ПЪРВА ИЗПОВЕД НА ВЕСКО ЕШКЕНАЗИ

 

Снимка : Георги Николов


 Средата, в която израснах, беше денонощно изпълнена със звуци. Баща ми още е първи кларнетист в Софийската филхармония, а майка ми - виолистка в оркестъра на операта. Но баба ми Виолета, която ме отгледа, защото те много пътуваха, ме караше да свиря всеки ден. Не знам как го постигна, но беше по привлекателен начин. Не намразих цигулката заради липсата на игри. И досега свиря по 2-3 часа на ден, дори и да не излизам на сцена. И ми доставя удоволствие. Тази дисциплина от малък ми създаде самочувствието, че свиря добре и бързах да вървя напред. На 11 станах концертмайстор на детско-юношеската филхармония на проф. Влади Симеонов. На 17 вече бях студент в консерваторията.

Често ме питат, кои са значимите срещи в кариерата ми? Всичките ми учители бяха много важни, за да бъда това, което съм днес. Много дължа на съпругата си Ангелина Атанасова. Може би бях най-добрия й ученик. Тя ми преподаваше и в училището и в консерваторията бях в класа й. Тя беше не само добър педагог, а и отличен цигулар и получи място в радиофилхармоничния оркестър на Холандия през 1990-а. След като бях две години в Лондон,  се установих в Холандия. Там се родиха и децата ни. После, след много, много работа, дойде шансът да срещна подходящите за мене хора.
Но най-много повлия на развитието ми проф. Ифра Нийман. Той ме откри на Варненския музикален фестивал и убеди тогавашния Комитет по култура да ме пуснат на специализация в чужбина. Той ми даде възможността да открия музиканта в себе си и да поставя моя подпис върху музикалните ми тълкувания. Това е, което прави изпълнителите различни.

За да успее всеки музикант се нуждае от доказване и от шанс. Научих, че се е освободило място в Кралския Концертгебау оркестър на Амстердам, който има 115-годишна традиция. Григ и Малер са били негови диригенти. Музикалната критика и престижното списание“Грамофон” го обяви две години по ред за оркестър № 1 в света през 2008 и 2009-а! Слушал бях записи на оркестъра от дете, но никога не бях си представял, че ще стигна до него. Беше мечта за мен! Благодарение на това, че бях спечелил няколко международни конкурси и там също се представих добре на изпитанията и накрая за моя радост ме поканиха да стана член на оркестъра.  
След проявено усърдие станах концерт-майстор на този световен оркестър. Затова освен перфектното свирене, са нужни и лидерски умения, за да се обедини оркестъра, както на сцената, така и извън нея. В „Концертгебау” цари разбирателство. Вслушвам се в желанията на музикантите и се стремя да ги водя в правилната посока. Надявам се, че притежавам тези качества.


Кралския Концертгебау оркестър на Амстердам

В голяма степен моят успех дължа на моята вярна и преданна, уникална цигулка "Гуарнери дел Джезу" от 1738 година. Тя е направена в Кремона. Гуарнери не е бил толкова продуктивен, колкото Страдивари. Затова цигулките му са по-малко на брой и това ги прави по-ценни. Моята е особено ценна, защото на нея не са свирили професионалисти преди мен и е много запазена. Била е собственост само на колекционери и аматьори-цигулари, които не са я използвали интензивно. Има напълно запазена оригинална форма. Корпусът е непокътнат.
Цигулката беше собственост на Дойче банк в Амстердам, но преди няколко години смени собственика си – частно лице, което иска да остане анонимно. Именно то предоставя цигулката на „Концергебау” и съответно на мен. Аз я получих през 2000 година. Застраховката й е огромна, но тя не може да покрие истинската й стойност.

 

Общуването със световни музиканти и личности също е от огромно значение. Лори Мазел, сър Колин Дейвис, Мстислав Ростропович - всички те са изключителни професионалисти и много са човечни. Бернард Хайтинк, който беше музикален директор на Ковънт гардън, а сега е главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър, преди репетиция на сцената винаги ме пита как съм, как живея, добре ли съм. 
Половината си живот изкарах в България, а другата половина - в Холандия. Толерантността на холандците е важна черта, която човек малко, по малко възприема. Там са толерантни един към друг, към разбиранията  на другея,, към религията му, към националността. От тях съм възприел честността и прозрачността в отношенията между хората.
Впечантлен съм и от непосредствените си срещи с Нейно височество кралицата на Холандия Беатрикс Нидерландска. Спомням си първата среща. От протокола дойдоха и ме предупредиха какво мога да й кажа и какво не мога. Например нетактично е, да й задаваш въпроси. Но кралица Беатрикс има изключителен дар слово и разговорите с нея преминават много лесно и приятно. Тя наистина много харесва класическа музика. Отношението й към изкуството и благотворителността я прави обичана от народа й. Когато Ростропович беше при нас, тя много често идваше на концертите, а той свиреше специално за нея. Холандия е много прогресивно кралство. Техни величества са отворени към света без старомодни традиции, много земни хора. Един от синовете им се ожени за аржентинка. Е, не му беше лесно.

  
Кралица Беатрикс Нидерландска

Няколко години минаха откакто влезнахме в Европейския съюз, но все още ни липсва самочувствието на по-големите държави. Притеснени сме. Но когато повярваме, че наистина можем да заемем стойностно място, тогава нещата се променят. Защото животът ни е дал много умения. Трябва да доизградим само чувството за отговорност. На Запад, когато обещаеш нещо, дори по телефона, означава, че ти вече почти имаш контракт с този човек. И те ти вярват.


Преглеждания: 173

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics