Бърдарски геран - "столицата" на банатските българи в България

В Северозападна България, в община Бяла Слатина, има едно малко, но доста известно село, населено с банатски българи. До Бърдарски геран води само един път, свършващ там. Не можеш да сбъркаш и, тръгнал за другаде, да попаднеш там случайно. Всеки, обаче, който е стигнал до него, запазва дълбоко в сърцето си срещата с невероятния свят на тази малка общност.

В момента в селото живеят едва 931 жители, но животът, който кипи, е достоен за определянето му като „столица на банатските българи в България”. Те са потомци на бегълци от католическите села в Никополско и Свищовско, които, след погрома на Чипровското въстание през 1688 г., се заселват в областта Банат, тогава част от Австро-Унгарската империя. След Освобождението на България през 1878 г., те се завръщат и основават пет села– Драгомирово, Гостиля, Брегаре, Асеново и Бърдарски геран, всички в пределите на Никополската католическа епархия.

Най-характерната особеност на банатските българи е техният език. Той е най-старият запазен български диалект, развивал се в продължение на много години извън пределите на родината, обогатен със заемки от немски, унгарски, влашки, сръбски, турски и др. На него се твори доста сериозно през годините и многобройните книги, издавани в Банат, са свидетелство за интелектуалния потенциал на малката общност. Диалектът е признат от проф. Стойко Стойков за втория официален вариант на книжовния български език.

През 1887 г. няколко десетки български семейства от Банат основават селото. Още през април 1893 г. към тях се присъединяват и немци, произхождащи от Швабия, които са доста многобройни в Банат по това време. Те не идват по спогодбата за преселването на банатските българи, но получават също толкова земя. Те вече били съжителствали добре с българите в Банат и се надявали да успеят тук, защото банатските българи, които са земеделци, имали нужда от занаятчии. Сред немците такива се срещали по-често.

Когато пътувате към Бърдарски геран, първото, което виждате в далечината, е кулата на т.нар. „немска църква”. Ако с вас пътуват гости, ще трябва да им обясните защо се нарича така и неминуемо ще задълбаете в историята на селото. Тя е учудващо добре позната на всеки негов жител, гордеещ се с миналото и предците си. Колкото повече наближавате, толкова повече започва да се вижда и камбанарията на другия храм. Така, навлизайки все по-навътре в пространството на банатските българи, ще бъдете посрещнати от два храма, издигащи кулите си в небето и извличащи сълзи от очите на всеки, който се завръща вкъщи след прекалено дълго отсъствие.

По пътя, украсен с величествени иглолистни дървета, стигате до „Свети Йосиф”, който е естественият център на населеното място, и съвсем ще забравите, че сте видели още една кула на идване. Сега немската църква чака реставрация, тъй като е част от манастирския комплекс на сестрите бенедиктинки, най-после успели да си върнат отнетия преди десетилетия имот. На мястото на някога известното немско училище предстои да се възроди отново идеята за немско образование и немски културен център. С това Бърдарски геран ще се превърне в уникален остров в Северозападна България.

Средноевропейска архитектура, различен манталитет, специфични традиции и порядки, уникален фолклор– всичко превръща селото в наистина забележително място.

Селото пази живи и действени връзките си с банатските българи по цял свят, а също прие подадената за помощ ръка от немската общност в лицето на сестрите бенедиктинки и на посолството на ФР Германия. Това малко село, което помни миналото си, има бъдеще. В това вярват не само жителите на Бърдарски геран, но и всеки, който дори за миг се докосне до магията и особената атмосфера на това място.

Можете да го посетите на адрес www.bardarskigeran.eu

Преглеждания: 97

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics