Тъй ли? Ами тъй. Как да не е тъй, като чудото е станало.. Чудо ли? Ами чудо, де… Наша Гана тръгнала на пазар, па си забравила парите. Че като отишла на пазара . Ни пари, ни чанта. Па се чуди горката . Що да стори? Как какво? Нали си е хитруша, се ще измисли някой магария. И какво мислите. Да си турне нещо скришом, па да не я види никой. И, мярка се тя покай зарзаватите и поглежда скришом към зарзавадчийката.„А, сега де, що да сторя, па да не ма види?”Взема един домат от масата и го оглежда. Ту от едната, ту от другата страна. Дърпа една торбичка от другите и пъха домата в нея. Взема друг домат. Пак го оглежда и го пъха в торбичката. „А така, де… Нека да станат келце, па тогаз- мисли си, тя .” Взема няколко домата и ги пъха наново в торбата. А наоколо се е насъбрал доста народ и вземат ли вземат от прясната стока. Наша Гана пъха още няколко домата в торбата и… временце е да се тръгне. Оглежда се с насмешка към масата, дето се е натрупал народът, обръща гръб и лека, полека, беж да я няма. Ама, не е тъй. Един як мъжага от опашката край масата я зърва и я хваща за чантата
- Ей, ти, накъде тъй? Ние да не сме будали, че даваме пари за стоката, а? Айде. Връщай доматите!
- Ама аз…
- Какво аз? Айде, щото видиш ли го, оня?
- Да, да, чакай малко!
- Няма чакай ,връщай стоката, че…
И Гана, както си е страхлива се оглежда боязливо и тръгва . Онзи , якия я пуска, и отива към масата. Но Гана нали си е хитруша побягва и се шмугва в големият магазин.Там никой няма да я забележи ,дори и якичкият.Оставя торбата в шкафчето на входа. Щрака ключа и започва да се разхожда важно, важно покрай щандовете. Вече се изплъзна от погледа на якичкия. Спира ту пред един, ту пред друг щанд, като че ли ще вземе нещо. Но нали я знайте? Туй е нейната игра на криеница. Продължава да си играе на котка и мишка. А мишката си е хитричка и се вре по скришните местенца , щото котката да не може да я хване. Така и Гана. Поогледа се тук и там и като вижда, че оня, якичкия де, не се вижда никъде, въздъхва няколко пъти с облекчение и беш към изхода. Отваря шкафчето, взема торбата и... бърза към спирката. Нали си имаше карта за автобуса, сега никой не можеше да я спре..
-Ох- с облекчение въздъхва тя и се качва в спрелия автобус.

Преглеждания: 136

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics