Пътят се вие в дебрите на дивите усои. Автобусът лети, подгонен от веселата игра на вятъра. Клонките на крайпътните дървета като множество детски ръчички, ни приветстват с “Добре дошли на Кръстова гора!” Той е там, сгушен сред необятния простор, синьото небе и зелените шубраци. Обичам тая небесна шир и вечна тишина. Прекланям се пред великата сила, съхранена в този метох, в който се крие оная всевисша божествена енергия, която прави чудеса. Обичам те, моя величествена Сила и Велик Разум, който караш човеците да станат по-добри. Дай любов на другите, за да бъдеш излекуван! Такава е силата на Божествената икона, която те кара да се преклониш пред нея и да зърнеш сълзата, която се стича по бузата на Спасителя. Обичам те, мой мили Иисусе! Обичам Твоята всемогъща Сила и Любов, която отправяш към човеците. Нима не беше Ти, който се жертва, да бъдат спасени? Колко си милостив, Иисусе! В усоите на високата планина си се скътал, в малкото манастирче и зовеш: “Елате, мили хора, за да ви дам своята Любов, а вие я давайте на своите близки!” И аз, като всички други, се отправих натам, за да потърся твоята Любов. Къде се крие Тя? Тя е в теб и може би в моите близки и далечни, които навярно са я забравили. Обичам Те, Човеко – Неземни! Спасителю Наш. Сърцето ми те зове всеки миг: “Мир да бъде на земята! Пази я, Иисусе, за да живеят щастливи децата ни!”
Такава е истината за това неразгадано място, което привлича едни от любопитство, други да бъдат излекувани, а трети да стане чудото. Чудото, идващо от голямото желание да видиш нещо и какво всъщност? То е Светлината, която излъчваше Кръста и обливаше хората и цялата природа. Това е Светлината, която ОГРЯВА БЪЛГАРИЯ.

Преглеждания: 83

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics