МЛАДЕНЕ, ЧУЕШ ЛИ?


Това стихотврение на паtриарха на българската литература Иван Вазов адресирам към всички пръснати по света мои връстници.



www.bnr.bg.jpg


- Младене, чуйш ли как гората шушне?

Тя стене и въздиша!

- Не, господине: вятърът я люшне

и тя шумти, и друго не се слиша.


- Младене, чуйш ли ти плача на скока

в това долище диво?

- Не, туй водата от скалата висока

шурти, та тя боботи тъй гръмливо.


- Я чуй как славей в песен там излива

любовната си мъка

и колко сладка скръб се в нея скрива!

- И он у нас, кат всяка птица, цвръка.


Честит, Младене, с таз душа свободна

от спомени, копнежи...

Мълва за теб мълвата е природна -

не отклик жив на тайна скръб, болежи!



Илюстрации:www.bnr.bgq, forvacantion.blogspot.com,

files.myopera.com, fandeewww.narod2.ru






Преглеждания: 99

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics