БУКЕТ ОТ БАГРИ, РИТМИ И МЕЛОДИИ XI НАЦИОНАЛЕН ФОЛКЛОРЕН КОНКУРС “ОРФЕЕВО ИЗВОРЧЕ” 2011 Г. част 3

Навън ярко грееше пролетното слънце и на откритата сцена в градската градина пред театъра пяха  родопски песни Мария и Ваня от Асеновград с ръководител Стойчо Каранлъков, а в събота изнесе голям концерт Ансамбъл „Разметаница” от гр. Бобовдол.

 

 

Една след друга се сменяха певиците на ансамбъла, а когато се изви шопското хоро с българското знаме на чело и затрептяха злато обшитите шопски носии във вихреното хоро, бързо се събраха много зрители, които дълго ги аплодираха.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   В неделя след  обявяването на големите награди, конкурсът завърши с традиционния гала концерт на наградените участници.

   За  високото развитие на способностите на децата най-голямо значение имат  техните ръководители. Те са хора с най-чисти стремежи, чудесни професионалисти и очевидно дарени с големи педагогически способности. От тях зависи не само правилната постановка на гласа на малките певци или на инструмента при инструменталистите, не само интонационната чистота. Точното познаване на възможностите, правилния подбор на тоналността, така че да се изявят най-добре гласовите данни,  изборът на песен или пиеса, за да блесне изпълнителят – това е залог за представянето на малкия музикант, което може да предопредели пътя му към успеха за цял живот. И не по-малко важно е отношението към децата, защото те са чисти души и реагират с цялото си сърце на проявената искрена любов и загриженост. Те веднага биха усетили фалша. Затова винаги с трепет наблюдавам как ръководителите се отнасят с внимание, грижовност, с обич и сърдечност към своите възпитаници. Виждам и как децата на свой ред им отвръщат също с обич, как търсят подкрепа и одобрение от тях. Трогателни са мъничетата на 4 – 5 годинки, изправени пред големите чичковци, които им акомпанират. Наблюдавала съм с какво съпричастие преживяват ръководителите изпълненията на малките музиканти. Тези хора заслужават уважение и признание в най-висока степен. Хора като Николай Докторов от Варна, който пръв започна да обучава малки деца да свирят на гайда и кавал и печели всяка година първите награди и симпатиите на зрителите, Димана и Боян Боянови, ръководители на прекрасния ансамбъл „Разметаница” от Бобовдол, Веселинка Боянова  от Благоевград, извела тази година своята група до Гранд При, Елена Димитрова от Петрич, която пее със своите „Пендари” , Манка Билчева, която работи с най-малките, 4-5 годишни дечица и им приглася със своя кавал, Руси Стефанов и Румяна Стефанова от с. Средище, Радостина Манева, Росица Малчева, Кичка Христова от Варна, Мария и Георги Найденови от гр.Пловдив и др.Трудно е да се изброят имената на всички много добри учители и художествени ръководители. А Драган Иванов от с. Звонци, който не жали сили и средства да даде възможност на малките българчета от Западните покрайнини в Сърбия да се приобщят към радостта и празника на сънародниците си в България и още много, много други, които работят неуморно с децата. Те не само ги въвеждат във фолклора и изкуството, те възпитават българското самосъзнание у тях, те събуждат  искрата на Орфей в душите им, божествения творчески огън, който никога не загасва, щом бъде запален. Те поддържат този огън и българския дух жив, та въпреки усилните времена, в които живеем, българският род да пребъде. Защото фолклорът и традициите са духовният гръбнак  на всеки народ и само опазил ги, той ще бъде жив и ще върви по своя път през времето и пространството, без да се загуби и без да изчезне. Чест и слава на тези стожери на българщината. И още по-голямо преклонение пред ентусиазма, голямото сърце и енергията на Дочка Къшева, председател на Съюза на тези всеотдайни Учители по българщина и директор на конкурса „Орфеево изворче” и която заявява „ това е моя живот!” Уверено и умело, с пълно себеотрицание  водени от нея, поемат своя път на българи хиляди деца, за които творчеството, музиката и фолклора са станали насъщен хляб. Те са усетили тръпката на мирното съревнование, радостта на победата и магията на сцената. Те трептят с ритъма на неравноделните тактове,  багрите на носиите  осияват с красота лицата им, огнените танци дишат в кръвта им. И в най-тежки моменти, чуят ли гайдата или кавала, те скачат и се хващат на хоро, за да почерпят сили от  живителния български дух и лицата им цъфват в усмивки, а снагата им напето се изправя. Творческият дух на победителя се пробужда и променя живота им.

    Бъдете благословени, ръководители и учители от НМФС „Орфеево Изворче”!


  Удоволствие е да гледа човек как пеят, свирят и танцуват децата, горди, че са спечелили награда за упорития си труд, освободени от напрежението на надпреварата, раздаващи радост и веселие.

Децата от Благоевград, трите момичета от с. Звонци, малчуганите от гайдарската и кавалжийската групи на Николай Докторов от Варна, мъжката певческа група от Царево и квартет „Китен”, ансамблите от Широка Лъка, Хуманитарна Гимназия – Варна, Перкусионната група от Стара Загора спечелиха овациите на публиката.

 

А малчуганите от Фолклорен танцов ансамбъл „Добротица” – гр. Добрич, взривиха залата с настроение, ритъм, артистичност и с хъса, с който играят.

Концертът завърши с изпълненията на Младежкия ансамбъл „Разметаница” – Бобовдол и вихрените щопски танци на Ансамбъла при Хуманитарна гимназия – Варна.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

           Отшумяха дните на XI Национален Фолклорен Конкурс „Орфеево изворче”, които изпълниха атмосферата на Стара Загора със звуците, ритмите, хубостта на българския народен гений. Радостната детска енергия вля своята светла творческа сила в  Духа на България. Децата на България създадоха поредната симфония от песни, танци и родолюбие, водени от своите ръководители, които ги възпитават от малки като българи, учат ги да обичат своя народ, неговите традиции и народно творчество. Поразително е как, въпреки непрекъснатите твърдения по медиите и телевизията, че духът на българите изчезвал, погивал и др. подобни, непрекъснато се множат фолклорните школи и състави, все повече деца и възрастни участват в тях и навсякъде се лее българската песен и се тропат българските хора. Не само на многобройните фестивали и конкурси в България, но и зад граница, по целия свят. Бях поразена колко много фолклорни празници се провеждат у нас – всеки град и почти всяко село провежда свой конкурс, или фестивал, или фолклорен празник. Наистина, „не се гаси туй, що не гасне”, въпреки явното желание на някои България „да се приобщи” към глобализираната проамериканска псевдокултура. Точно обратното – българският творчески гений шества победно по света и приобщава към българския дух многобройни почитатели и изпълнители. И в това няма нищо чудно, защото българските танци носят виталност и сила, светла енергия и радост, а присъщите им неравноделни ритми направо секат тъмните вериги на негативните енергии. Това се усеща, макар и неосъзнато, а тази е и една от мисиите на България – да внася светлина в мрака, да осветява със слънчевите си енергии тъмната, за жалост, земна аура, да внася порядък в хаоса, да развива творческите сили на човека. Това е особено видно на международните фолклорни фестивали, където на фона на сравнително еднообразните въртящи се танцови двойки или статични хора на другите народи, изведнъж сцената се взривява от буйните нашенски хора, които изпълват цялото  сценично  пространство. Защото многобройните фолклорни школи, ансамбли, групи възпитават поколения, в които диша българският дух, създават професионалисти – изпълнители, ръководители, хореографи и музиканти от най-висока класа, които вливат своя благословен труд, енергия и творчество в културната матрица на България, за да  пребъдва тя наистина като Държава на Духа.

 

Преглеждания: 547

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics