-Такава ли била работата, готин?- чу се гласа на Павката..
- Хей, кой си ти, че така ми викаш? Аз си имам име.
- Тъй ли миличък?
- Виж го ти, нашия. Изненадваш ме. Навсякъде чуваш ругатни и грубости, а ти си май човек от бъдещето?
- Какво бъдеще те гони? Как се казваш, мой човек?
- Сега пък мой човек. Да не съм ти рода?
- Брей, виж го нашият? Пецито бе, Пецито съм. Тъй ми викат. Вече си забравих майката и бащата.
- Браво. Така ми харесваш.
- Е, и… Значи така ти харесвам. Аз пък си мислих, че ме бъзгаш.
- Как да те бъзгам? Какво е това?
- Бъзгам, значи подигравам.
- А ха… Вече ми стана ясно. Това май е улична дума. Чувам го от онези, нали ги знаеш?
- Кои бе?
- Ами ония, от улицата.
- Вече ми става ясно. На мен не ми харесват тия. Баща ми и майка ми не са ме учили на това.
- Виж го , нашият синковец! Слуша майка си и баща си.
- Кой слуша майка си и баща си?
- Ами ти.
- Сега разбирам. Моите родители са изключително възпитани.
- Ха, ха, ха. Останали ли са още такива?
- Да, приятел.
- Какъв приятел съм ти аз? Моите хич ги няма. Изоставиха ме и раста по улиците.
- Как хич да ги няма?
- Щото баща ми е пиеница, майка ми не се прибира в къщи. Сега разбра ли?
- Съжалявам. Ами на теб харесва ли ти да си такъв?
- Как не. Мога ли да бъда друг?
- Може разбира се. Желанието е наше. Ако послушаш разума си, можеш да станеш най- готиният човек.
- Тъй ли? Моите приятели се растат на улицата. Цяла тайфа сме. Все отбор момчета.
- И те ако са като теб.
- Как така като мен? Да не би да съм лош?
- Не си лош, но насила се правиш на такъв.
- И на мен ми омръзна да съм такъв.
- Тогава се прибери и си намери работа, и добри приятели. Не гледай родителите си! И те могат да се променят, но май нямат желание.
- Май си прав? Това е добра идея. Ще е добре пак да се срещнем. Ти си добро момче.

Преглеждания: 99

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics