Моят дядо. Военният журналист, кинокритикът, анархо-синдикалистът Рашо Шоселов. Женен за Деспина Овчарова, прекрасната ми баба, мир на светлите им души. Обичан и уважаван баща за дъщерите си - леля ми Валентина и майка ми Елеана. Обожаван дядо за мен - имам щастието да приличам на него и да съм кръстена в негова чест.
Моят дядо. Доброволецът в Първа Българска Армия. Човекът, който издава с приятели военния вестник "Фронтовак" буквално в окопите. Който във втората фаза на войната ръководи всички български кореспонденти, фотографи и оператори. Награден от съветското правителство "за проявление личной отваги и храбрости в боях у Драва-Соболч двумя золотыми Орденами Славы и Медалью "За победу над Германией в Великой Отечественной Войне 1941-1945гг. "
Сърбия - Унгария - Германия. И край на фронтовия път - Берлин.
Сърцето ми се къса, че заради счупения си крак няма да мога да нося портрета му на 9 май по пътя на Безсмъртния полк. Но ако не намеря кой да го носи вместо мен - ще застана на прозореца с портрета му в ръце. И ще се вслушвам да чуя стъпките на другарите му ...
Моят дядо. Рашо Тодоров Шоселов. 1911 - 1971 гг. Винаги ще го обичам. Поклон пред светлата му памет ...

Преглеждания: 311

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics