Изложба на открито на килими в Чипровци

.

Съществен дял от българското национално наследство са прочутите у нас и в чужбина ръчнотъкани чипровски килими и гоблени. Те са феномен в българските народни художествени занаяти, процъфтял през Възраждането, съществуващ и до днес. Развитието на орнаментиката и цветовото богатство са обусловени от българския национален бит, обичаи, традиции, празници.

.

Първите сведения за производството на килими в Чипровци са от началото на XVII век. Ранният конструктивен период продължава до края на XVIII в. Той е характерен с гладкост и плътност на тъканта, геометрично третиране на мотивите и изграждане на хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове: жълт или охра, кафяв, син и зелен. Първите килими били наречани бакамски (бакам е вид южно дърво от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Основнияг мотив на този килим е триъгълникът. Цветовете са студени светли, получени от естествени багрила. С първия период е свързан и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, е каракачката е символно изображение изображение на богинята на плодородието. Този вид килими са в два цвята - червено и черно или червено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили много по-рано от XVIIв. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъвтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.

.

.

Декоративният период на чипровските килими

обхваща XIX в. до Освобождението. Това е период на разцвет на производството на чипровски килими - не само като разнообразие на композиции и багри, но и количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразили благоприятно и на килимарството. Майсторките вземали мотивите от оприродата - дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя - стилизират ги в изобразителни орнаменти и ги съчетават в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават основни, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатявя с бял и виолетов цвят. Занаятът се разпространява и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Наблюдава се взаимно проникване на сюжети и мотиви от пиротските килими. Най-характерни от този период са моделите "Лозница", "Венците", "Колата", "Цвекетата", "Птичи гнезда","Диреците","Големи куки","Ресково дърво","Крилцата", "Перцата", "Четирите окца", "Бибиците", "Ченгелите" и др. Само втора турска армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва. През 1878г. са изтъкани 14 000 кв.м.
        От освобождението до днес e т.нар. орнаментален период на чипровските килими. Творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяане на цветовата гама и орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви.

Това е период на възход на килимарството и чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечетоевропейски музей. О този период са моделите "Циганка", "Куфарите", "Медальонът", "Саксиите", "Кавказкото" и др.

.

.

Източник: Официалния сайт

на "Чипровските килими"

Преглеждания: 565

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics