-Ей.Защо си тъй кахърен, мой човек? Гимиите ли ти са потънали?
- Как да не съм кахърен? Булката кривнала, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Какво ли! Ами хванах ги дибюдис голи, на наща спалня.
- Как тъй?
- Ами, тъй. Представяш ли си ква наглос, пък баш в къщи.
- С кой бе?
- Ами с Павката, нали го знаеш? Дето се шляе като муха без глава по улиците.
- За него къща няма ли си?
- Май си няма, щом ходи по чуждите.
- Е хей... Да му се наслаждаваш на завалията.
- Ум си няма, горкия! Май, умът му паднал в гащите.
- Как в гащите?
- Ами тъй. Все при чуждите булки ходи.
- Нали си има, булка?
- Има, няма, той си знае своето. Знаеш, едно магаре свикнало ли е да реве, се си реве.
- Аха... Хем реве, хем бере.
- Какво бере, бре Димка?
- Бере в чуждото лозе.
- Тъй, тъй. Брат ми.
- А ти не го ли натупа едно хубаво, та да види къде се е наврял?
- И да го натупам и да не, той си знае своето.
- Значи, тъй ще го оставиш?
- Намислил съм друго. Па нека тогава да се оплаква на арменския поп.
- Казвай, казвай!
- Ще го хвана някой ден, без да очаква. Ще го съблека дибюдис гол и ще го разкарвам из мегдана.
- Виж, това ми харесва.
- Чакай, чакай да довърша! Ще взема касетофона и ще му пусна кючеци. Тогава нека се кълчи.
- Страхотна картинка, брат!
- Хем ще се кълчи, хем ще му доведа селското магаре Марко. Да го подгони из мегдана, па тогава да види как се ходи по чужди булки.
- За смях ще стани пред цялото село, Димка.
- Тъй му се пада. Има си такава засукана булка, а на чуждите налита.
- Какво се чудиш? Такива времена настанаха, та никой не ти мисли за морал. Не се знае, кой при кого ходи. Кое е чуждо, кое е твое.
- Май, повече на чуждото налита?
- Нали знаеш, чуждата кокошка е ярка. Па е по- сладка.
- Хъ. Каква ти ярка? Пак си е кокошка. Да не е по- различна?
- Да, ама за него е по- различна. Щом като търси другите.
- Ще го пипна аз! Па нека да го видя тогаз, на кого ще налита... Не се ли види на кво мяза.
- Направи го, брат, направи го! На таквиз като него, така им се пада! Дето развалят чуждите семействата. Семейството е голяма работа. То трябва да се тачи! Мъжът трябва да е за пример на децата.
- Тъй, тъй. На какво е заприличало? Любов, хм. Любовта трябва да е в семейството. Другото какво е? Не е ли проституция? Все едно даваш тялото си под наем.
- Ей, ей, по- тихо, че ако те чуят другите!
- Какво, като ме чуят. Не е ли вярно? На всяка крачка ги засичам,като Павката.
- До къде стигнахме! Затова са толкова много разводите.
- Тъй е, я... Хората се женят вече по сметка, а любовта хич я няма. И да я търсят, няма да я намерят. Да са мислили навремето, като са се женили.
- Затова и децата тръгнаха по улиците. Защото я няма любовта. И я търсят там сред дим от цигари и наркотици. Сред безразборен секс.
- Да, да. Тъй е. И абортите станаха толкова много, че не могат да се преброят. И после...
- И после, не можели да имат деца.
- Ох, стана ми тъжно на душата, като си помисля.
- Тъй е, брат. Ако не се вземат от поука, се ще е така. Пък животът им бил виновен...
- Хайде, сега. Остани си със здраве! Пък да му мислят!

от книгата ми "Смехът на времето"

Преглеждания: 76

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics