През последните години историческият комплекс Аладжа манастир край Варна става все по-популярен за българи и за чужденци. Причината за високия интерес несъмнено е факта, че се работи с удължено работно време и има интересни новости в програмата, за което споменавам в поместените тук публикации.


Само от вечерните културни изяви и светлинното шоу заработваме приходи над 30 000 лева. Всяко културно-историческо наследство освен, че трябва да бъде запазено възможно най-добре е необходимо и да бъде представяно пред света, за да стане печелившо. В България има над хиляда манастира и скални обекти, но с най-висока посещаемост е Аладжа манастир, а причината за това е, че обектът е добре познат на българи и чужденци. От значение е и стилната подредбата на околната среда, поддържаната чистота и ефектното вечерно осветление на целия комплекс.

Началото на проучванията на скалния манастир слагат чехите Херман и Карел Шкорпил, които още на времето предричат туристическия потенциал на манастира.Тяхна е и заслугата през 1912 той да бъде обявен за “народна старина”. В изданията на варненското археологическо дружество преди сто години братята лансират две основни тези. Първата е, че българските исторически паметници задължително трябва да бъдат включени в системата на туризма, като основната цел е да се използва световният туризъм, за да стане българската култура достояние на света. Втората теза звучи като утопия - територията на днешните туристически комплекси край Варна да се превърне в огромен английски парк, да бъдат запазени и проучени всички археологически паметници в него и там да се създаде нов курортен център, приходите от който да се използват за опазване на природата и на археологическите паметници. През 1915 г. с указ на Фердинанд територията се предоставя за нуждите на варненското археологическо дружество, което освен всичко друго започва да облагородява и залесява целия район. Тази традиция още по-старателно трябва да продължи.

 

 

 Близостта на Аладжа манастир до големите туристически комплекси несъмнено е в помощ на обекта, но най-важното сега е да се съхрани неговата автентичност. Голямо безпокойство ми създават надписите по скалните сводове на манастира. Осъзнавам желанието на пътуващия човек да вгради собственото си аз там, където е бил. Затова сме решили да поставим каменна плоча на пет езика с молба вместо по стените, хората там да пишат своето послание. Така при самия параклис ще се появи своеобразна каменна книга на посетителите, а естественият вид на историческия паметника няма да се уврежда.

 Неотдавна злосторници откраднаха църковната камбана! Явно поверието, че който открадне камбана, навлича проклятие върху си и върху целия си род, вече е загубило сила. Задигнат бе и ламариненият покрив на една от сградите. Иманяри само чакат да се влоши времето и да започнат да ровят и пакостят. 

 

Необходими са и редица други подобрения. В строената през седемдесетте години сграда на музея може да се направи невероятна експозиция, но освен снимков материал и макет - възстановка на манастира -няма възможност да бъде показано нищо друго. Как могат да бъдат изложени например намерените тук златни монети от времето на Юстиниан и редица други ценни предмети след като освен уредника към комплекса се води на работа само още един пенсионер.

Затова държавата трябва да отделя средства. В Европа определен процент от туристическите такси се инвестират задължително в културно-историческото наследство на дадената страна.  Културните паметници като система от пазарната икономика може да бъдат източник на сериозни доходи и трябва да се включат в системата на туризма не само, за да докажем, че ги имаме и да изпитваме чувството на гордост, че сме наследници на богата култура, а защото това е един от начините да се създаде туристическа индустрия. България е уникална държава по отношение на културното си наследство, но за съжаление се набляга главно на плажовете и природните забележителности, които са естествена даденост за страната.

 

 

 

Калиакра

 Цитадела на един от наследниците на Александър Македонски – Лизимах, това място е забелязано като естествено укрепление още през IV в.пр.Хр. от първите му заселници – тиризите. Градът е изоставен след създаването на българската държава. Изданието съдържа оригинални илюстрации и снимков материал.

 

 

 


Преглеждания: 115

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics