Аз пак ще търся с теб утеха,
в сънища, в спомени любими,
в сърцето ти, което
гореше с пламък нежен,
в порой от дъждове
на смелостта,
с която приемахме
горчивата съдба.
В кулата на твоите мечти,
копнежи – царуваше
дъх упоен на истина,
премъдрост
и копнеж за свобода,
длаче от всяка
безумна гордост на човека,
от сутата и дребнавостта
на битие, обагрено от сивота.
Аз сещах твойта самота,
в която далечен, ангелски привет
ти носеха единствено мечтите,
птиците небесни
и някаква божествена ръка,
която над тебе бдеше
и изтриваше тъгата
с първата звезда,
дето в светлика нежен –
обладаваше
лъчистите ти идеали
и пориви за нежност
и за красота.
Неразвенчани, сърцата
шеметно люляни,
привлечени от морските вълни,
кипящи в безкрайността –
се скитаха да търсят
доброта, човечност,
ридаеха над любовта
без сълзи
и в зрелия и златен плод
на радостта –
наливаха възхита от живота,
възторг и финес,
песни, които в онази
безконечна степ на младостта –
преливаха живот и смисъл,
и божествена роса.
Без теб молитвено треперят
цветята ароматни,
не открили отглас
за своята възхита
от живота,
попарени от студ и тишина.
Над бездни-светлина
се стелят далечни върхове
и волните простори –
разнасят твойто име,
изпято от чучулигите
и славеите нежни,
дето днес скърбят
за твойта лира,
за изгубения рай,
за онази царствена порфира
на доброта безбрежна,
за благата утеха нежна,
която даваше на този свят
потънал в милувката
на майската зора.
Как искам да докосна
отново твойте пръсти меки,
далеч от всички трнънени венци
на този свят,
изпълнен с насилие
и присмех на души,
които слепи са
за красотата и невинността.
Сега душата ми жадува,
дълбоко, като в езеро
твоите черти да отрази,
да светне в бездните му сини
твоето смирено име
и в извора
от ангелски сълзи –
да открои криле,
които ти остави на света,
за да политне
над увехнали стрък на горестта
и с усмивка блага –
да простре ръце за прошка
и човеколюбие –
та в мир бял, с чиста песен –
да достигне края най-подир,
където подал десницата
на страдащия ближен,
преливащ от тъга –
ще почувства как в сърцето му
се ражда огнената птица,
която повярвай ми,
от ранна утрин
завинаги ще пее
с първата зора на твоя гроб,
за да пробуди с лика
на всичките ти, приказни мечти –
чудото на любовта.
Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!
Включи се в Паметта на българите