.

Сред една тълпа замаен

потънал в дивна самота

един човек отчаен

проклина своята съдба.

Съкратен от фирмата излиза

към своя роден дом върви

за настъпващата днешна криза

сърце нещастно го боли.

И в стон стяга го душата

как ще храни жена, деца,

без работна заплата,

трудно ще живей сега.

Обявите в трудовата борса

с интерес голям следи

затуй неговата болка

днес много го гнети.

.

Преглеждания: 59

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics