Високообразованият и далновиден кмет на Варна Михаил Колони отлично е проумял какво значението за бъдещето на града има съседството с княжеската резиденция 
 
Дворецът "Евксиноград" заема особено и вероятно единствено по значение място, свързано с интимния живот на три поколения български монарси. Княз Александър Батенберг за пръв път стъпва на българска земя във Варна на 24 юни 1879 г. В първите му впечатления от новото Отечество неотменно присъства посещението на изключително красивия малък залив пред тогавашния манастир "Св. Димитър". На 18 март 1882 г. той получава в дар от варненската гръцка митрополия манастира с неговите земи и имоти. От своя страна той дарява митрополията с 50 златни лева.
Михаил Колони успява да убеди митрополията и Общинския съвет за този дарствен акт, който превръща Варна наистина в "лятна столица" на Княжеството. С проекта на новия дворец е ангажиран виенският архитект Румпелмайер. Решено е резиденцията да се нарича "Сандрово". Сандро е галеното име, с което Александър Батенберг е наричан от своя кръстник - руският император. На това крайморско кътче, младият княз посреща вестта за Съединението през 1885 г. и взема съдбоносното за България и лично за него в последствие решение да го признае и оглави като върховен главнокомандващ.
Дворецът "Сандрово" е довършен през времето на княз Фердинанд от швейцарския архитект Херман Майер и арх. Никола Лазаров. На 27 юли 1893 г. той огласява желанието на съпругата си княгиня Мария Луиза дворецът да приеме името "Евксиноград" /гостоприемният град/ - една алюзия с древното име на Черно море - Понт Евксиний.
Планирането на дворцовия парк и неговото реализиране до голяма степен е дело на Фердинанд. Чудесният малък залив амбицира въображението му на изявен естествоизпитател и селекционер с любим девиз: "Да се живее и твори в хармония с природата" В спомените си Анна Станчова /графиня Де Грено/ отбелязва: Той подбираше между растителните видове от Южна Франция, Алжир и Сирия тези, които бяха подходящи за черноморския климат.
Към двореца води алея от широколистни дървета дълга почти километър. Отдалеч е видим стръмният метален покрив с часовниковата кула. Архитектурата на сградата е повлияна от френския Ренесанс с фугирани тухли и висок мансарден покрив. В партера е разположен обширен хол с лице към морето. Около него са подредени кабинети и приемни помещения, а в мансардния етаж са спалните и гостните стаи. В двореца и прилежащите постройки се наброяват над 150 помещения. Мобилирани са от Фердинанд с бяла мебел в английски стил. Имало е и картинна галерия. Дворецът е заобиколен с кипариси и палми. Водната площ пред него е украсена с бронзови фигури и статуята на Нептун, доставена от Франция.
Каменният престол на Фердинанд с лице към морето е любимата беседка и на цар Борис III. Дворецът е бил открит за посещения във времето, когато царското семейство е отсъствало. Царят често е давал приеми на културни общества, видни българи и чужденци и даже екскурзианти. Сам той с моторната си лодка често е прескачал до плажа на варненските морски бани, посрещан с бурни овации. Казват, че от малкия но с най-североизточната част на парка, е наблюдавал Добруджанския бряг, светлините на Балчик, силуета на Калиакра и лелеял мечти за обединено Отечество.
Със заповед на Министерството на правосъдието от 3 август 1946 г. комисия е направила опис на имуществото на царския дворец "Евксиноград", включително и на трите кабинета, специално отредени за малолетния тогава цар Симеон. Днес дворецът и прилежащият парк обхващат над 600 декара, включително лозя, градини и над 300 вида ценни дървесни видове, едно истинско национално богатство.
 
 
Александър Ламбов

Преглеждания: 188

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics