-Охоооооо. Кого виждам?
- Да не би да се познаваме с теб, брат?
- Какъвв брат съм ти? Хайде, хайде... Май се припознах? Помислех те за друг.
- Помислил си ме за друг. За кой, ако не е тайна?
- Ами за Порката.
- Ама, че име?
- Името си е име. Сложихме му го, щото много си порка.
- Не те разбирам, брат.
- Порка, значи си пийва повечко и като си пийне, да не си до него.
- Защо да не си до него?
- Става безобразен. Виждал ли си как се въргаля свинята в калта?
- Аз съм градски и не съм виждал.
- Значи , си градски? Ако не си виждал, ще видиш.
- Да не би да ми говориш за оня, от махалата?
- Никаква махала. Той живее до нас и постоянно е с чашката.
- Каква чашка, приятел?
- Сега, ти станах приятел…
- Хайде, извинявай. Не съм от ония.
- Кои ония?
- Ами, като ги хванат бесните, не знаят какво правят.
- Такава ли била работата? Такива като него под път и над път.
- Ех, брат. Някой хора се изродиха и не знаят на къде да хванат.
- Прав си. Не ми се иска да е така, ама…
- Не ги ли виждаш? Обикалят като гламави по улиците и се търсят някой да ги утеши.
- Да, ама…
- Какво да, ама?
- Да си седнат на задните части и да кротуват. Да мислят, да мислят и много да мислят, що е тъй.
- Прави си, брат.
- Един мислил, мислил и вече го няма.
- Да, да. От много мислене глава боли.
- А ,бе. Всичко е много просто, ама ние сме едни… Сами си правим да ни е тъй.
- Така, така. Не можем да не мислим. Щото онзи, моят комшия изяде и изпи паритеси и сега е на улицата.
- Времената станаха такива, времената… Някой намират утеха в алкохола. Мислят, че тъй ще забравят неволите си.
- Ще ги забравят, но скоро ще си идат на оня свят.
- Там поне няма да мислят.
- Няма да мислят, но….
- Какво но? Ами техните деца?
- Техните деца да му мислят, че са гладни, че са жадни.
- Ох, ох и много ох…
- За охкани си е, брат, за охкане. Всички се объркахме. Не знаем какво да правим.
- Ами да се хванем за ръце и да тропнем по едно хорце. Щото ще забравим по- лесно мъките.
- Ще ги забравим, ама само на хорото. А после?
- После пак. И всичко се върти около нас.
- Съгласен съм теб. Ама дай да се стегнем и да намерим изход, щото ако стоим тъй и се вайкаме, и намиране утеха в алкохола, няма да ни бъде.
- Да. Всичко започва от долу и върви нагоре. Тъй, че човек какъвто си е и ако не се промени, остава си такъв. Какво можеш да чакаш от такъв човек?
- А когато човек се качи на върха, пада бързо, щото такъв е бил още от първите стъпала. Алчния си остава алчен. Все му се увиждат пари и играят пред него невероятен танца. И той играе заедно с тях.
- На такива хора им викат вълци. Значи овълчили са се, брат.
- Е, хайде, време е да си тръгвам, щото както сме са се разбъбрили, ще съмне.
- Няма, няма. Хайде!
Мария Герасова от книгата "Смехът на времето"