Аладжа манастир възниква около ХI-ХII в., когато там се заселват аскети монаси. Пещерите му са обитавани още от ранновизантийската епоха. През годините на Втората българска държава под влияние на исихасткото движение скалната обител достига своя най-голям разцвет. Животът в манастира заглъхва в началото или в средата на османското владичество. За първи път името Аладжа (от турски - пъстър) е споменато през 1832 г. от руския археолог Виктор Теплеков. Цялостно го е проучил Карел Шкорпил. Ортодоксалното име на манастира е “Св. Спас” (от Христос Спасител). Съхранената стенописна композиция на тавана в параклиса е “Възнесение Господне”.

Предания разказват, че в ранните утрини, когато млечнобелите пелени на мъглата обгръщат старата гора, от скалните дълбини изплува самотна фигура на тайнствен отшелник, наричен “Рим папа”. Всяка пролет той излиза и търси кому да повери древните тайни.

Заради срутвания сегашният вид на Аладжа манастир е по-различен от първоначалния. Днес могат да се различат останките на двайсетина помещения и 3 църкви, разположени на две нива, свързани помежду си със стълбища, изсечени в скалите. Манастирската църква е на втория етаж и е почти изцяло изсечена в скалата. Другите два параклиса са разположени в дъното на всеки от етажите.

Единствено на последното ниво има запазена стенна украса от ХIV век. На южната стена се намират фрагменти от пет прави фигури на светци монаси. Още по-добре е съхранен таванът, където в кръг с широка орнаментирана рамка и сияние е нарисуван Христос на трон.

 

 

Ако решите да посрещнете изгрева на слънцето на Аладжа манастир, ще изживеете великолепен низ от емоции. Когато нощните сенки дадат път на светлината, усещането е божествено. Сякаш светът се показва от морето, нощните сенки бягат, гората се събужда, а птиците започват да пеят.

Преди десетина години поканих екстрасенси в комплекса. Те замерваха с махала и казаха, че горе на параклиса имало изключително силна позитивна енергия, а в катакомбите има черна енергия. Тръгнаха към тях, ала се отказаха - прилошало им...

 

Аладжа манастир е първият туристически обект в България, който предлага на чуждите туристи електронен гид. Мултимедийната екскурзоводска система е на няколко езика и работи на принципа на смартфона. Устройството разполага с фотографии на скалната обител, както и с възстановки на църквата и килиите на монасите. Австрийски инвеститор предостави 50 електронни гида. Услугата е резултат от съвместната работа между него и Регионалния исторически музей-Варна.

Туристите имат уникалния шанс да изгледат и светлинно-музикалното шоу “Легенди за Аладжа манастир”, който се прожектира върху отвесната скала, където е издълбана скалната обител. Естественият екран с размери 27-21 метра се превръща в сцена, на която оживява хилядолетната история, възкръсва приказния свят на легендите. Звук, светлина и невероятна филмова импресия смесват по магичен начин време, пространство, сюжети, цивилизации, персонажи от различни епохи, с различен манталитет, бит, светоусещане и душевност. Спектакълът така умело вплита събитията в разказ за миналото, картините са толкова живи, че тези 30 минути се изнизват неусетно.  Спектакълът бе удостоен със специалната награда “Културна атракция на 2010 г.”. Възхитен остана и генералният директор на Лувъра Анри Лоарет. който бе наш гост.

 

 

 

Географска ориентация


Средновековната скална обител Аладжа манастир е част от Националния природен парк "Златните пясъци". Растоянието до Варна е 16 км, а от курорта "Златните пясъци" и "Ривиера" е само на 3 км. До манастира се стига лесно с кола или автобус.  През 1912 година с указ на цар Фердинад святото място  е обявено за народна старина, а през 1957 година  - за паметник на културата от национално значение.

 

 

Преглеждания: 430

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics