.

Представете си следната картина:

На фона на родопски халища и фолклорни декори пред Вас се усмихват красиви момиченца. Наредени са една до друга като огърлица. Всички момиченца са облечени в български носии. На белите им ризки потрепват цветисти шевици с мъниста. А престилките им… Те са обсипани с толкова много колоритни мотиви, че очите ти се пълнят с наслада! Тези момиченца с добродушни очички, като че ли са готови да запеят или тъй да подскочат, че червената им роза, закичена в косата, да се люшне и да ти зашепне…

Затаяваш дъх… Атмосферата е смайваща! Тя е близка до теб, родна… Тя е българска… Именно затова те докосва тъй осезаемо. Днес Ви предлагам да продължим да прелистваме „Златната книга на българските училища”.

.

Българския образователен център „Св. Климент Охридски” във Вашингтон.

През 2002 г. д-р Силвия Николова, Марлена Мутафова и Георги Лазаров осъществяват проекта „Всичко за България”. Продължителността на проекта е била два месеца. В рамките на този проект е била предоставена възможност на деца да посещават занятия по български език, история и география на България. Часовете се провеждали всяка събота. За обучението не се е изисквало заплащане. Проектът е завършил с детска програма, изнесена по повод Деня на Кирил и Методий.

Успешното реализиране на проекта „Всичко за България” е било убедително доказателство за това, че е налице интерес за провеждане на обучение по български език. Всъщност, това е била и главната цел на проекта - да се проучи интересът относно обучение по роден език. Впоследствие е бил оформен Инициативен комитет. Неговата задача е била да обсъди възможности за създаване на съботно училище във Вашингтон. Така започва всичко. Първите настоятели - Марлена Мутафова, Жанет Димитрова и д-р Боян Кулов наричат българското училище Български образователен център „Св. Климент Охридски”. Сред първите преподаватели са писателката Лада Галина, Теодора Гълъбова и д-р Боян Кулов.

Българският образователен център „Св. Климент Охридски” започва своята дейност през месец септември 2002 г. През декември същата година Центърът е регистриран като организация с идеална цел, което позволява на училището да получава дарения, освободени от федерален и щатски данък общ доход. Бордът на директорите се състои от 10 настоятели - българи и американци. За директор на училището и председател на Борда на настоятелите е бил избран д-р Кулов. Този пост той е заемал в продължение на 5 години. Ще отворя една скоба - по-късно д-р Кулов е един от основателите на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ), понастоящем той е неин председател.

През 2002 г. училището във Вашингтон е имало 12 ученици. С течение на времето се оформят курс по български език за чужденци, курс по английски език за българи, курс по йога. През 2006 г.  Деси Йорданов поставя началото на курс по народни танци.

За кратко време училището се превръща в социален център на българите в американската столица. Интересно е да отбележа и това, че още в началото е образувана неформална група на бабите. Те се събират в учебните дни, разказват за българските празници и обичаи, приготвят вкусни български специалитети, а в междучасията бабите са в помощ на учителите и децата. Групата на бабите и класът по йога съществуват и до днес.

През 2007 г. броят на учениците е 38. През същата година към училището е създадена детска градина. Училището се е издържало от такси и дарения. Бих искала да посоча, че поетът Владимир Левчев, докторът по история Христо Димитров, както и д-р Мариета Брадинова, са преподавали в Българското училище във Вашингтон.

След д-р Кулов директор е Джина Годор. От учебната 2012-2013 г. директор е г-жа Кристина Кронин, която от 2005 г. е учител в училището. Зам.-директор на училището е г-жа Меглена Любенова. Председател на Борда на настоятелите е Джина Годор. Ковчежник е Анна Ганев. Тя Ганев е в училището от самото му основаване. И въпреки че няма деца в училището, тя продължава доброволно да се занимава с финансите и административната документация.

Към настоящия момент преподавателският състав се състои от 15 членове. За Радио „Татковина” директорът на училището каза следното, цитирам: „Всичките ни учители са не само висококвалицирани професионалисти, но и всеотдайни в работата с децата. В нашия колектив от самото основаване до началото на тази учебна година бе писателката Лада Галина... Сред учителите са и Кристина Андонова и Веска Атанасова, и двете с дългогодишни кариери като учителки и директорки на училища в България.”

Българското училище във Вашингтон е съботно-неделно. Броят на учениците е 107. Оформени са 9 паралелки. През тази учебна година в 8-ми и 12-ти клас няма записани ученици. В училището учениците са на възраст от 6-17 години.

Българският образователен център „Св. Климент Охридски” е включен в Списъка на българските неделни училища в чужбина за учебната 2012-2013 година. Съгласно Постановление № 334 на Министерския съвет на Република България от 08.12.2011 г. Центърът получава финансова подкрепа от българската държава. Училището е лицензирано от Министерство на образованието, младежта и науката на Република България. Издаваните от училището удостоверения са официално признати в България.

.

.

Преподаваните дисциплини са следните: Български език; Литература; История на България; География на България и Човекът и обществото. Учебните занятия се провеждат в събота от 14:00-17:00 часа следобед. След приключването на редовните учебни часове за деня се провеждат репетиции със Състава за народни ритми.

Детската градина и предучилищната група са слети. "Въпреки това - каза директорката - децата, които са в предучилищна възраст, имат специални самостоятелни занимания.” В детската градина се приемат деца на възраст от 3-5 години. Юлия Димитрова от самото начало е учител в детската градина.

Училищното ръководство с голяма радост ни съобщи една приятна новина: „Миналата събота бе вълнуваща за децата от детската градина, когато три семейства дойдоха да ни посетят и решиха да запишат момиченцата си в групата.”
Скъпи колеги, благодарим Ви за споделената радост! Ние също се радваме с Вас! Представяме си колко нетърпеливи са децата да намерят нови приятели, да играят с тях, да пеят и изучават български език.

Ваканциите на учениците в Центъра „Св. Климент Охридски” са съобразени с местния училищен календар.

На въпроса ми, кое е специфичното за Българския образователен център във Вашингтон, директорът заяви следното:

„Мисля, че в желанието и старанието да запазим българския език, култура и традиции си приличаме с всички други училища. Tова, което ни различава, е може би фактът, че съществуваме вече 11 години, че сме независими от Посолство и Църква, че семействата са ни жители на два щата и независимия окръг Колумбия (Вирджиния и Мериленд и на град Вашингтон). Също така имаме деца, които идват от България и им предстои да се върнат там (родителите са на работа тук за определен мандат). Гордеем се, че част от децата в 11 клас са ученици тук от самото основаване на училището. Може би трябва да отбележа, че поради близостта ни с Посолството, често гости на тържествата ни са посланикът на България за САЩ или негов представител.”

Наред с всички постижения на Българския образователен център във Вашингтон и богатата дейност, която развива, се срещат и трудности. Така например Кристина Кронин посочи, че училището се помещава в сграда на Баптистка църква на „Уисконсин Авеню” (3920 Alton Place, NW, Washington DC). От една страна е радостно, че броят на учениците непрекъснато се увеличава. От друга страна, училищното ръководство се тревожи от липсата на достатъчно помещения. Директорът подчерта, че учениците от 5-ти и 9-ти клас са принудени да учат в коридора. Новосформираният клас за възрастни ще провежда занятията си в стая-склад. Според ръководителите, редица са факторите, които възпрепятстват преместването на училището в друга сграда. Една от причините е финансова. Друг сериозен проблем е намирането на квалифицирани преподаватели.

Българският образователен център във Вашингтон от 2008 г. е член на АБУЧ. Той поддържа контакти както с български училища зад граница, така и с редица други институции и организации в България и чужбина.

.

.

В Българския образователен център през годината тържествата са 4:

•Коледно тържество - на празника децата представят богата програма, включваща стихове, песни, театрални сценки, танци и много други; пристига дългоочакваният дядо Коледа
•Мартенско тържество - празнуват се 1-ви март, 3-ти март и 8-ми март
•24-ти май - на празника се връчват годишните удостоверения на учениците; учебната година се закрива

•Хелоуин - в празника участват деца и възрастни, всички са маскирани; провежда се „Вечер на талантите”

Бих искала да отбележа, че освен посочените мероприятия, учениците се включват в програми, инициативи и тържества, организирани от българската общност.

През пролетта на 2012 г. Българското училище във Вашингтон участва в празника на българската култура „Хопа Тропа Кукерица!”, състоял се в Театъра на масоните в Стария град Александрия. В програмата бяха включени и фолклорната музикална група „Орфея”, българският танцов ансамбъл „Жарава”, женският вокален ансамбъл „Свитаня”.

Традиция за училището са неделните спортни дни. През зимата се организира каране на ски, а през пролетта и лятото - игри на волейбол, тенис, футбол. Игрите се съчетаваха с пикник в парка. „Тези спортни дни и пикници допринасят много за сплотеността на децата.” - сподели директорът на училището.

.

  Честване на Бабинден в училище "Св. Климент Охридски. Кадър от ритуала "Измиване на ръце" на жената, която ще извърши израждането на детето.

.

На това място бих искала да ви съобщя, че бе отбелязан Бабинден. Бабите на децата в училището бяха приготвили богата трапеза, отрупана с баници, тутманици и какви ли не още български специалитети. На събирането децата бяха запознати с обичая, представен бе и ритуалът „Измиване на ръце”. Учениците поздравиха гостите с хубави български стихотворения. По повод празника всяка баба получи кърпа.

Вече е сформиран курс по български език за чужденци. Участниците са седем американци, при това всичките - мъже! Ето, че идва ред да изпълня молбата на г-жа Кронин, а именно, да прочета следната благодарност:

„Благодарни сме на всички, които допринасят за успеха на нашето училище: на учителите за всеотдайността, професионализма и обичта към децата; на родителите - за постоянството, с което водят децата си и за помощта, която ни оказват всеки път, когато се нуждаем и желанието им да бъдат част от нашето голямо „семейство”. Благодарим на училищното настоятелство за далновидността в ръководене на дейността ни.”

Уверявам ви, че в Българския образователен център във Вашингтон за изучават с любов българските традиции и обичаи. Учениците изработват маски, представят обредни кукерски танци и сценки. Хлопотът на чановете и медните звънци, бурните ръкопляскания и овации на публиката, достигат чак до България.

.

.

Източник: Радио „Татковина” Автор: Ваня Велкова 

Подбор на снимките: Българската социална мрежа