.

Д-р Шинков, какъв е броят на българите с наднормено тегло?

-          Данните наистина са притеснители 70% от изследва­ните са с тегло, по-голямо от идеалното. Критерият, който сме приложили, е индекс на телесна маса. Идеалният индекс на телесна маса е между 20 и 25 единици – или килограмите, раз­делени на височината в метри, повдигнати на квадрат – това е мерната единица. При 70 на сто от изследваните от нас хора индексът е над 25. При 37% става дума за индекс от 25 до 30. При останалите близо 30 процента става дума за затлъстяване от различна степен.

-          Какво трябва да ни гово­рят тези данни?

-          Стряскащи са, защото това е тенденция,която е свързана с дългосрочен здравен риск за за­сегнатите. Освен това тя показва, че ние вървим натам, накъдето не искаме да вървим – тоест там, където са например САЩ и други подобни страни. ПРЕДИ ШЕСТ ГОДИНИ ПРАВИХМЕ ПОДОБНО ПРОУЧВАНЕ,тогава установихме малко по-ниски от тези стойности. Вероятно за тези шест години нашето на­селение не е станало по-затлъстяло, но така или иначе нещата въобще не са розови.

-          Може ли удовлетворени­ето ни от начина, по койтоизглеждаме да ни бъде мярка за това колко трябва да тежим?

-          О, не. Първо защото не- винаги всичко се вижда отвън, второ, защото критериите за това кое изглежда добре и кое не, са доста различни. Има много хора, които са с високостепенно затлъстяване и смятат, че са добре, чувстват се добре, щастливи са такива, каквито са. Тези хора няма как да отчетат в себевъзприемането си, че са с неколкократно по-висок риск от инсулт или инфаркт, и многократ­но по-висок риск от диабет. Един друг показател, който изследваме и който характери­зира допълнително наднорме­ното тегло и затлъстяването, е обиколката на талията. По този показател нещата изглеждат по-зле. Тъй като човек може да има леко увеличено телесно тегло, тоест да е в междинната група на наднорменото тегло, а не на затлъстяването, но разпределе­нието на мастната тъкан да бъде неблагоприятно.

-          Защо затлъстяването в областта на талията е по-опасно от натрупването на килограми по принцип?

-          Това е доста сложен въ­прос. Мастната тъкан, която се намира в коремната област – не тази, която е в подкожието, а тази, която не можем да защипем с пръсти и е разположена между вътрешните органи – е метаболитно много активна. Когато тя е в голямо количество, образно казано ПОДАВА НЕПРАВИЛНИ СИГНАЛИ КЪМ ЧЕРНИЯ ДРОБ, панкреаса и мозъка, и се отключ­ва каскада от патологични проме­ни. Те са свързани с намаляване на чувствителността на тъканите към инсулина, производство на повече инсулин, излъчване от черния дроб на метаболит- ни продукти, които повлияват неблагоприятно на работата на панкреаса, и като далечен резултат – повишаване на риска от атеросклероза, от инсулти, инфаркти и захарен диабет.

-          Има ли разлика между честотата на наднорме­ното тегло при мъжете и жените?

-          Точните данни са следните – нормална телесна маса имат 39% от жените и 20% от мъжете. Наднормено тегло – тоест индекс на телесна маса от 25 до 30 имат 32% от жените и 40% от мъжете. Затлъстяване първа степен – тоест до 35 индекс на телесна маса имат 18 на сто от жените и 27 на сто от мъжете, а втора и трета степен на затлъстяване са долу-горе по равно. Тоест, може да се направи изводът, че при мъжете наднорменото тегло и затлъстяването засягат около 80%, при жените около 60%.

-          Какво е обяснението за това. има ли някаква физио­логична причина жените да са по-слаби?

-          Може би жените се грижат повече за себе си, а при мъжете така наречените любовни дръж­ки не са причина за притеснение. Извън шегата – не, няма физио- логични причини за това. В други страни се съобщава различно съотношение на затлъстяване­то между мъже и жени. Така че причините са много повече културологични, отколкото фи­зиологични, според мен.

-          Как тази тенденция може да бъде овладяна?

-          Единственият начин е чрез обучение и просвещение. За­щото ТОВА НЕ Е ПРОБЛЕМ, КОЙТО СЕ РЕШАВА С ЛЕКАРСТВА, нито с хранителни добавки, въл­шебни средства или магически водорасли, дошли от някое за­тънтено езеро накрай света. Основната работа обикновено тежи върху плещите на човека с наднормено тегло. Причината за високата честота на наднор­меното тегло в нашето населе­ние, както и в голяма част от западните страни, е съчетанието от прогресивно намаляване на двигателната активност, обез­движване, и влошаването на храненето, с преобладаване на високоенергийни, въглехидратни, мазни храни. Всичко това, което виждаме по лавките и което се рекламира по телевизията, носи огромно количество излишни ка­лории. И тъй като то обикновено е вкусно, изкушението е голямо, и самоконтролът върху поетата храна изчезва. Затова и ние, ендокринолозите, приветствахме една кампания -ако си спомняте преди време – която целеше затваряне на училищните лавки в познатия им вид. Тогава там се продаваха сандвичи, състоящи се от питка и тънък резен нещо вътре, както пише в една книжка на Удхаус „прилича на нещо, довлечено от котката”. Всички тези тестени храни, мазни банички, с които закусваме в 10 ч., хапваме на крак – това са много голямо количество калории – това са богати на енергия храни, която няма как да се изразходва от организма и се складира.

-          Какъв отзвук очаквате, след като обявихте тези данни?

-          Отзвук би трябвало да има, но все още е рано  част от ре­зултатите се обработват. Обемът на материала, който изследваме, е огромен. Това са около 30 само лабораторни параметъра, които трябва да се анализират, извън това и доста клинични и анамнестични данни. Когато получим окончателните анализи на всичко това, ще можем да разгледаме всички диагнози – проблем по проблем. Но това с отзвука е сложно нещо – човек съобщава – някакви данни, институциите казват: „Какво от това?”. Или нищо не казват. Реакцията на предишното ни такова мащабно проучване от преди 6 години е показателна в тази посока. Може би единственият практи­чески, реален резултат беше, че открихме хора със заболявания, които се лекуват. Открихме хора, които бяха със злокачествени тумори на щитовидната жлеза. Те се оперираха и в момента са здрави. И освен това обърнахме внимание на нашите колеги, ендокринолозите. Резултатът е, че при сегашното проучване например честотата на известния диабет и заболявания на щито­видната жлеза е много по-висока, отколкото на новооткритите случаи. „Известните” случаи – тоест пациенти, които знаят за проблема си й го лекуват – са около 2/3.

.

Това е едно добро съотношение. А през 2006 г. по- големият процент от диабета и заболяванията на щитовидната жлеза бяха новооткрити. Това означава на практика, че за шест години сме постигнали много по-добра откриваемост на тези заболявания, с други думи – по-добра профилактика в ендокринната мрежа.

.

Източник: lekuva.net

Преглеждания: 105

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics