Да полетиш на сън                                 

 

                                                     Не знам на сън или наяве бе,

                                                     летях в нощта към синьото небе.

                                                     Незнайна сила  тялото ми носи,

                                                     нозете ми по облаците стъпват боси.

                                                     Невидими ръце пред мен врати отварят 

                                                     и нежни гласове в ушите ми повтарят:

                                                     "Не бой се! Далече от житейските проблеми

                                                      не се налага да решаваш спорове, дилеми!

                                                      Свободна си сега от всяко бреме,

                                                      часовниците липсват - няма време.

                                                      Шумът и грохотът там долу си остават,

                                                      смях, говор, викове и плачове престават.

                                                      Храната е ненужна, водата е излишна,

                                                      дори сянката прохладна на отрупаната вишна.

                                                      Тревожна мисъл спри за дрехи, родна къща.

                                                     Богатството на тленна прах в земята се превръща. 

                                                      Не питай и за сметката в банковата книжка,

                                                      за пръстена с рубина, ... златната верижка...

                                                      Помни! Малцина са могли с дарбата -прозрение,

                                                      насън да минат прага и на друго измерение!"   

                                                      ...................................................................

                                                      ...Летях, понесена сред светлина в безкрая,

                                                      аз тайно се надявах да надникна в Рая.

                                                      С предимство преминавах пространства необятни,

                                                      пейзажи се редят край мен - ...Невероятни! 

                                                      ...Да бях художник и да можех с четка,

                                                      да сложа точния нюанс на тази гледка,

                                                      невярващите щом картините ми видят,

                                                      да разберат, повярват, ...да завидят.

                                                      .....Да бях поет, да можех с думи да опиша,

                                                      как непознатото край нас, живее, ....диша...

                                                  Не се присмивайте! Опитвам се с учителско търпение,

                                                  да ви открия само късче от моето прозрение.

                                                  На познатата Вселена сме видяли досега модела,

                                             на тварите от кръв и плът е разрешено, само до предела.  

                                                  ...Не виждаме!?... Сърцата ни от алчност са затлачени.

                                                  Очите все в паницата на ближния вторачени.

                                                  Ушите ни запушени за просяка отвън,

                                                  на сребърника чуват ясно сладостния звън.

                                                  Душите си каляваме с коварство, завист, мъст,

                                                   работиме усилено за всичко що  е пръст.

                                                   Устата ни говорят думи хрисими, лъжливи, 

                                                   угода щом усетиме сме храбри и вежливи. 

                                                   Оплел ни е живота грешен в паяжина здрава. 

                                                   Попаднахме на власт - пари в прегръдката корава. 

                                                .....Едва ли е възможно да се види днес цветът, 

                                                   с който от Tвореца бил създаден е светът! 

                                                 ..Но, ... слънчев лъч случайно в стаята просветна, 

                                                    събудих се и в миг,... изчезна приказката цветна. 

                                                    Подвластна на законите - материя и време, 

                                                    живота яхнах с яд, да носи мен и мойто бреме! 

                                                                                                                              

                                                                                         /Нели Димитрова/                                                                                                                               

Преглеждания: 116

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics