ТАМ, КЪДЕТО ЗЕМЯТА И НЕБЕТО СЕ СЛИВАТ

Споменът от 26 май 2016, се превърна в една великолепна импресия. Едно великолепно изживяване

В микробуса сме приятели от Латвия,Полша, Македония и България- поети с изключение на мен- сатирик. Колата препуска по асфалта и песента на гумите ме унасят. Преминаваме през Пещера и Батак. Батак ме връща в миналото. Когато шепа българи се борят със сетни сили да съхранят своите домови и бъднина. Виждам огньове и изпепелени огнища. Градът е целият в кръв. А сега, в малката църквичка, някой иска да заличи това минало. Само, че споменът от времето не е заличен. Черепите без тела говорят за него. Каква гледка! Тялото ми настръхва от видението и ме връща в онова минало.Имали са семейства. Любили са, обичали са. Простичко са живеели в своето време. И в един миг заличени от пожар, и изпепелени завинаги. Историята е истинска.Следите не могат да бъдат заличени.
Гордея се с тези велики българи- така мога да ги нарека. Прекланям се пред тяхната храброст, а може да се нарече героизъм.
За миг, споменът избледнява. Колата лети по асфалтирания коловоз, а лъчите на слънцето се плъзгат по бронята й и я огряват. Тялото ми леко вибрира пред мисълта, че скоро ще стигнем там- горе на това място, където ни очаква.Място, което беше в моето въображение, но кракът ми никога не беше стъпвал там. Знаех, че е нещо великолепно. Моята представа не ме излъга. Когато микробусът спря, бях опиянена едно от гледката, друго от енергийното въздействие. Мирисът на бор ме кара да дишам с пълни гърди. Отпивах на глътки от вълшебната енергия и малка сълза се плъзва по лицето ми. Връща ме в детството. Пред мен се появява образа на моята мила майчица. Онази силна жена- боецът от Драва, с ордена за храброст. Може би това качество съм наследила от нея. Да бъда силна. С нейната енергия, ме е закърмила. С нея, аз живея и дишам.
За миг образът се стопява и се разсейва в околното пространството. Връщам се в действителността.На върха съм. Пред мен е Цигов чарк, с цялата си красота и обаяние. Едно великолепие от тишина и песен на борове. Това е той. Чертата на спомена никога няма да бъде заличена. Ще се превърне в сияние и завинаги ще ме сгрява.
Още дълго отпивах от оживителната енергия на природата.Тя, изпълваше гърдите ми и ме караше да да сложи вечен печат във съзнанието ми. Иска ми се да съм вечно тук- горе, където земята и небето се сливат и никога да не се връщам в прашният, но изпълнен със история, град Пловдив. Един от най- старите градове на Европа.Градът на духовните будители, оставили и ще оставят следа през вековете. Но и град на бъдещето. Европейска столица на културата 2019 .
28 май 2016г 14,25 събота

Преглеждания: 171

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics