от 2007 г., въведеният
10 процентов плосък данък и премахването
на необлагаемия минимум водят до :

- увеличаване
на
данъчната
тежест за

78.73 % от общия
брой (2 169 527)

на осигурените в НОИ наети и самонаети
лица с месечни доходи до към 720 лв.,

с 448.3 млн.лв.;

- намаляването
й
за
около 586 128 осигурени лица (

21,27 % от общия им брой през 2009 г.),

с месечни доход над 720 лв.,

с 419.7 млн.лв.
;

- и увеличаването
й
за общия
брой
на
осигуренине
през 2009 г. 2 755 655 лица

с 28.6 млн.лв.

Принципно същите последици, свеждащи се до драстично
увеличение на данъчната
(
чрез нея и на общата данъчна и осигурителна
тежест)за ниско и средно доходните групи
от осигурените лица и драстичното й
намаление за високо и много високо
доходните групи се наблюдава и
през
настоящата 2010 г.,
обявена
за Европейска година за борба с бедноста
и социалното изключване
.
И ще се наблюдава и през следващите
години ако се запази непроменено
сетгашното пропорционално данъчна
облагане, т.е. плоскияг данък върху
доходите на физическите лица в неговия
чист вид
-
без необлагаем минимум.

Очевидно всички
данни и анализи показват и доказват, че
:

- единствените печеливши от въведения
през 2008 г. плосък данък и премахването
на необлагаемия минимум са лицата от
по-високите етажи на подоходното
разпределение, сред които са и членовете
на законодателната, изпълнителената и
съдебната власт ;

- въведеният пропорционален (плосък)
данък и премахнатия необлагаем минимум
не просто ограничава, а изцяло изхвърля
социалната справедливост пряко от
данъчното облагане доходите на физическите
лица и косвено – от общата система на
данъчната политика в България;

- и
обратното - възстановяването на
прогресивното данъчно облагане е
единствения пррисък на дзанъчната
полотика инструмант за възстановяване
на социалната справедливост в данъчната
политика, както и за възстановяване в
приход нра държавния бюджет на около
200 млн.лв. от преотспъпени с въвеждането
на плоския данък и съществуващи до 1
януари 2008 г. данъчни приходи - дори ако
допуснем, че като реакция на подобна
мярка облагодетелстваните подоходни
групи ще успеят да укрият около 20 до 30
% от своите доходи и данъчни задължения.

(6,4) Заслужава специално внимание още една негативна последица от въвеждането на
плоския данък, а именно :
като
допълнително понижава разполагаемите
лични доходи на ниско и средно доходните
групи и увеличава тези на високо и много
високо доходните
,
новата “
данъчна и осигурителна политика в сила
от 1 януари 2008 г. действува и като
относително самостоятелен фактор за :

- ограничаване потреблението и платежно способното търсене на местни стоки и
услуги за все по-голяма част от населението,
а чрез тях – и тяхната производство ,
т.е. производството на местни стоки и
услуги ;

- и едновременно - за повишаване платежно способното търсене и потребление на
вносни луксозни стоки и услуги от страна
на високо и много високо доходните
групи; а по този начин и по тази причина
- и като относително самостоятелен
фактор за повишаване дефицита по
търговския баланс и текущата сметка на
страната.


Ще поясним. Наблюденията върху домакинските бюджети показват,
че през последните десети години ниско
и средно доходните групи от населението
изразходват между 40 и 70 процента от
разполагаемите си доходи за стоки и
услуги от първа необходимост, предимно
местно производство. По тази причина,
като повишава общата данъчна и осигурителна
тежест за ниско и средно доходните групи
от наетите лица и населението и ограничава
разполагаемите
им

доходи,
плоският данък действа като относително
самостоятелен фактор за намалено
търсене и производство на местни
потребителски стоки и услуги
.

В същото време, в разходите и потреблението на високо и много високо доходните групи
преобладават вносни стоки и услуги. По
тази причина, като


намалява общата данъчна и осигурителна
тежест за високо и много високо доходните
групи и повишава разполагаемите размери
на техните доходи, плоският данък действа
като относително самостоятелен фактор
за повишено търсене и внос на чуждестранни
стоки и услуги и нарастване на и без
това високият дефицит по търговския
баланс и текущата сметка.


По същата причина тя води до :

- намаляване на събираните до
този момент
данъчни приходи от
високо и много високо доходните групи
и в този смисъл – ограничаване
на финансовите възможности на държавата
, общините
и бюджетите на НОИ и
НЗОК за подобрено финансиране
на икономиката, здравеопазването,
социалното осигуряване, културата е
науката
;

- увеличаване на данъчната тежест и приходи от ниско и част от средно
доходните групи, водещи до допълнително
стимулиране укриването на лични доходи
с цел оцеляване;

- допълнително стимулиране нетната емиграция на предимно млади и образовани
лица и по този начин - повишава дефицита
на работна сила и заплашва само след
година-две да се оголят откъм необходимата
работна сила цели отрасли и сфери на
производството на традиционни стоки и
услуги ( в т. ч. здравни и образователни),
с неблагоприятни и трудно преодолими
негативни последици за икономическия
и социалния растеж на страната през
следващите десетилетия;

- още по-широко разпространение на съществуващото и до сега убеждение сред
значителни слоеве от населението, че
живее в социално несправедлива и все
по-несправедлива държава, в която
политическата власт се ползва приоритетно
за лично обогатяване на политическия
елит и близките до него кръгове,
първоначално натрупване на капитал и
пълнене на черни партийни каси;

- влиза във противоречие с традиционния смисъл, съдържание,
досегашно тълкуване и прилагане на чл.
6., ал. 1 от Конституцията на Република
България
, който
гласи :

« Гражданите са длъжни да плащат данъчи и такси,
установени с закон,

съобразно техните доходи и
имущество
»(
курсива – наш).

Изискване, което при съществуващите у нас реалности и по принцип напълно хармонира със
системата на
прогресивното
данъчно облагане

и особено – с едно добре обоснованото
и структурирано прогресивно данъчно
облагане на доходите на физическите
лица, каквото , за съжаление имахме по
принцип или до което се доближавахме
до към 2000-2001 г., но вече нямаме, и от което
с въвеждането на плоския данък
неоснователно и напълно се отказваме.

- противоречи на досегашните представи на преобладаващата част от населението
на страната
за
социална справедливост при разпределението
на данъчната тежест между ниско, средно
и високо доходните групи; за социална
солидарност
в
обществото и присъщите му социални
сфери и дейности, гарантиращи универсален
достъп на всички слоеве от населението
до системата на , включително
здравеопазването, образованието,
съвременното равнище на социално
осигуряване и социална защита.

- противоречи на
европейския
социален модел, европейската теория и
практика за социално пазарно стопанство,
основните характеристики на съвременна
европейска социална държава, каквато
по Конституция е България; изискванията
на Лисабонската стратегия за засилване
на социалната кохезия и устойчиво
обществено

развитие –
научно-техническо, икономическо,
екологическо и социално; на
основните
човешки права и свободи , провъзгласени
права и свободи във
:
Всеобщата декларация за правата на
човека (
чл. 23,
т.2 и 3 и чл. 25)
,
приета от
Общото събрание
на ООН от 10.12.1948 г.;
Европейската
социална харта

(
ревизирана

-
т.1 на чл.4 от
част
II);
Международния пакт за икономическите,
социалните и културните права (

чл. 7 , чл. 11 и чл. 12 ); Хартата за основните
права на ЕС от 2007 г.- неразделна част от
Лисабонския договор от същата година.

- противоречи на принципите и практика на данъчното облагане във водещите
страни членки на ЕС и т.н..


(6.5) Допълнителна разчети и анализи показват и потвърждават,
че това преразпределение на данъчната
и чрез нея на общата данъчна и осигурителна
тежест се запазва и
проявява
при всеки произволно избран размер на
плоския данък; т.е., че то не зависи от
това,
дали плоският
данък е 10 %, 15 %, 20 и повече процента, (както
например в Латвия –
25
%;
в Естония - 26
%
(
с перспектива за редуцирането му
до
20 % през 2009
г.);
в Литва
- 27 %;
в Словакия –
19
%;
в Румъния –
16 %;
в Русия –
13 %).


х

Всички тези данни и анализи
показват и потвърждават, че провежданата
у нас през последните 20 години социална
и икономическа политика, в т.число пряко
интересуваща ни тук данъчна и подоходна
политика, включително въведеният от 1
януари 2008 г. 10 процентов плосък
данък
върху доходите на физическите лица и
премахнат необлагаем минимум ( довели
до данъчно облагане дори на минималната
работна заплата, чиито разполагаем
размер бе и остава под официалния праг
на бедността), има множество негативни
както социални, така и икономически
последици, сред които бихме подчертали
:

- натрупаното необосновано и значително
изоставане и занижаване на работните
заплати – под минимално и съответно
под средно необходимите лични средства
за нормална издръжка и възпроизводство
на носителите на ниско и съответно на
средно образована и квалифицирана
работна сила;

- поставянето на голяма част от работниците
и служителите и издържаните от тях
непълнолетни деца и/или други
неработоспособни членове на техните
семейства в режим на оцеляване;

- невъзможността за подържане на
необходимото качество и качествено
възпроизводство на необходимата на
страната работна сила ;

- понижена мотивация за интензивен и
високо производителен труд;

- масова нетна емиграция на предимно
млади и образовани лица, довела през
последните 20 г. до най-голямата, най-трайна
и трудно възстановима загуба – загубата
на около 1 милион предимно млади и добре
образовани носители на работна сила;

- масово участие на наети лица в сивия
сектор на икономиката и масовото
укриване на лични доходи (с цел оцеляване);

- ограничаване основата на данъчните и
осигурителни приходи за по-високо
доходните групи и от там – ограничаване
сумата на данъчните приходи и финансовите
възможности на държавата и публичните
фондове за подобрено и по-адекватно на
равнището на икономическото развитие
финансиране на науката, здравеопазването,
образованието, социалното осигуряване,
културата и пр.;

- все по-голям относителен дял на „джобните”
в общите разходи за изсдръжка и от там
– все по-ограничен достъп на все
по-голяма част от населението до системата
на здравеопаазването, образованието и
културата и като последица – влошаващ
се или системно изоставащ негов здравен,
образователен и културен статус от
равнището му във водещите европейски
страни;

- ограничено платежноспособното търсене
и потребление на ниско и средно доходните
групи от населението, което се превръща
в относително самостоятелен фактор за
ограничен икономическия растеж и
конкретно – ограничен ръст на производство
на основни потребителски стоки и услуги;

- задълбочено подоходното разслоение,
социалната поляризация и бедността
сред населението, с негативно отражение
върху равнището на социалната и
националната сигурност;

- превръщането на България в „данъчен
рай” за богатите и „данъчен ад” за
бедните.

- нарастващо чувството сред все по-широки
слоеве от населението, че живее в
социално нестраведлива държава.

Тази подоходна и данъчна политика на
българските правителства през последните
близо 20 години очевидно противоречи
на:

- искването на Европейската социална
харта за
„справедливи
възнаграждения”
,
достатъчни „
за
подържането на прилично жизнено равнище
за тях

(за носителите на работната сила – Д.Н.)
и
техните семейства”(

част I, т. 4 от Европейската социална
харта );

- на основни цели на Лисабонския договор
от 2007 г. – „социален прогрес и високо
равнище на социална защита” на основата
на …”
силно
конкурентна социална пазарна икономика

и насърчаване на

социалната справедливост
3.


Вярно е твърдението на т.нар. десни политици
и икономисти, че може да се разпределя
само толкова, колкото се произвежда. Но
еднакво вярно е, че за да се произвежда
все повече и по-качествено е необходимо
адекватно заплащане за труда на
носителите на работната сила, адекватна
тяхна мотивация и социална защита,
универсален достъп до необходими им
здравни и образователни услуги, адекватни
условия и организация на труда и
производството, обществено приемливо
подоходна разслоение и социална
поляризация, прозрачност на управлмението
и вземането на решения, адекватна
съвременна държавна регулация, мониторинг
и контрол и т.н.


Всичко това позволява да характеризираме провежданата през изминалите 20 години
на демократизация и изграждане на
пазарна икономика икономическа социална
политика, в т.ч. провежданата и пряко
интересуваща ни тук подоходна и данъчно


3. Чл.2, т. 3 на Договора от Лисабон, подписан
на 20.10.2007 г.
,
гласуват от Народното събрание у нас
на 21.03.2008 г.
,
влязъл в сила от 01.01.2009 г.

осигурителна политика като :

- антисоциална, насочена срещу интересите
на преобладаващата част

от населението;

- драстично пренебрегваща и в голяма степен изкривяваща и изпразваща от
съвременното им европейско съдържание
процесите на демократизация и изграждането
на реални възможности за реализация
на присъщите й във водещите страни
членки на ЕС граждански, политически,
социални и икономически права, свободи
и гаранции от преобладаващата част от
населението;

- превръщаща цялостната държавна политика, практика и развитие
у нас в ярък пример за онова, което
известният канадски проф. Джон Милс
4

нарича “социална инверсия,
т.е.
процеси,
състояние,
развитие и управление на обществото,
при което, под влияние на доминиращи
крайно неолиберални теории и практики
:
социалното
става изцяло и безусловно подчинено на
пазара и пазарните закони и правила;
парите, печалбата и пазарната логика и
правила става господстващи и изчерпващи
съдържанието на целия обществен живот;
мярка за всичко
;
доминиращ
критерии и цел на всяка човешка и
обществена дейност и поведение; и като
последица – необосновани и дори вредни
промени в ценностната система и в
поведението на

все по-големи групи от населението, с
всички произтичащи от това негативни
от морална и нравствена гледна точка
прояви като : ширеща се корупция по
високи етажи на законодателната,
изпълнителната и съдебната власт; все
по-открито и безнаказано използване на
политическата власт за лична облага и
първоначално натрупване на капитал;
трафик на хора и най-вече на млади
момичета и жени; масово и почти
демонстративно
купуване на гласове по време на местни
и парламентарни избори; демонстративни
публични убийства; безнаказана и крайно
ниска ефективност на съдебната система,
здравеопазването и пр.


(7)От морална (и дори от политическа) гледна точка въведения от 1 януари 2008 г. плосък
10 процентов данък върху доходните на
физическите лица се оказва пореден
пример и доказателство :

  • за наблюдаваното от години драстично разминаване между политическите
    обещания за
    социална справедливост и повишаване
    доходите и жизненото равнище на
    населението и техните действителните
    социални цели и последици на икономическите
    политики, и конкретно в нашия случай –
    между обещанията за намаляване на
    данъчната тежест
    за
    всички слоеве от населението
    ,
    от една страна; и от друга,
    драстичното
    й повишаване за ниско и средно доходните
    групи и намаляване единствено за високо
    и много високо доходните групи, към
    които принадлежи и голяма част от
    политическия елит и свързаните с него
    лица;

-още един случай на съзнателно укривани от широките народни маси на
истинските социални и икономически
цели, мотиви и последици на управляващите
политически партии и правителства;

- още едно доказателство за продължаващата традиционната за последните 20 години
практика на
безнаказано
използване на политическата власт от
правоимащите и близките до тях кръгове
в личен интерес .

Ако изключим настоящата икономическа криза, която
е циклично и в този смисъл


4. Виж нашата статия под надслов :”Съвременна концепция за демокрацията, пазара и
пазарната икономика” , сп. Панорама на
труда, бр.4-5 / 2006 г.,стр. 11-19.

временно и преходно явление, неглижирането на очертаните слабости и
последици на провежданата до сега
икономическа и социална политика, в
т.ч. конкретно интересувяащата ни тук
подоходна и данъчно-осигурителна
политика от управляващите политически
партии и близкото до тях бизнес обкръжение
е сред основните вътрешни причини и за
задълбочаваща се финансова дестабилизация
на консолидирания бюджет на страна и
неговите основни структури – държавния
бюджет, бюджета на НОИ и НЗОК.

Още по-смущаващо е, че досегашните правителства
и управляващи политически партии и
коалиции, както и близките до тях
представители на бизнеса, до сега не
си позвол
иха
и не намериха сили и воля да признаят
и поставят на по-широка експертна и
публична дискусия тези слабости и
последици на провежданата до сега и в
момента подоходна и данъчна политика,
техните причини и последици; възможните
подходи и начини, конкретни програми,
действия, мерки и механизми за тяхното
постепенно преодоляване и предотвратяване
в бъдеще.

Интересен е още един факт – дори управляващата в
момента политическа партия на ГЕРБ вече
година и половина мълчи и предпочита
да премълчава тези проблеми итехните
причини въпреки че няма или има
незначителна непосредствена вина за
тях. По този повод нашият въпрос е :

- Защо
и до кога?

- Не е ли ясно,
че всяко отлагане на тяхното публично
признаване, дискутиране и съставянето
на програма или система от програми за
постепенното им решаване има

негативни
социални и икономически последици;
прави тяхното разрешаване още по трудно,
продължително и скъпо; забавя реализацията
на основните цели и принципи на
Лисабонската стратегия; обрича страната
ни още дълги години на „заден двор” на
Европейския Съюз и Европа ?



  1. Малко повече за най-често повтаряните предимствата на плоския данък


  1. Кратка история

През периода от 1994 до 2007 г. плоският или пропорционален данък, чийто относителен
размер е независим от размера на доходите
и финансовите възможностите на
данъкоплатците, се възприема общо от
15
страни

от
Източна Европа. Първи са Естония (1994 г.
)и Латвия (1995 г.), последвани от Латвия
(1996 г.), Русия (2001г.), Словакия и Украйна
(2004 г.), Румъния и Грузия (2005 г.), Приднестровие
(2006 г. ), Монголия, Киргизстан, Македония,
Черна гора и Казахстан ( 2007 г.) В 14 от тях
необлагаемия
минимум е запазен, а размерът му съществено
повишен
5

.


През първото полугодие на 2007 г. правителството на Чехия и Албания обявяват намерението
си за въвеждане на плосък данък за
доходите на

физическите
лица през 2008 г.

В края на м. юли 2007 г. лидерите на тройната коалиция в България, а месец по-късно

и правителството 6 обявяват официално своето решение за:
(1) намаляване от 1 октомври

2007 г. на
общия размер на задължителните
осигурителни вноски с
3
процентни от 25 % за нормативно признатите
разходи при
т.нар.
свободни професии.


----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

5. Източник на информацията – Евростат.

пункта; (2) въвеждане
от 1 януари 2008 г. на плосък данък

в размер на 10 %; (3) премахване на необлагаемия
минимум за всички физически лица,
включително за най- ниско доходните, с
РМД на член от семействата им под ЛБ;
(4)
повишаване
относителния дял на задължителните
лични осигурителни вноски

от
35 % на 40 %; (5) повишаване размера на
максималния осигурителен доход от 1 400
лв. на 2 000

лв.; и (6)

въвеждане на единен размер

Дни след като правителството обявява това свое решение, негови членове заявяват
от малкия екран,
че
тепърва ще се “търсят механизми” за
компенсиране негативните последици от
въвеждането на плоския данък за „най-ниско
доходните групи” от заетите лица, с БМД
до 430 лв.
7
,
включително заетите в частния сектор
,
чиито заплати държавата

не може непосредствено да определя . Целта била “да няма губещи” от
предлаганите промени в данъчното и
осигурително законодателство.

В края на м. октомври
2007 г. правителството внася в Народното
събрание и неговите комисии законопроект
за изменение и допълнение на Закона за
данъците върху доходите на физическите
лица и на останалите данъчни и осигурителни
закони, като и законопроектите за
държавния бюджет, бюджета на НОИ и този
на НЗОК.

В материалите към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДДФЛ изрично
се отбелязва, че
“някои
от съществуващите данъчни облекчения
и намаления ще бъдат премахнати, а други
– променени”.

В тях и решение на правителството се
предвиждаше от 1 януари 2008 г. :

- минималният размер на работната заплата да стане
220 лв.

- необлагаемият минимум за доходите на физическите лица да отпадне;

- данъчните облекчения за семействата с непълнолетни деца и за дарения също да
отпаднат;

- намаленията на задължителните осигурителни вноски и на данъчните облекчения за
допълнително доброволно осигуряване
и застраховки “Живот” от данъчна основа
да се запазят;

- запазване на данъчните облекчения за
лица с 50 и над 50 на сто намалена
работоспособност и определянето им в
абсолютен размер равен на 5820 лв. годишно
(485 лв. месечно), по –късно променен на
9720 лв. ( 660 лв. месечно);

- размерите на нормативно признатите до сега разходи
от 70 %, 60 % и 50 % се променят на 40 %;

на досегашните нормативно признати
разходи
от
35 % се променят на 25 %;

и на досегашните нормативно признати
разходи
от
20 % и 10 % се променят и изравнят на 10 %.


Въпреки обещанията, до приемането на ЗДДФЛ от Парламента на 18 декември 2007 г. и известно
време след това правителството
не
успява да определи и да обяви

публично

конкретния механизъм

за компенсиране негативните последици
от плоския данък върху ниско и средно
доходните групи наети лица
в
бюджетната сфера с БМД до 430 лв., а само
необходимите и заделени за целта
средства в бюджета от малко над 57 млн.лв.

По-късно ще се
планират
50 млн. лв.

в държавния бюджет за компенсации, но
ще се установи, че утвърдения и прилаган
компенсиращ механизъм не води и не може
да доведе до адекватна компенсация на
негативните последици от плоския данък
върху разполагаемите размери на работните
заплати за значителен брой от заетите
лица, включително за заетите лица в

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

6. Доклад на Пламен Орешарски, м-р на финансите, до МС, изпратен с писмо
№04.01-199 от 31.08.2007 г., а до социалните
партньори - с писмо на администрацията
на МС № 03-08-97 от 31.08.2007 г.; (3)Изказвания
на народни представители ;4) Правителствени
проекти за изменение и допълнение на
данъчните закони.

7. Наши разчети показват, че този размер ( 430 лв.) е занижен..
Според нашите разчети

ощетени от плоския данък ще бъдат всички
лица с БМД до
450 лв.
ако
при разчета се ползва размера на ЗЛОВ
до 30 август 2007 г.
от
12.425 %
; до
490 лв
. – ако в разчета
се ползва размера на ЗЛОВ от 1 октомври
2007 г. от
11.375 %
;
до 460 лв.-
ако се ползва средно претеглена стойност
на ЗЛОВ за 2007 г. от
12,1625
%.

бюджетната сфера.

Дълго време нерешен остава и въпроса за
вижданията на правителството

и намерения на частния бизнес за
компенсиране негативните последици от
въвеждането на

плоския данък за около 739 000 до 1 137 000 наети лица в него, с
БМД от 190-195 лв. до 450-490 лв.
8

Още от самото начало от неговото оповестяване, правителственото решение за въвеждане
на плосък 10 процентов данък, премахване
на необлагаемия минимум за

доходите на физическите лица, намаляване
на общия размер на ЗОВ с 3 процентни
пункта и повишаване относителния дял
в тях на ЗЛОВ от 35 % на 40 %
предизвиква
вълна от остри критики, несъгласия и
въпроси.

Голяма част от тях намират израз в
материалите и дискусията по плоския
данък на организираната от КНСБ
конференция на 5 декември 2007 г.
9
,

на която присъстват народни представители, включително председателите на здравната,
социалната, икономическата и бюджетната
комисии при НС. В хода на конференцията
стана ясно, че представителите на
правителството и парламента са
неподготвени, за да дадат смислени и
обосновани отговори на много от
поставените въпроси, включително на
основния въпрос, свързан с въвеждането
на плоския данък от 1 януари 2008 г.- въпроса
за неговите социални цели и последици.
По този начин те затвърждават
предварителното и първоначалното
впечатление, че въпросното решение на
тримата партийни лидери от края на м.
юли, последвано от правителственото
решение от 30 август същата година,
е
взето без необходимата предварителна
подготовка, експертни разчети, прогнози
и анализи
върху
неговите краткосрочни, средносрочни и
дългосрочни пряко социални и косвено
икономически последици.

Независимо от всичко това, на 18 декември 2007 г.
Народното събрание

одобрява
предложените от правителството изменения
и допълнения в данъчното и осигурително
законодателство за 2008 г., предвиждащи
: въвеждането от 1 януари 2008 г на 10
процентов плосък (пропорционален) данък;
премахване на необлагаемия минимум и
на данъчните облекчения за семейства
с непълнолетни деца и повишаване на
максималния осигурителен доход
от
1400 лв. на 2000 лв.

Предложението за повишаване относителния
дял на задължителните лични осигурителни
вноски (ЗЛОВ) в общият им размер
от
35 % на 40 % е утвърдено преди това и влязло
в сила от 1 октомври 2007 г.

С Закона за държавния бюджет се предвиждат
(планират) малко над
57
млн.лв
.
за компенсиране неблагоприятните
последици от въвеждането на плоския
данък за наетите лица
в
бюджетната сфера,

с месечни доходи
до
430 лв
.

Малко по-късно, през м. януари 2008 г., правителството приема и решение за обещаното повишаване
на минималната работна заплата
от
180 лв. на 220 лв
.


2. „За” и „Против” въвеждането на плоския данък у нас. Официално обявени и
действителни
негови социални и икономически последици


Привържениците на плоския (пропорционалния) данък у нас често повтарят, че същият има редица
предимства пред прогресивното данъчно
облагане, в т.число :


(а)върху привличането на допълнителни чуждестранни инвеститори и инвестиции,
водещо, при равни други условия, до
ускоряване на икономически растеж и
заетостта;

(б)намаляване на данъчната тежест за цялото население и в същото време разширяване
на данъчната основа и като последица -
увеличаване на приходите от

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

8.Показаният тук брой на засегнатите от въвеждането на плоския данък наети
лица в частния сектор е средногодишен.
Изчислен е на основата на данни на НОИ
за разпределението на наетите и осигурени
лица през 2006 г.

9. Материалите от тази конференция са публикувани в сп. Синди труд, бр.11/12 от
2007 г., с. 2-8.

ДОД ;

(в) опростяване на данъчното законодателство (
по-лесен начин за изчисляване на ДОД
);

(г) поевтиняване на неговото администриране; и

(д) повишаване събираемостта на данъчните приходи.

В ТV предавания и други средства за масова
информация дори се появиха политически
лидери, които се опитаха да представят
плоския данък
като
„инструмент на дясна политика водеща
до постигане на леви социални цели”
като повишаване
на брутните и разполагаемите лични
доходи за наетите лица, по-добрата им
социална защитна и пр.

В тази връзка се налага да припомним, че :

- позитивните икономически последици на
плоския данък се оценяват от наши и
водещи чуждестранни икономисти и
анализатори
като
недоказани, а в най-добрия случай – като
ограничени и проявяващи се в дългосрочен
план и то при наличие на редица други
благоприятни предпоставки ;

- докато техните непосредствени и трайни негативни социални последици
за ниско и средно доходните групи,
пряко
свързани с преразпределението на общата
данъчна и осигурителна тежест от високо
към ниско доходните групи - на практика
за преобладаващата част от наетите и
осигурени лица и техните семейства -
са
видими
, проявяват
експлозивно
(
веднага след влизането му в сила) и
което е още по-тревожно -
носят
траен характер
.

Така например, според известните и най-авторитетни международни експерти
и колективи по данъчна политика и
данъчното облагане доходите на физическите
лица
като Michail
Keen
и колектив
10

, претенциите на привържениците на
плоския данък за т.нар
.
негови позитивни икономически последици
,
в т.ч. за
привличането на допълнителни чуждестранни
инвестиции,
са
силно преувеличени, не почиващи на
емпирични данни, недоказани и дори
недоказуеми
.
По няколко причини : п
ърво,
защото за сега няма емпирични данни, с
които те биха могли да бъдат убедително
доказани; в
торо,
дори да се появят такива, техните
предимства и роля едва ли са съществени
като се има предвид, че привличането на
чуждестранни инвестиции и ускоряването
на икономическия растеж в дадена страна,
в т.ч. и конкретно у нас, зависят в решаваща
степен от множество други вътрешни и
външни икономически, социални, демографски
и политически фактори;
трето,
всички теоретични анализи доказват, че
при равни други условия
не
типа на
данъчното
облагане на физическите лица –
пропорционално или прогресивно, а
конкретния размер или размери на
данъчните ставки имат значение за
икономическия растеж и привличането
на чуждестранни инвестиции.
И
то при благоприятна макроикономическа,
финансова и политическа среда и стабилност
в страната, в Европа и света
;
членството ни в
НАТО и ЕС
; наличието
на необходимата качествена и сравнително
по-евтина работна сила; наличието на
ясни и стабилни правила за бизнеса и
ефективен контрол върху тяхното спазване
и т.н.

От тази гледна точка например, конкретните анализи показват, че високият икономически
растеж на прибалтийските републики
Естония, Латвия и Литва, които въведоха
плоския данък през 1994-1995 г., т.е. много
преди нас, и които често се сочат като
пример за страни с висок икономически
растеж, не се дължи на въвеждането, още


10. Виж: IMF Working
Paper
(WP/06/218.”
The Flat
Tax
/es)”:
Principles and Evidence, by Michael Keen, Yitae Rim and Ricardo
Varsano
, както и
статията на Banessa
Holder
в Лондонския в.
Financial
Times
от 19 окт. 2006 г

по-малко на природата и размера на плоския данък в тях (който е значително по-висок от
този у нас), а на други икономически,
социални, географски, политически и
пр.фактори и обстоятелства. Още повече,
че размерите на плоския данък в повечето

от тях са значително по-високи от 10 %, т.е. от
предлагания у нас размер, както и факта,
че плоският данък в тях се съчетава с
запазен и повишен размер на необлагаемия
минимум и по-висок размер
(
в някои от тях – с значително по-висок
)
на корпоративния данък.


Например :

- както вече отбелязахме, ставката на плоския данък
в Латвия е
25
%;
в Естония
-
26 % (
с перспектива за редуцирането му
до
20 % през 2009

г.
);
в Литва
- 24 %;
в Словакия –
19
%;
в Румъния –
16 %; в Украйна,
Черна гора и Чехия – 15 %,

в Русия –
13
%, в Грузия – 12 % и единствено в Приднестровие,
Македония и Албания – 10 %.

  • корпоративният данък в Естония е 35
    %
    ; в Литва
    29 %;
    в Латвия –
    15
    %
    ; в Русия
    35 %
    ; в Украйна –
    25
    %;
    в Румъния
    16 %
    и т.н. ;

-с изключение за Грузия, във всички тях е
съхранен и повишен
,
при това чувствително,
размера
на необлагаемия минимум
:
в Естония – 1.5 пъти; в Словакия – 2.08
пъти; в Литва – 3.29 пъти; в Украйна – 3.62
пъти и т.н.

Тук е уместно да припомним още два факта :

(а) Една година след въвеждането (през 2005 г.)
на плоския данък в Румъния, икономическият
й растеж се понижава с
1.0
процентен пункт. Но никой сериозен
икономист не се опитва да обясни този
спад с въвеждането на плоския данък;

(б) Въпреки общото намаление на личния и корпоративния данък и обявяването на
България след 2008 г. за „данъчен рай”,
като последица от икономическата криза
притокът на чуждестранни инвестиции
у нас през 2009 и 2010 г. драстично намалява.


В становището на Michail Keen
и колектив,
с богат
международен опит, се поставят
под
съмнение и жизнеспособността на плоския
данък в бъдеще. И логично се подсказва,
че не след дълго време ще възникне нов
проблем – за неговата отмяна и
възстановяване на социално по-справедливото
прогресивно подоходно облагане. Още
през 2008 г. т
акива
гласове се чуват и в няколко от въпросните
нови демокрации , в т. ч. в Украйна..


  • Дори чисто логическият анализ е достатъчен да се убедим, че твърденията на
    привържениците на плоския данък у нас
    (които като правило са и горещи
    привърженици на крайно неолиберални
    теории и практики) за съществено и
    позитивно
    негово влияние върху притока на
    чуждестранни инвестиции в странат
    а
    не произтича
    и не би могло да произтича от неговата
    природа
    . Ако
    и доколкото може да се очаква подобен
    позитивен ефект в бъдеще, то той не би
    могъл да се дължи
    на
    природата
    на
    плоския данък

    или на някакви нейни предимства пред
    природата на
    прогресивното данъчно облагане

    на доходите на физическите лица, а
    единствено на
    по-ниския му размер от този в останалите
    страни

    и комбинацията
    между възприетия

    у нас по-нисък размер на плоския данък
    с по-нисък също 10 процентов размер на
    данъка по ЗКПО ; подържаната от години
    макроикономическата и финансова
    стабилизация; приемането ни за член
    на НАТО и ЕС; благоприятното географско
    местоположение на страната; все още
    наличната и сравнително по-евтината
    и добре образована и квалифицирана
    работна сила и пр.

Показател за това твърдение е и факта на :

  • ежегодното увеличение на преките чуждестранни инвестиции у
    нас до 2008 г., т.е. преди въвеждането на
    плоския данък,
    в
    условията на прогресивно данъчно
    облагане.


По данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции у нас са нараснали
от
436.5
млн. евро през 2001 спрямо 2000 г. на : 584.5
млн.лв. през 2002 г.; 1118.0 млн. евро през 2003
г.; 2376.1 млн. евро през 2004 г.; 3313.4 млн. евро
през 2005 г. и по предварителни данни –
на 5225.3 млн. евро през 2006 г., когато у нас
се смяташе, че плоският данък нямаше
никакви шансове.

При съществуващите предпоставки,
очертаващ се икономически растеж от 6
%, значителен бюджетен излишък и фискален
резерв, географско разположение на
България и пр. е нормално да се очаква,
че тази тенденция ще се запази и през
2008 въпреки икономическата криза в
ЗАПАДНА Европа и света.. И ако не бе
световната финансова и икономическа
криза вероятно това щеше да продължи и
през следващите няколко години. Но
очевидно то нямаше да се дължи или в
много малка степен щеше да се дължи на
въведения плосък данък, а на съществуващите
множество други благоприятни вътрешни,
международни и географски фактори и
обстоятелства.


- бързото намаляване на чуждестранните инвестиции през кризисните за страната
2009 и 2010 година;

- изключително високият икономически растеж през последното десетилетие в
Китай, Индия и
Ирландия,
който

никой сериозен икономист или политик
не обяснява с типа – прогресивно или
плоско (пропорционално) - на данъчното
облагане доходите на физическите лица
в тях .


  • В същото време е логично да очакваме, че при съществуващата макроикономическа
    и финансова стабилизация у нас,
    благоприятно географско местоположение,
    членството ни в НАТО и ЕС и пр.,
    възприетата и характерната за нашата
    страна комбинация
    между
    10 процентов ДОД и 10 процентов данък по
    ЗКПО

    най-ниските в ЕС, ще има
    позитивен
    психологически и финансов ефект върху
    част от присъстващите у нас и потенциални
    нови чуждестранни инвеститори.
    Ако
    не за друго, то заради поражданото от
    тази комбинация и непосредствено от
    ниския ДОД желание да установят свои
    офиси в България, за да намалят личната
    си данъчна тежест.


Но също не трябва да забравяме и теоретичната за сега вероятност, на която обръща
внимание доц. Г. Ганчев11

, в бъдеще тази комбинация от 10 процентов
ДОД и корпоративен данък да донесе
рискове за страната като член на ЕС -
ако след някоя и друга година

ЕК реши, че е
необходимо хармонизиране на общата
данъчна политика и оцени комбинация от
10 процентов личен и 10 процентов
корпоративен данък
като
данъчен дъмпинг ,
противоречащ
на изискванията за конкурентна
равнопоставеност в рамките на страните
членки на ЕС
.
Ако и когато последното се случи, то
запазването на

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

11.На тази потенциална възможност - да бъдем обвинени в данъчен
дъмпинг с цел повишаване на
конкурентоспособността ни след някоя
и друга година- обръща внимание доц.
Ганчо Ганчев по време на организираната
от Социалдемократическия форум дискусия
по плоския данък на 19.09.2007 г. в Пресслужба
на БТА..За сега обаче ЕК няма подобна
реакция. До кога – времето ще покаже.

10 процентовия плосък данък върху доходите на физическите лица у нас, комбинирано
с 10 процентов корпоративен данък
,
може се окаже
своеобразно предизвикателство и да
породи искане от страна на ЕК за неговата
отмяна
чрез
повишаване на размерите на въпросните
две данъчни
ставки
или други компенсиращи контрамерки.

  • При равни други условия, по-ниското равнище на общата данъчна тежест у нас спрямо
    средното за страните членки на ЕС,
    дължаща се в голяма степен на възприетите
    най-ниски размери на данъка върху общите
    доходи на физическите лица и на
    корпоративния данък, правят невъзможно
    повишаване относителния дял в БВП на
    публичните разходи за здравеопазване,
    образование и социална защита и
    съответно доближаване до средното им
    равнище и качество в ЕС и още по-малко
    - до тяхното равнище и качество във
    водещите страни членки в тяхното равнище
    и качество равнището на социалната
    защита на населението у над до това в
    останалите държави членки на ЕС.

Само един факт : ако по данни на Евростат разходите за
социална защита у нас представляват
15 до 16 % от БВП, то средното им равнище в
БВП за ЕС-25 е около 27 %. И при сегашното
общо равнище на данъчната тежест в БВП
е невъзможно да достигнат или плътно
да се доближат до средното им равнище
в ЕС

В тази връзка ще припомним, че по данни в доклада на ЕС от 2010 г. под надслов
Taxation
trends in the European Union
”,
през 2008 г. България е на 19-то място по
относителен дял на общите данъчни
приходи в БВП - с 33.3 % относителен дял
12
при 39.3 % (претеглена средна) за ЕС-27;
страна с най-нисък относителен дял в
БВП на преките данъци, в т.ч. на корпоративния
10 процентов данък и на 10 процентовия
данъка върху доходите на физическите
лица; единствената страна членка на
ЕС, въвела плоския данък в неговия чист
вид и отхвърлила необлагаемия минимум,
а с него и социалната справедливост в
данъчната политика и общо призната
социална функция на данъчната политика
и практика в ЕС в борбата с бедността и
крайното подоходно разслоение ; на 21
място по относителен дял на приходите

от социално осигурителни вноски

в общите данъчни приходи; и на 1-во място
по относителен дял на косвените в общите
данъчни приходи, водещо до най-високо
данъчно облагане на консумацията , т.е.
на крайните консумативни разходи на
населението.

Сравненията показват, че с малки изключения общото равнище на данъчната тежест в БВП в
старите и силно развити страни членки
на ЕС е по-високо, докато в новите и като
правило по-слабо развити страни -
по-ниско.

По-високото му равнище в старите и силно развити членки на ЕС им позволява значително
по-висока социална защита, по-добро
финансиране на системите за социална
защита, здравеопазване, образование и
пр. ; и съответно по-високи размери и
равнище на социалните плащания,
универсален достъп на населението до
системите на публичното здравеопазване
и образование и по добър здравен,
образователен и социален статус на
техните граждани. Този факт не омаловажава
приноса за тези позитивни социални
последици на по-високото равнище на
икономическото развитие на водещите
стари страни членки , а само го допълва.

Обратно и при равни други условия, по-ниското общо равнище на данъчната тежест в БВП
в 5 от новите и по-слабо развити членки
на ЕС предопределя по-ниско равнище на

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

10. От официалния отчет на МФ за изпълнението на консолидирания бюджет за 2008 г. се
вижда, че общият размер на приходите
от данъци и помощи представляват 40.9 %
от БВП, в т.ч. приходите от данъци – 33.2
% от БВП, неданъчните приходи – 6.0 % и
приходите от помощи – 1.7 %. Относителният
дял на общите разходи на консолидирана
основа представляват 38.0 % от БВП..

в тях на публичните средства за социална защита, здравеопазване, образование,
култура и науката, което от своя страна
се отразява негативно върху качеството
и мотивацията на работната сила, достъпа
на населението до здравни и образователни
услуги, равнището на неговия здравен и
образователен статус, загубите на
работно време поради временна и трайна
загуба на работоспособността, равнището
и динамиката на потреблението и пр.

Общото ни впечатление от тези данни на ЕК е, че в болшинството от новите и по-слабо
развити страни членки на ЕС и конкретно
в България обективно присъщи на данъчната
политика социални и косвено икономически
функции и последици в една или друга
степен се подценяват или пренебрегват
с цел привличането на чуждестранни
инвестиции, стимулиране на бизнеса и
ускорен икономическия растеж.

Проблемът е, че продължителното пренебрегване на социалните функции и последици на
данъчната политика води до негативни
и трудно преодолими не само социални,
но и икономически последици и проблеми.
Защото води до занижени ( под обективно
възможните им размери при произвеждания
реален БВП на глава от населението и
средно на заето лице) работни заплати,
масова нетна емиграция на предимно
млади и добре образовани лица; висока
заболеваемост и загуби на човекодни
породи временна и трайна неработоспособност;
ниско и незадоволително образование
на оставащата в страната работна сила;
висока трайна безработица сред
неграмотните или ниско образовани
носители на работна сила; ниска и
незадоволителна мотивация и пр. Типичен
пример в това отношение е Българи. И
което е още по-тревожно – нито на
политическо, нито на експертно равнище
въпроса за обективните икономически
(включително финансови) и социални
функции на данъците и данъчната политика
и оптималното им съотношения на всеки
етап от икономическото и социално не
се дискутира. А това е повече от
наложително само по себе си и особено
в светлината на основните цели и принципи
на ЕС . Това безспорно е съществен пропуск
, които не може и не бива да продължава
в бъдеще.


И още нещо важно. В последния (от 2010 г.) Доклад на ЕК,
посветен на данъчната политика в ЕС,
въпросът за общото равнище спрямо БВП
и структурата на общите данъчни приходи
в страните членки на ЕС се посочва, че
всъщност равнището и структурата на
общата данъчна тежест зависи непосредствено
от :

- избора на техните правителства на социална
политика

и
мястото
и роля в нея на

публичните и на частните доставчици
на социални услуги (здравни, образователни,
пенсионни, обезщетения при временна
неработоспособност, при безработица
и пр.;

- от мястото, което техните правителства отдават на принципите на социалната
справедливост в общата икономическа и
социална политика и конкретно в
данъчната политика.

Именно този отговорът на последния въпрос предопределя изборът между прогресивното
и пропорционалното ( плоското) данъчно
облагане доходите на физическите лица
, както и ролята на данъчната политика
в борбата срещу бедността и прекомерно
високите и неизбежни подоходни различия
в условията на пазарна икономика.

Съдържащите се в доклада на ЕК данни и анализи показват, че в сравнение с пропорционалното,
прогресивното данъчното облагане на
личните доходи и добре обоснованата
прогресия позволяват или водят до :

- по-справедливо разпределение на общата данъчна тежест между ниско, средно и
високо доходните групи от населението
;

- туширане на прекомерно големите подоходни и социални различия и ограничаване на
бедността;

- по-голям относителен дял на публичните и по-.малък на „джобните” разходи на
населението за здравеопазване,
образование, социално осигуряване,
социално подпомагане, квалификация и
преквалификация;

- по-качествени услугите и по-лесен и универсален е достъпа на всички слоеве
от населението до необходимите му
здравни, образователни и социални
услуги, респ. по-висок здравен, образователен
и социален статус;

- по-голяма социалната и националната сигурност на страната;

- по-качествено възпроизводство на работната сила възможности за устойчиво
и интелигентно икономическо развитие.

А всичко това напълно хармонира с основни цели на Лисабонския Договор от 27.10.2007
г., в сила в България от 01.01.2010 г. като :
постигането на „високо жизнено равнище
на защита” , „насърчаване на социалната
справедливост и закрила” и „ солидарността
между поколенията: ( чл. 2, т.3 от Договора
от Лисабон за изменение на Договора за
Европейския Съюз и на Договора за
създаване на Европейската Общност,
подписан на 20.10.2007 г.)

Не случайно :

- относителният дял на преките в общите данъчни приходи в старите страни членки
на ЕС ( с малки изключения) е значително
по-висок от този в новите страни членки;

- в нито една от старите и силно развити членки на ЕС не се прилага пропорционално
данъчно облагане на доходите на
физическите лица ( т. нар. плосък данък);

- от общо 9 новоприети след 2004 г. в ЕС бивши социалистически страни, в 7 ( Естония,
Литва, Латвия, Словакия, Румъния, Чехия
и България) в периода между 2004 и 2008 г.
е въведен пропорционален подоходен
данък ( популярно наричан „плосък
данък”) върху личните доходи. Сред тях,
както споменахме, България е единствената
страна членка на ЕС , в която плоският
данък се прилага в неговия чист вид,
т.е. в която въвеждането на плоския данък
бе съпроводено с премахване на необлагаемия
минимум. В останалите страни членки на
ЕС, които въвеждат пропорционално
данъчно облагане за доходите на
физическите лица необлагаемият минимум
не само е запазен, но и размерите му са
повишени
от
1.5 пъти в Естония до 3.29 пъти в Литва

с цел защита на ниско доходните групи
и борба с бедността.


  • Специално внимание заслужава още едно съображение и въпрос.

Ако през 2007 г. сред политическия елит и бизнеса основният въпросът у нас
действително се свеждаше до необходимостта
от намаляване на
ефективната
данъчна ставка
(или
тежест
)
за населението условие за привличане
на допълнителни и още по-големи
чуждестранни инвестиции и ускоряване
на икономическия растеж,
то
всеки интересуващ се от проблема
икономист знае, че при съществуващите
други благоприятни условия
това
можеше да се постигне при запазване на
прогресивното данъчно облагане и
подходящи промени в параметрите на
таблицата за облагане доходите на
физическите лица, водещи до намаляване
на средния размер на ефективната данъчна
ставка за всички и по-справедливото
разпределение на общата данъчна тежест
между различните подоходни групи от
населението.
А
от

чисто техническа гледна точка намаляването
на средния размер на ефективната данъчна
ставка при запазване на данъчната
прогресия ( на прогресивната система
за данъчно облагане доходите на
физическите лица) не е никакъв проблем
както за експертите на правителството
в МФ, така и за експертите на водещи
неправителствени организация като
КНСБ.
И ако има
ясно формулирана и обоснована цел няма
да им отнеме повече от няколко дни, за
да направят необходимите вариантни
разчети и за да подберат оптимален
вариант от гледна точка на предварително
формулираната и обоснована социална,
икономическа и фискална цел.

И тук възниква един неудобен въпрос :

- Защо, ако политическият елит и неговото правителството не се ръководеше в една
или друга степен и от лични интереси
или интереси на близкото си обкръжение
от родственици и представители на
финансиращите ги “ кръгове от фирми”
, не предпочете да постигне търсения
допълнителен ефект спрямо чуждестранните
инвеститори и инвестиции чрез допълнително
намаление на средния размер на ефективната
данъчна ставка за доходите на физическите
лица до или дори под 10 % от 1 януари 2008
г. при принципно запазване на данъчната
прогресия? А без необходимите предварителни
проучвания, обществен дебат и съгласуване
със социалните партньори взема решението
за въвеждане на плоския данък от 1 януари
2008 г.? Още повече, че
ако
се съди по данъчната ставка за средни
работни заплати в страната,

ефективната
данъчна ставка
13

у нас през периода 2000-2007 г. намалява от 14.82 % през 2000 г.
на 13.22 % през 2001
г., 11.79 % през 2002 г., 10.96 % през 2003 г., 10,92 %
през 2004 г., 10,37 % през 2005

г.,
8.81

% през 2006 г. и 9.99 % през 2007 г. Т.е.
през последните две години

на интересуващия ни период средният
ефективен размер на данъчна ставка за
доходите на физическите лица у нас се
колебае между 8.8% и 9.99 %, т.е. равен или
по-нисък
размер
от предложения и одобрен от НС размер
на плоския данък след 1 януари 2008 г.

През същия период максималният размер на данъчната ставка
е снижен от 40 % през 2000 г
.
до
24 % през 2006 и
2007
г. Приемането
на 10 процентовия плосък данък означава
нейното снижение
до
10 %, т.е. 4 пъти намаление в сравнение с
2000 г.

Едновременно с въвеждането на 10 процентов плосък данък се предложи и НС одобри премахване
на необлагаемия минимум за най-ниско
доходната група, възлизащ през 2000 г. на
200 лв. при минимална работна заплата от
180 лв. , т.е. при съотношение между
необлагаемия минимум и минималната
заплата 1 : 1.111 ..


Накратко, през 2008 спрямо 2000 г. :

- Максималния размер на данъчната ставка върху доходите на физическите лица пада
от 40 % на 10
%;

- Нулевият процент на данъчната ставка за най-ниско доходната група до този
момент от 1 януари 2008 г. става 10 %.


  • Привържениците на плоския данък твърдят, че неговото въвеждане намалява данъчна и при равни
    други условия и общата данъчна и
    осигурителна тежест за

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

13. Ще напомним и поясним, че :

- Ефективната данъчна ставка представлява
отношението на ДОД към данъчната основа,
т.е. към брутния месечен доход намален
със задължителните лични осигурителни
вноски.

- Общата данъчна и осигурителна ставка (или тежест) представлява
отношението между общата данъчна и
осигурителна тежест за осигурените
лица и брутните номинални размери на
личните доходи, респ. работни заплати.

населението, опростява изчисляването на данъка върху общите доходи на физическите лица и по
този начин улеснява данъкоплатците и
повишава събираемостта и общата сума
на данъчните приходи от този приходоизточник.
Като доказателство сочат, че въпреки
намалението на данъчната ставка през
2008 спрямо 2007 г. се очакват около 180
млн.лв.по-високи приходи за бюджета от
този приходоизточник. Впоследствие те
ще се окажат 162 млн.лв.

В същото време неговите привърженици съзнателно пропускат да отбележат
влиянието за очакваното нарастване на
данъчните приходи от този приходоизточник
на нарастването на номиналните размери
на работните заплати,на заетостта и от
там –на фонда на работните заплати,
както и да пояснят
,
че с въвеждането на плоския данък и
премахването на необлагаемия минимум
данъчната тежест се намалява единствено
за високо и много високо доходните
групи, докато за ниско и голяма част от
средно

доходните групи тя съществено се повишава. Като последица разполагаемите доходи и
сумата от разполагаемите доходи на
високо и много високо доходните групи
нарастват,
докато тези на ниско и средно доходните
групи се намаляват. Това означава, че
на практика увеличението на бюджетните
приходи с въвеждането на плоския данък
се дължи (и може да се дължи) единствено
на увеличената данъчна тежест за ниско
и средно доходните групи. Представените
преди малко разчети доказват това.


Накратко, и логиката и конкретните разчети показват и доказват по безспорен начин,
че въвеждането на плоския данък
облагодетелства единствено високо и
много високо доходните групи ( групата
на богатите) и ощетява ниско и средно
доходните.

В същото време няма конкретни данни и доказателства за твърдението, че
плоският данък изважда на светло
укриваните до сега работни заплати и
други лични доходи и повишава събираемостта
на данъчните приходи от наетите лица
и населението като цяло.

Нещо повече.
Н
елогично,
неправдоподобно и абсурдно е да се мисли
и твърди, че като повишава общата данъчна
тежест за ниско и значителна част от
средно доходните групи, плоският данък
създава стимули сред тях за доброволно
„изсветляване„ ( изваждане на светло,
деклариране) на укриваните от тях до
неговото въвеждане лични доходи,
благодарение
на които те оцеляват или що-годе свързват
двата края на оскъдният си семеен бюджет
.
Тъкмо обратното. Въвеждането на плоския
данък
създава
допълнителни и/или засилва съществуващите
стимули за разширяване обхвата и
увеличаване размера и относителния дял
на укриваните до този момент лични
доходи. Защото прави тяхното оцеляване
още по-труден и сложен въпрос
.

Няма конкретни данни и анализи, доказващи повишена събираемост на ДОД от

високо доходните групи14. Макар че при тях този въпрос стой по
друг начин : доброволно да се /а/ откажат
от или /б/ да приемат преотстъпените им
от държавата досегашни данъчни приходи,
пряка последица от въвеждането на
плоския данък и неговия по-нисък размер
от този, които изисква прогресивната
данъчна скала до края на 2007 г.

По тези причини и съображения твърдението, че плоският данък увеличава събираемостта
на данъчните приходи от физическите
лица единствено защото

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

14.Много по-различен е проблемът и наблюдаваната през последните една –
две години тенденцията към осветляването
на приходите, разходите и печалбите на
бизнеса у нас. Но основните причини за
това са други и се свеждат най-вече до
намалението на корпоративния данък до
10 %
и нарастващите
контрагенти на българския бизнес в ЕС
,
които не приемат да работят с фиктивни
фактури и искат да знаят техните истински
обороти и печалби.

опростява изчисляването на данъчните задължения и улеснява данъкоплатците е
необосновано и невярно
.
Неговата цел е манипулиране на общественото
мнение в в полза на плоския данък, а по
същество - в полза на неговите специфични
и позитивни данъчни и социални последици
за високо и много високо доходните групи
сега и в бъдеще, пряко свързани с
осъществяваното с него трайно и съществено
преразпределение на данъчната тежест
от високо към ниско доходните групи.


  • Единственото безспорно предимство на
    плоския пред прогресивния данък и
    данъчно облагане намираме в това, че
    плоският данък е
    по-лесен
    за изчисляване и по-евтин за администриране
    .
    Но това му принципно предимство
    не
    е достатъчно основание за неговото
    въвеждане в нашата страна,

    на този етап от нейното

развитие. Освен това, при конкретните условия у нас, реализацията на това му принципно
предимство
може
да бъде в една или друга степен
неутрализирано
.
Как и защо?

Като споменахме, като премахва необлагаемия минимум и увеличава данъчната и общата
данъчна и осигурителна тежест за ниско
и средно доходните групи,
плоският
10 процентов данък :

- от една страна, ограничава бюджетните приходи от по-високо доходните групи,
а с това и възможности за подобрена
социална защита на ниско и средно
доходните групи от населението;

- от друга страна и в същото време поражда необходимост от допълнителни
бюджетни средства и разходи за компенсиране
и социално подпомагане, социални грижи,
здравеопазване, образование и пр. на
ощетените ниско и средно доходни лица

Т.е. необходимостта от връщане изцяло
на повишените бюджетни приходи от ниско
и

средно доходните групи обратно в джоба или в полза на същите или приблизително на
същите ниско и средно доходните лица-
данъкоплатци, от които те са иззети;

- от трета страна, събирането и разходването за тези допълнителни бюджетни приходи
и респ. разходи за социални грижи, помощи,
здравеопазване и пр., както и за необходимия
допълнителен контрол върху тяхното
разходване
в
полза на ощетените ниско и средно доходни
групи от населението изисква допълнителни
административни разходи
,
които в определени случаи могат да се
окажат равни или дори по-големи от
допълнителните бюджетни приходи и
икономисаните преди това административни
разходи с въвеждането на плоския данък.

Разбира се, най-същественият аргумент срещу въвеждането, респ. в полза на отмяната
на плоското данъчно облагане в момента
е факта,
че
близо половината от заетите лица с
непълнолетни деца и техните семейства
живеят с официално наблюдавани и отчитани
от статистиката разполагаеми месечни
доходи на член около и под линията на
бедността.
Оцеляването
на членовете на тези семейства зависи
отчасти от размерите и равнището на

социалните
помощи и грижи на държавата и общините,
но най-вече - от укриваните от тях доходи
от сивия сектор на икономиката. Дори
само поради тези факти и съображения е
грешка да се твърди и вярва на твърденията,
че плоският данък ще стимулира тези
лица и техните семейства да извадят “на
светло” укриваните до сега лични доходи,
както и твърдението, че плоския данък
ще повиши събираемостта на бюджетните
приходи от останалите по-високо доходни
групи от населението.


Борбата с укриваните от физическите лица лични доходи и тяхното
“осветляване” е необходима и важна за
всички – за държавата, за осигурителните
фондове, а текущо и особено в перспектива
- и за самите наети и осигурени лица като
бъдещи пенсионери. Но при сложилото се
ниско и незадоволително равнище на
личните доходи за значителна част от
данъкоплатците тя може да бъде ефективна
само ако се води с подходящи средства
и насочи както към последиците,
така
и най-вече към пораждащите я причини
.
За ниско и част от средно доходните
групи основна причина са прекомерно
ниските до сега и за сега размери и
равнище на техните разполагаеми и
реални доходи – общо и особено на член
от семейството не позволяващи нормалната
им издръжка и възпроизводство като
носители на ниско и съответно на средно
образована и квалифицирана работна
сила.


Отново се налага да припомним, и това бе доказано в предходните наши анализи, че по данни
на Евростат през 2006 г. например :

- средна реална разполагаема работна заплата в страната е едва 52.4
%

от реалната й покупателна сила през
далечната 1989 г.;

- че ако досегашната подоходна политика се съхрани в бъдеще, ще са нужни минимум
още 15-20 години, за да се доближим плътно
до размерите и равнището на работните
заплати и доходите във водещите държави
членки на ЕС и по при изпреварващ
икономически растеж от 3 до 5 процентни
пункта.

- че изчисленият на паритетна основа ( в СПС) БВП на глава от населението (
по данни на Евростат от 22.02.2008 г., отнасящи
се за 2005 г.
)
у нас е 2.94

пъти по-малък от този в ЕС-25
и
3.18
пъти по – малък от този в ЕС-15.

Докато средната

реална
работна заплата изчислена на паритетна
основа
е
7,55 пъти по-малка от тази в ЕС-15 и 6.67 пъти
по-малка от тази в ЕС-25
.

Което означава, че до сега отчитана от НСИ и
преизчислена на паритетна основа средна
реална работна заплата у нас
е
над 2 пъти

по-ниска
(
2.37
пъти при сравняване с ЕС-15 и 2.26 пъти при
сравняване с ЕС-25)
)
от онази, която би била ако у нас се
прилагаха европейска политика, стандарти,
правила и норми при разпределението и
преразпределението на БВП и доходите.


Разбира се, за да се реализират или поне за да се доближат работните заплати и останалите
доходи на населението до тези обективно
възможни размери и равнище е необходимо
време за разработване и изпълнение на
ефективна програма за ограничаване
на : сивия сектор в икономиката, източването
на ДДС; злоупотребите с обществените
поръчки; източването на държавните и
общински предприятия на “входа” и
“изхода “; източването на публични
средства , включително от НЗОК и т.н.


Тези проблеми са от години. Те са добре известни. За тях често с е
говорило и са предприемани различни
едностранчиви и ограничени по своите
ефекти, ефективност и последици мерки.
Въпреки това те и до сега те остават
нерешени и дори нарастващи. Ние питаме
: Защо ?
Дали
защото тези, от които в най-голяма степен
зависи тяхното успешно решаване,
преодоляване и предотвратяване или
съществено ограничаване в бъдеще нямат
необходимата подготовка; или имат други
скрити интереси; или причината е
определена комбинация от тези две
относително самостоятелни възможни
причини ?


  • Освен качествена промяна в досегашната философия, подоходна и данъчна политика
    и преодоляване на допуснатото значително
    изоставане на работните заплати от
    обективно възможните им и необходими
    размери за нормалната издръжка и
    възпроизводство на техните носители
    (което е задължително предварително
    условие и предпоставка) е необходимо
    още и
    повишаване
    ефективността на контрола и размера
    на санкциите за укриването на доходи
    .
    Но не преди изграждане на необходимите
    предпоставки.

Не е тайна, че от близо две десетилетия нашата държава се превърна образно
казано в „разграден двор”, в който
доминира беззаконието, корупцията,
безнаказаността или символичните
наказания .

Не е тайна и факта, че контролът трябва да е перманентен,
безкомпромисен
и ефективен, че за да отговаря на тези
изисквания той се нуждае от предварително
изградени предпоставки, че трябва да
се осъществява от добре изградена
система, както и да прилага добре
обосновани и неприемливо високи за
всички потенциалните нарушители санкции.
Включително и
най-вече за високо доходните групи,
които укриват доходи в големи и особено
големи размери.

х

И така обективният, комплексен, принципен и конкретен анализ върху природата,
конкретните размери и непосредствените
относително самостоятелни последици
от решението на МС и НС за въвеждане от
1 януари 2008 г. на 10 процентов плосък
данък у нас, премахване на необлагаемия
минимум и промени в общия размер и
разпределението на общия размер на
осигурителната тежест между работодателите
и осигурените лица ни дава достатъчно
основания да заключим
,
че в този момент неговото въвеждане,
както и повишаването на относителния
дял на личните в общия размер на
задължителните осигурителни вноски е
социално необосновано, прибързано,
антисоциално , вредно, действащо като
относително самостоятелен фактор за
трайно социално и икономически
необосновано :

- преразпределение на общата данъчна и осигурителна тежест между ниско, средно
и високо доходните групи в полза на
високо доходните и в ущърб на ниско и
средно доходните (нейното повишаване
за ниско и част от средно доходните
групи и намаляване за високо и много
високо доходните групи);

- намаляване на разполагаемите лични доходи за ниско и средно доходните лица
и техните семейства и тяхното увеличаване
за високо и много високо доходните;

- задълбочаване на подоходната диференциация и социална поляризация сред населението;

- разширяване и задълбочаване на относителната бедност сред наемните
работници и служители и повишени
потребности от допълнителни бюджетни
средства за социално подпомагане и
социални грижи;

- ограничаване търсеното на местни стоки и услуги и засилва това на вносните, с
което допринася за допълнително
нарастване на дефицита по търговския
баланс и текущата сметка;

- ограничаване на финансови възможности на ниско и средно доходните групи –
основната част от работната сила - за
качествено възпроизводство, образование
и здравеопазване на техните непълнолетни
деца;

- допълнително стимулиране участието на ниско и средно доходните групи от наетите
лица в сивата икономика и укриването
на работни заплати и други лични доходи
;

- накърняване чувството за социална справедливост при разпределението,
преразпределението и крайното
разпределение и потребление на БВП;

- подмяна на досегашното съдържание на принципа за социалната справедливост
в данъчната политика и за социална
солидарност в издръжката на важни
функции на държавата , в т.ч. на
здравеопазването и образованието;

- допълнително влошаване на здравния статус и намаляване продължителността
на живото в добро здраве ;

- повишаване на социално напрежение и влошена социална стратификация ,
противоречащи на изискването на ЕС за
нарастваща социална кохезия и стабилизиране
на социалния мир и политическата
стабилност на обществото;

И в крайна сметка – бламиране на важни фактори и предпоставки за издръжката
и възпроизводството на качествена и
достатъчно мотивирана работна сила,
без която постигането на устойчиво и
изпреварващо икономическо развитие на
страната е практически невъзможно; за
повишаване на социалната кохезия; за
позитивни структурни промени в икономиката
и социалната защита и пр.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ


На този етап от развитието на страната най-общото ни предложение и всъщност
цел може да се сведе до такива промени
в философията, подходите и механизмите
на икономическата, подоходната, социалната
и данъчно осигурителната политика и
практика, които възстановят социалната
справедливост в подоходната и данъчната
политика и гарантират адекватни на
потребностите и възможностите ( определени
от произвеждания БВП на глава от
населението и средно на заето лице) :
разполагаемите и реалните лични доходи
( в т.ч. и най-вече работни заплати ),
социална защита, здравеопазване и
образование на наетите лица и членовете
на техните семейства – основни
непосредствени и решаващи фактори за
нормалната издръжка, възпроизводство
и мотивация на носителите на работната
сила - ниско, средно и високо образована
и квалифицирана.

  • Предварителното и по-общо, но задължително
    условие за реализацията
    на подобна цел или цели
    е
    наличието на
    реална политическа
    воля
    , отразена
    в
    добре обосновани
    стратегически и оперативни цели,
    програми,
    действия и
    мерки и адекватни
    на целите механизми,

    способни,
    в рамките на добре
    обоснован но ограничен бъдещ период
    от време,
    да
    гарантират :

- минимални
разполагаеми лични доходи
на наетите и
самонаети лица
и
непълнолетните или неработоспособни
членове на техните семейства не по-ниски
от
актуалния за
всяка
текуща календарна
година праг на бедността, определен по
методиката на Евростат:
60 % от медиалния доход на еквивалентна
единица за текущата календарна година;

  • универсален достъп да качествени медицински и стоматологични услуги и лечение - чрез
    свеждане относителния дял на „джобните”
    в общите разходи за здравеопазване
    (включително разходите за лекарства )
    до 10- 15 % от общите разходи за неговата
    издръжка15
    ;


15.Ще напомним, че по оценки на членове на
Комисията по здравеопазване и на БЛС,
включително на техни председатели,
към
90 на сто от стоматологичните услуги в
България са платени; останалите около
10 на сто – частично платени. В същото
време голяма част от здравните услуги
също са частично платени – официално
или неофициално (“под масата”). Особено

Освен необходимите икономически промени ( в т.ч. промени в равнището и организацията
на производството, в структурата на
инвестициите и икономиката, в нейното
техническо и технологическо обновяване;
в условията на труда и пр.), за реализирането
на тези най-общо формулирани амбициозни
социални цели смятаме за

необходимо :

(1) пълен отказ от доминиращите до сега у нас крайно неолиберални теории и
практики, пренебрегващи основни принципи
на съвременната европейска политика и
практика и силно надценяващи мястото
и ролята на пазарните принципи и механизми
във всички области на обществения живот,
включително в областта на здравеопазването,
образованието и социалното осигуряване
16;

(б) пълен отказ от доминиращите до сега конюнктурни и фрагментарни подходи към
проблемите на общественото развитие;

(в) признаване и следване на съвременните възгледи за сложна йерархическа връзка
и зависимост между основните цели на
общественото развитие - научно-технически,
икономически, екологически и социални;
признаване на социалните цели (сведени
до издигане на здравния, образователно
духовния и социален статус на всеки
индивида и гражданин на обществото)
като негови крайни цели или самоцели
на общественото развитие;

(г) познаване и съобразяване със сложната и все по интензивна взаимна връзка и
зависимост между обществените процеси
и явления, в т.ч. между производството,
размяната, разпределението и потреблението
на обществените блага;

(д) възстановяване на мястото и ролята на принципите на социалната справедливост
и солидарност в икономическата и социална
политика, включително в подоходната и
данъчната политика;

(е) законово задължение за прозрачно и предварително определяне и обосноваване
на социалните цели и последици на
икономическите политики, програми,
проекти и развитие; и едновременно - на
икономическите цели на социалните
политики, програми, проекти и развитие;

(ж) спешни добре премерени, обосновани и съгласувани със социалните партньори
реформи и/или промени в :

- сегашното нерационално от социална и икономическа гледна точка крайно
разпределение и използване на БВП в
България – по посока на крайното
разпределение и използване на БВП във
водещите страни членки на ЕС, преодоляване
на натрупаното значително изоставане
на работните заплати от обективно
възможните им и необходими размери;

- общото равнище и структура на общата данъчна
и осигурителна тежест, включително
възстановяване на прогресивното данъчно
облагане доходите на


(Продължение на бел.15) гинекологическите и хирургическите услуги. От тази гледна
точка намалението на разполагаемите
доходи за преобладаващата част от
заетите лица от ниско и средно доходните
групи от въведения от 1 януари 2008 г.

плосък
10 процентов данък и повишен размер на
ЗЛОВ действат като относително
самостоятелен фактори за още
по-ограниченият им достъп до стоматологични
и здравни услуги. И още по влошен здравен
и зъбен статус на населението.

16.За повече подробности по пренебрегваните у нас и до днес основни принципи и цели
на икономическата и социална политика
в ЕС през последните 20 години на преход
към пазарна икономика и съвременна
демокрация виж 2 наши статии : (1) „Уроците
от Първия Общоевропейски диалог
Изток-Запад”, сп. Панорама на труда,
бр.10/2008 г.стр.24-52; и (2) „ Пренебрегнати
основи на съвременната социална и
икономическа политика”, сп. Ново време,
бр. 11/ 2009 г ,стр. 53-69.

физическите лица в подходяща и отговаряща на европейските изисквания форма ;


( Например, като : първо, се възстанови и обоснове нов и по-висок размер на
необлагаемия минимум; сегашният размер
на данъчната ставка от 10 % се запази за
индивидуални доходи до определен размер
– примерно до 5 или 10 кратния размер на
минималната работна заплата в страната;
максималната данъчна ставка за частта
от личните доходи над определен размер
- примерно над 20 кратния размер на
минималната заплата - се повиши до 25 %
или до 30 %).


  • строго съблюдаване на необходимия баланс между интересите на представителите
    на различните социални, професионални
    и др. групи, в т.число между интересите
    на представителите на труда и капитала,
    изпълнителите и потребителите на
    здравни и пр. услуги и т.н.

- въвеждане на семейно подоходно облагане - като алтернатива на индивидуалното,
при запазване правото на всеки
данъкоплатец на личен избор;

- въвеждане на т.нар. данъчно кредитиране на семействата на работещите бедни и
безработните със разполагаем месечен
доход под линията на бедността – по
примера на Великобритания ;

- въвеждане на намалени ставки за ДДС върху основни стоки и услуги от първа
необходимост като хляб, млеко и ограничен
брои млечни продукти, лекарства, учебници
и пр.;

- повишено данъчно облагане на доходите от дивиденти –по посока на равнището
на тяхното облагане в ЕС;

- реформиране, повишено финансиране и подобрено качество на здравеопазването,
образованието, науката и културата;

- ефективен държавен и независим обществен контрол върху публичните разходи.

Реализирането на тези реформи, респ. промени изискват : (1) реална, а не декларативна политическа
воля; (2) качествено ново отношение към
мястото и ролята на човешкия капитал
и неговите носители в борбата за
устойчиво, интелигентно, ускорено и
хармонично общественото развитие на
страната, както и (3) сериозна предварителна
аналитична, кадрова, информационна,
организационна, финансова и пр. подготовка,
включваща избор на адекватни на целите
и приоритетите на социалната и
икономическата политика конкретни
мерки и механизми; (4) добре определена
последователност на мерките, сроковете,
отговорниците и отговорностите; добра
координация и прозрачност; (5) ефективен
мониторинг върху ефективността на
приетите и прилагани мерки и хода на
самите промени; (6) добра държавна
регулация и (7) ефективен държавен и
обществен мониторинг и контрол над
изпълнителите и хода на реализация на
целите.











Приложение № 1






Отчетни и прогнозни данни за минималната и средната работни заплати, адекватната
линия на


бедноста и необходима издръжка на член от 4-членно домакинство в страната през
2007-2009 г.














I. Ниско доходни лица и семейства с деца

мярка

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 т.

Брутна минимална работна заплата

лв.

180,00

220,00

240

240

Обща данъчна и осигурителна тежест

лв.

22,41

47,74

52,08

50,09

Разполагаема минимална заплата

лв.

157,59

172,26

187,92

189,91

Автентична линия на бедността (ЛБ)

лв.

194

216

231

245

Равнище на разполагаемата МРз към ЛБ

%

81,23

79,75

81,35

77,51







Разполагаема МРз с месечните добавки за деца за






семейства на ниско
доходни самотни родители
с
:






- 1 непълнолетно дете

лв.

182,59

207,26

222,92

224,91

- 2 непълнолетни деца

лв.

207,59

242,26

257,92

259,91

- 3 непълнолетни деца

лв.

232,59

277,26

292,92

294,91







Разполагаем месечен доход (с мес.доб.) на член






в семействата на ниско дох. самотни родители с МРз и :






- 1 непълнолетно дете

лв.

91,295

103,63

111,46

112,46

- 2 непълнолетни деца

лв.

69,20

80,75

85,97

86,64

- 3 непълнолетни деца

лв.

58,15

69,32

73,23

73,73







Равнище спрямо ЛБ на разполагаемия месечен доход на






член от ниско доходна семейна двойка с :






- 1 непълнолетно дете

%

47,06

47,98

48,25

45,90

- 2 непълнолетни деца

%

35,67

37,39

37,22

35,36

- 3 непълнолетни деца

%

29,97

36,92

35,22

30,09







Разполагаеми месечен доход на ниско доходни семейни






двойки с 2 МРз и :






- 1 непълнолетно дете

лв.

340,18

379,52

410,84

414,82

- 2 непълнолетни деца

лв.

365,18

414,52

445,84

449,82

- 3 непълнолетни деца

лв.

390,18

449,52

480,84

484,82







Разполагаем месечен доход на член в
ниско доходна






семейна двойка с:






- 1 непълнолетно дете

лв.

113,39

126,51

136,95

138,27

- 2 непълнолетни деца

лв.

91,30

103,63

111,46

112,46

- 3 непълнолетни деца

лв.

78,04

89,90

96,17

96,96







Равнище на разполагаемия месечен доход на член






от ниско доходна семейна 2-ка с :






- 1 непълнолетно дете

%

58,45

58,57

59,28

56,44

- 2 непълнолетни деца

%

47,06

47,98

48,25

45,90

- 3 непълнолетни деца

%

40,22

41,62

41,63

39,58







II. Средно доходни лица и семейства с деца






Среден месечен размер на работните заплати

лв.

431

544

591

605

Обща данъчна и осигурителна тежест при СРз

лв.

91,59

118,048

128,25

126,38

Разполагаема средна работна заплата (РСРз)

лв.

339,41

425,952

462,75

478,62

Среден размер на издръжка на член от 4-членно






домакинство или семейство (по ИССИ при КНСБ)

лв.

406,65

462,45

480,00

495,00







Равнище на средната разполагаема РЗ към ср. издръжка






на член от 4-членно домакинство

%

83,46

92,11

96,41

96,69







Разполагаем месечен доход с мес.добавки в семей-






ство на средно доходен самотен родител с
:






- 1 непълнолетно дете

лв.

364,41

460,952

497,753

513,62

- 2 непълнолетни деца

лв.

389,41

495,952

532,753

548,62

- 3 непълнолетни деца

лв.

414,41

530,952

867,753

583,62







Разполагаем месечен доход с мес.добавки на член






от семейството на средно доходен самотен родител с :






- 1 непълнолетно дете

лв.

182,21

230,48

248,88

171,21

- 2 непълнолетни деца

лв.

129,80

165,32

177,58

137,15

- 3 непълнолетни деца

лв.

103,60

132,74

216,94

116,72







Равнище към сред. мес. издръжка на разполагаемия мес.






доход на член от сем. на средно доходен самотен родител с :






- 1 непълнолетно дете

%

44,81

49,84

51,85

34,59

- 2 непълнолетни деца

%

31,92

35,75

37,00

27,71

- 3 непълнолетни деца

%

25,48

28,70

45,20

23,58







Равнище към автентичната ЛБ на разполагаем месечен






доход на член от сем. на средно доходен самотен родител с :






- 1 непълнолетно дете

%

93,92

106,70

107,74

69,88

- 2 непълнолетни деца

%

66,91

76,54

76,88

55,98

- 3 непълнолетни деца

%

53,40

61,45

93,91

47,64







Разполагаем мес.доход, с мес.добавки за деца,






в средно доходна семейна двойка с 2 СРз и :






- 1 непълнолетно дете

лв.

703,82

886,904

960,506

1062,23

- 2 непълнолетни деца

лв.

728,82

921,904

995,506

1097,23

- 3 непълнолетни деца

лв.

753,82

956,904

1030,506

1132,23







Разполагаем мес.доход с мес.добавки на член






в средно доходно семейство с две СРз и :






- 1 непълнолетно дете

лв.

234,61

295,63

320,17

354,08

- 2 непълнолетни деца

лв.

182,21

230,48

248,88

274,31

- 3 непълнолетни деца

лв.

150,76

191,38

206,10

226,45







Равнище на разполаг.доход на член в ср.доходно сем.






към ср.издръжка на член в 4-членно домакинство с :






- 1 дете в семейството

%

57,69

63,93

66,70

71,53

- 2 деца в семейството

%

44,81

49,84

51,85

55,42

- 3 деца в семейството

%

37,07

41,38

42,94

45,75







Равнище на разполаг.доход на член в ср.доходно сем.двойка






към автентичната ЛБ по Евростат при :






- 1 дете в семейството

%

120,93

136,87

138,60

144,52

- 2 деца в семейството

%

93,92

106,70

107,74

111,96

- 3 деца в семейството

%

77,71

88,60

89,22

92,43







Заб. Данните за средната работна заплата и средната издръжка на член на 4 членно
семейство за

2010 г. са предварителни.


Преглеждания: 231

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics