ГАТАНКА

                                     Есен щом споходи нашата гора,

                                     пъстри, модни дрехи ще си избера.

                                     Ризчица в златисто пак ще облека

                                     и ще се оглеждам в близката река.

                                     Тънките ми клони с жълти ръкавели,

                                     стволът на резчици в панталони-бели.

                                     После ще добавя бледа вратовръзка,

                                     с точици кокетна на безредна пръска,

                                     шапка златоткана с цветногрива плетка,

                                     рамо ще покрия в свилена наметка.

                                     Младите издънки с топли ръкавички,

                                     корените здрави в бозави терлички.

                                     Нека да изглеждам приказно-красива,

                                     спретната и чиста, свежа, приветлива!

                                     Знам, че се присмиват всички в таз гора,

                                     за гдето ми се бели тънката кора.

                                     Но, ще ми завидят- макар и мимолетна,

                                     красавица съм първа, обагрена, стоцветна.

                                     С хубост ще ги смая, а дивата коза

                                     веч няма да ме ръфа мен, бялата . . . . . !

                                                                        Що е то? - ( БРЕЗА  )

                                                                        ( Нели димитрова )

    Нека да си спомним за онова хубаво и безценно време - детството!

Тогава нвмаше стотици телевизионни канали, нито компютри, видео и двд, нито триизмерно кино,

електронните игри. Тогава, когато вечер след "Лека нощ, деца" се кротвахме в обятията на баба и дядо

и в захлас, за кой ли път се молехме да ни разкажат още една приказка и още една гатанка и още и още....Да, това бяха времена в които децата говореха, разпитваха, разсъждаваха по своему над чутото.

Мечтаеха и неусетно възприемаха закодираните послания на българския род, предавани от баба на внуче като сладкодумни приказки и остроумни гатанки.  Народът ни е смятал за мъдър онзи, който е разговарял посредством притчи, пословици и ...гатанки.