Сендов - младши: В училище ми се мазнеха заради татко

 

С Благовест Сендов - старши и младши, разговаря Ирина Асиова


- Бяхте в Япония след близо 6-годишен мандат. Доста повече от обичайния за един посланик.

С.-ст.: Аз не съм професионален дипломат и ми трябваха 2 години в повече, за да се понауча малко. Прекарах 6 хубави години в една много интересна страна.

- В интервютата си от последните години говорите с голяма любов за Япония. Какво ще ви липсва от нея?

С.-ст.: Тя е нещо съвсем различно от всички останали държави, в които съм бил. Когато човек слезе от самолета в Европа, веднага чувства, че не е в Япония, по отношението между хората. Там е много уважително. Постоянно се покланят един на друг. Докато тук е много по-рязко. Могат да ти сервират бира, без да те гледат в очите. Докато там е изключено да ти поднесат чаша вода с една ръка. Задължително с две, за да се изрази уважението към другия. Там йерархията се спазва много строго. Всеки знае колко дълбоко да се поклони в зависимост от положението си. Нормално е човек, който идва от една много чиста и подредена държава, да се дразни, когато вижда хвърлени навсякъде боклуци. Но това не може да се реши, като се поставят навсякъде кошчета за смет, а като се промени мисленето на хората. В Япония например почти няма кофи за смет на улиците, но навсякъде цари идеална чистота. В точно определен ден се събира даден вид боклук. В понеделник например се изнася само хартия, във вторник само кухненски и т.н.

- Можете да дадете идеята на столичния кмет.

С.-ст.: Не може всеки да хвърля, където завари, и кметът после да събира след него. Въпросът не е да се чудим как да чистим, а да не се мърси.

- Какви са плановете ви от тук насетне?

С.-ст.: Аз съм преди всичко математик. Като член на академията имам кабинет. Трябва да сложа в ред спомените си от Япония. Каня се да ги издам.

- Замисляте ли се да се завърнете в политиката?

С.-ст.: Нямам такива намерения. Възрастта ми вече е такава, че не мога да поемам ангажимент за дълго време. Макар, че в Япония един човек на 80 години може да бъде активен политик. Но аз засега нямам такива намерения. Имам достатъчно неща в математиката, които искам да завърша.

- Как общувахте със сина си, докато бяхте в чужбина?

С.-ст.: Със съвременните технологии вече не е проблем да общуваш с човек на другия край на света. С Благовест винаги сме имали много естествени отношения. Често си пишехме имейли.

- Честно да ви призная, много се изненадах, когато го видях да продава коли и мотори в шоурума на BMW. Бях убедена, че е заминал някъде в чужбина и върви по вашите стъпки.

С.-ст.: Не само у нас, но и в чужбина хората смятат, че синът трябва да наследи професията на бащата. Но аз винаги съм смятал, че човек сам трябва да си избере пътя. Никога не съм го натискал да става математик. Имам две дъщери от предишния си брак - едната е физик, другата биолог. Благовест пък избра да е търговец, което също не е далеч от традицията в семейството ни, тъй като баща ми беше търговец, при това много успешен. Ако не беше социалистическата революция, кой знае, и аз можеше да тръгна по тоя път, но по мое време да си търговец не беше много престижно, а и не беше възможно.В Япония е изключено да ти поднесат вода с една ръка. Не мога да му се сърдя и за страстта към високите скорости. Аз навремето също съм вършел бели. Занимавах се с ракети. Гърмяла ми е бомба в ръцете, запалих къщата, която почти изгоря. Но се притеснявам за него, защото имаше доста сериозно преживяване, свързано с автомобилната му страст.

- Какъв е бил този инцидент?

Сендов-младши: Те са няколко. Но това, което не ни убива, ни прави по-силни. Автомобилите са моята страст. Мисля, че е много по-добре, отколкото да пуша, да пия и да се дрогирам.

- Имали ли сте тежък конфликт помежду си?

С.-Ст.: Не. Нашите отношения като цяло са малко по-специални, защото аз съм доста по-възрастен от него. Имам внучка горе-долу на неговите години. Разликата във възрастта ни е 52 години. Веднъж даже ми призна, че като съм отишъл в училище да го взема, някой казал: Дядо ти е дошъл да те прибере.

- Това притесняваше ли ви?

С.-ст.: Никога не ме е притеснявало. Пък и аз не се чувствам чак толкова стар.

- Видях ви да идвате към Полиграфическия кобминат с бодра крачка. Все така усмихнат и изправен.

С.-ст.: Нямам корем. Обичам да ходя пеш от вкъщи в квартал Лозенец до БАН. Вземам разстоянието за 50 минути. В Токио ходех по 2 часа на ден и така успях да опозная града. Едно от нещата, които ми направиха впечатление сега, след завръщането ми, е, че много от приятелите ми и връстниците ми изглеждат доста изменени.

- Благовест, вярно ли е, че баща ти никога не ти се е налагал?

С.-мл.: Така е. Никога не ме е поучавал, не ме е натискал да уча математика или, каквото и да било. За което съм му благодарен. Всички ме питат: А ти с математиката как си? Той е направил толкова много за математиката, че аз няма какво повече да добавя. На мен ми е необходима дотолкова, доколкото да правя сметките в работата.

С.-ст.: Сега например той е много по-сръчен с компютрите от мен, въпреки че съм първият професор по компютри в България.

С.-мл.Спомням си, като донесе първия компютър вкъщи, бях много малък. Питам го: Татко, какво е това? Той ми казва: компютър. И какво се прави на него? Пишеш му на клавиатурата каквото искаш да направи и той го прави. Като отиде на работа, аз реших да пробвам.

Пиша на клавиатурата: Включи се, и натискам ентър, но не става. Гледам в речника как е на английски включи се и пак пробвам да го напиша. Викам майка ми, баба ми, мъчим се, не става. Като се върна баща ми, му казвам: Този компютър не работи. Тогава той ми обясни, че първо се включва от едно копче и тогава му задаваш команди.

- В последните години компютрите ви помагаха да поддържате връзката помежду си. Трудно ли ти беше, докато баща ти живееше и работеше в Япония?

С.-мл.: Единственото, което ми е липсвало, е, че не можем да изпием заедно по една бира. През цялото време сме общували непрекъснато по имейли и съм бил спокоен да знам, че е жив и здрав и пълноценен, макар на края на света. Даже с имейли се разбираме много по-добре, отколкото по телефона.

- Как започваш имейлите към баща си?

С.-ст.: Направо, без обръщение, докато аз винаги почвам с Благовест.

- Какво е усещането да си Благовест Сендов Втори? Тежи ли по някога?

С.-мл.: Напротив, мога само да се гордея. Но когато се представям в работата си, винаги казвам само: Благовест. Не искам да звучи, че парадирам с името на баща ми. Давам си сметка, че тепърва ще трябва да изградя това име. Да имам достатъчно зад гърба си, че хората да ме разпознават по собствените ми постижения.

С.-ст.: Благовест често го питат дали има нещо с академик Сендов. Искам да дочакам времето, когато мен ще питат: Имате ли нещо общо с Благовест? Имам приятели, които вече са достигнали до това положение. Няма по-голяма награда за един баща.

- Благовест, ти кога разбра, че баща ти е голям учен, политик и държавник?

С.-мл.: Разбрах, че е голям човек, още като малък. Но не от другите хора, а от това, което виждах вкъщи. Когато го питах как работи телевизорът и компютърът, той не ми говореше като другите бащи, а разглобяваше апарата и ми обясняваше всичко. А това, че е станал важен фактор в държавата, осъзнах по промяната в държанието на учителите към мен, което много ме дразнеше. Когато стана председател на Народното събрание, изведнъж всички започнаха да се държат доста по-любезно, някои дори мазно, което никак не ми харесваше. Затова винаги се опитвам да спестявам кой съм. Гордея се с името на баща си, но в България хората си правят грешни заключения.

За една олимпиада по математика се класирахме с мой съученик с еднакъв резултат и учителката ми каза: Ти, защото си син на Сендов, ти ще отидеш. За мен Георги беше по-добрият математик, докато аз чисто случайно се класирах, и му казах: Жорка, отиди ти. Той обаче отказа и аз обещах на учителката, че ще отида. Но после нарочно не отидох на олимпиадата. Учителката много се ядоса и се наложи баща ми да ходи в училище. Но като разбра истината, призна, че съм постъпил правилно.

- Напрягат ли те очакванията на околните да вървиш по стъпките на баща си?

С.-мл.: Ако човек следва останалите, никога няма да стигне пръв. Уважавам труда на баща ми, но лично на мен не ми харесва да се занимавам с математика отвъд сметките, които ми се налага да правя в работата всеки ден.

С.-ст.: Сигурен съм, че ако го настройвах да завърши математика, щеше да го направи, но едва ли щеше да е удовлетворен. Един от най-големите математици на България академик Обрешков казваше: Има математици и обучени математици. Аз лично, ако нямам някой математически проблем, който да ме занимава тогава, когато мога да отделя време, се чувствам празен. Той пък си мисли за други работи. Важното е това, което върши човек, професията му, да му доставя удоволствие.

- Баща ти казва, че си много самостоятелен. Издържаш се сам, живееш сам?

С.-мл.: Още от малък, когато исках нещо, например мобилен телефон, казвам: Трябва ми. А той ми отговаря: Като ти трябва, отиваш и работиш. И така два-три месеца бях сервитьор. Много работи смених. От малък съм научен да не очаквам някой нещо да ми даде наготово. И съм много благодарен за този урок, защото се оправям в различни ситуации. Когато реших да замина да уча в Италия, предупредих родителите ми, че за нищо няма да ги търся. И така и стана.

- Какво учи там?

С.-мл.: Икономика на туризма.С.-ст.: "Бокони" е най-старият икономически университет в Европа, много престижен.

С.-мл.: Първо ме приеха в Икономическия в София, но реших и да се пробвам в Италия и без да съм си поставял някакви свръхцели, взех, че го завърших. Но никой вкъщи не ме е притискал.

- Г-жа Сендова е доста активна и амбициозна жена. Такава ли е и като майка?

С.-мл.: Още от първи клас започнах да уча по системата на баща ми, въпреки че майка ми искаше да ме запише в Италианския лицей в Горна баня. Но в крайна сметка до четвърти клас учих по системата "Сендов".

- Как ти се отрази тя?

С. -мл.: И добре, и зле. По тази система учениците си оставяха учебниците в училище, нямахме домашни, вкъщи само се разтоварваш. Затова, когато се преместих в Италианския лицей, няколко години просто не хващах учебник. В 7-и клас преживях срив и се наложи баща ми да ми помага с уроците, за да тръгна нагоре. Но от друга страна по системата "Сендов" се учат доста по-сложи неща, които се представят под формата на игра. Драмата настъпва, когато се преместиш в обикновено училище. Но майка не е имала властта да ми се налага дори като малко дете, камо ли вече като пълнолетен.

- Споделяш ли интимни въпроси с родителите си?

С.-мл.: Като цяло не съм от хората, които споделят. С баща ми рядко, с майка ми хич. Тя има собствено мнение по всички въпроси - било то за момичета, било за това с кои приятели да общувам. На баща ми споделих наскоро, че при мен има промяна в личен план.

С.-ст.: Споделя, защото аз не съм любопитен. Ако ми каже - добре. Аз няма да го разпитвам. Той е достатъчно зрял мъж, за да решава сам и сам да си плаща за греховете.

- Съвети давате ли му?

С.-ст.: Единственото, което признавам, че не ми допада, е стилът му на шофиране. Добър шофьор е, но кара бързо и със слаломи. Аз обичам спокойното шофиране, оставям няколко метра дистанция между мен и предната кола. Сега, като се прибрах в България, забелязвам, че обикновено някой идва и се набутва пред мен. Това ме дразни. Така е и в живота, ако изостанеш, някой ще мине пред теб.

- А съвети за мъжко-женските отношения давате ли на сина си?

С.-ст.: Не съм специалист по жени и никога не съм бил атрактивен за жените, защото бях доста невзрачно момче като млад. Не съм като него висок и строен. Но не мога да кажа, че нямам отношение към жените, защото това ще означава, че не съм мъж.

С.-мл.: Мъжете не са толкова добри в преценката за себе си и другите мъже. Жените са много по-наясно, когато видят една жена, дали тя е атрактивна, или не. Аз мога да кажа например дали една кола е хубава, или не. Той, ако види една формула, може да каже дали е достатъчно издържана. Но със сигурност любовта не е сляпа.

С.-ст.: Любовта няма обяснение. Ако я обясниш, значи не си влюбен.

 

Източник:

Вестник  24 часа

 

Преглеждания: 108

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics