В късния следобед, главната гъмжеше от народ.Младежите бяха заели лъбимото си място край разкопките и веселата им глъч се спускаше по каменните стъпала. Слизаше там- долу, където старите римляни показавали своите умения - изкуството на гладиаторите.
Тук, всеки камък крие в себе си, една легенда.
Пламен беше навел глава и бавно измерваше крачките си с едничката надежда, да срещне някой познат.Искаше му се да побъбри ей така, на воля, без да се страхува, че някой ще чуе думите му.
-Здравей, Пламка- стреснаха го думите на Веселин.- Много тежко го даваш?
Прехвърлил спортен сак през рамо, в новият си дънков костюм с множество ципове, вирнал русокосата си глава, за Веселин, светът сякаш беше само негов.
- Ей, Весо. Както си се издикисал, човек не може да те познае!
Веселин го погледна с ясно- сините си очи и на лицето му цъфна оная усмивка, която можеше да притежава само човек, с добър и весел нрав.
-Нали знаеш, Пламка? Човек трябва да отговаря на съвременните изисквания. Трябва да върви в крак с времето, а не то, с нас.
- Разбира се, че е така. Не мога да се съглася, че трябва да вървим в крак с модата.
- А, да. Аз също съм на твойто мнение. Ти, както ме гледаш тъй да не мислиш, че се придържам към модата? О, не. Аз се обличам така, както се чувствам най- добре.
- Да. Тия много ципове, за какво са ти?
- Ами просто, този костюм ми хареса. Пък ми стои добре. Едвам спестих малко парички., да си го купя. А ти?
- Аз ли? Да кажем, че и аз мисля тъй.Тя, модата не е за нас. Тя е за ония, с многото парички. А ние, какво? Голи сме като пушки.Нашите едвам кретят. Каква ти мода...
- Тъй, тъй. Пък аз останах сирак. Майка ми скоро се спомина. Останахаме двамата с брат ми. Знаеш, дълги годиин съм без баща.
- Много лошо. Как ще се оправяте, без баща и майка?
- Питай ме! Не мога да ти отговоря.
- Времето е много тежко. Трудно се намира работа Но ако се намери, не знаеш дали ще останеш дълго. Може да те измести я някой роднина или близък на шефа ти.
- Тъй е Пламка. Май и двамата се печем на един огън.Без парички не знам как ще живеем! Виж го, Яким. Отиде в чужбината, ама пак ще се върна, защото и там е като тук.
- Да, много приятели се подлъгаха да отидат в чужбината, но и много се върнаха.
-Така е. Макар да нямаме парички, от тук, дето сме се родили, по- хубаво място няма.Ще дойде ден и старите шефове няма да ги има. Ние ще ги заместим, защото новите идеи са в нас. Знаем, как да променим времето.
- Съгласен съм с теб, че в младите е истината. Хайде сега, чао. Пак ще се видим някой ден.