От известно време, вероятно повече от година-две, в различни издания започнаха да се появяват масово статии отричащи основополагащи исторически принципи и факти. Обидно е, че почти всички са насочени против нашата, българската история. Особено това се отнася за произхода на българите, за падането ни под турско робство, за борбите на българския народ за освобождение и следосвобожденския период. Похвално е да имаш собствено мнение, да го отстояваш аргументирано и с факти! Но така ли е в същност? Много често вместо това ни се натрапват заглавия от рода: „Османската империя спаси българския народ” на Стоян Динков; „Откуда пошли тюрки” на Н.Н. Вашкевич и т.н.  Казах, че е похвално да имаш собствено мнение, обаче,

                                     

                         Н.Н. Вашкевич 

преди да започнеш да громиш, хулиш и разваляш всичко строено преди трябва да се замислиш с какви аргументи разполагаш и да си сигурен в своята правота. Иначе стигаме до знаменитата фраза на Гьобелс „Една лъжа повторена хиляда пъти става истина!”. Вярно ли е това и това ли искаме? „Разбира се, че не!” ще отговорят болшинството. Разбира се, но само на думи. Когато поискаме факти и аргументи доста често получаваме: „Ти не ме учи мене, аз съм завършил история в Софийския Университет. Сега имаме демокрация и ще пиша каквото си искам.”; „ Да не знаеш повече от Вашкевич?”; „Всички факти говорят, че е така” и т.н. и т.н. Оказва се, че прословутия способ на елементарните преписвачи „копи – пейст” е преминал в по-висша фаза – саморекламата и самовлюбеността („Вижте ме колко съм умен, какви гениални идеи генерира моя мозък, моето АЗ!”). Случайно или предумишлено, но това е масово явление. А всичко това може да се избегне (ако не е направено умишлено) с едно елементарно поглеждане в Българския тълковен речник и се прочетат обясненията на думите:

  • Твърдение – това, което се твърди, което се отстоява като мнение ;
  • Хипотеза- научно предположение, което подлежи на доказване ;
  • Теория – система от идеи в един клон на знанието, които обобщават практическия опит, натрупан от човека в процеса на опознаването на природата, в обществения живот и мисленето. Съвкупност от основни правила за дейност или от основни положения в определена научна област;
  • Доказателство – факт, довод, който се привежда в полза на съществуването или на истинността на нещо;
  •  Аргумент – основание, довод, доказателство;
  • Факт – нещо, което действително е станало, случило се е или съществува;
  •  Довод – мисъл или факт, които се привеждат като доказателство за нещо, аргумент.

Често срещано явление е тоталното отричане на определени събития поради неясност във формулировките. Например съществителното „робство”. За него в тълковния речник не можете да намерите точно определение. И това развързва ръцете на някои хора категорично да заявяват например: „Нямало е турско робство, а само турско присъствие.”, или както писаното по-горе „Османската империя спаси българския народ”. Ако е така естествено е да се зададат въпросите: „Кой е поканил османските турци и защо не са си отишли сами след толкова въстания?”, „От кого е спасила Османската империя българския народ? От самия него, защото е имало вероятност да вземе грешно решение?”. Но затова са необходими условия и свобода при вземането на решения, а българския народ в този период не е имал такива възможности. Тогава как е разпоредил на Османската империя да го спасява? Елементарен паралел в това отношение е птичката в клетка. Даже клетката да е златна, храната и водата – в изобилие, а и останалите условия на живот – прекрасни, птичката винаги ще се опитва да излети навън, на свобода. От друга страна не трябва да се смесват отношенията на българите към турската власт с турския народ – властта прокарва определена политика чрез своите инструменти в лицето на длъжностните лица, на пропагандата и т.н. Трябва ли да виним за това целия турски народ и виновни ли са за всички сторени злини от своите предци съвременните турци?

По друг начин стои въпроса с развитието на историческата наука в съвремените условия, а и в бъдеще. Ако в своето време монаха Мавро Орбини, поради липсата на доказателства,  е можел да си позволи интерпретиране произхода на българския род така:

  „…болгары , порождсніс Славянское , прішлн изо

Скандінавш , и осБліся во оныхЪ краяхЬ Германщ

окружаемыхЪ морсмЪ ПомсраиекімЪ, и балтшежШЬ*

н обітали тамо нЬкол!ко время. ПотомЪ отшсдшс

огоЪоныя страны, сстановіліся оружІсмЪ вЪпросшран-

ныхЪ поляхЪ берсговЪ ВСЛІКІЯ рЪки Волги, отЪ кея

же нарекошася Волгары , а потомЪ болгарьь ОшЪ

которыхЪ сЪ прехожденісмЪ врсменс ≫ едіна часші

отЬидс , и пріидс кЪ Дунаю , оітпуду же на консцЪ

пронзіліся во Фракію яко бы вЬ лЬто …”

Сега времето е променило условията – възможностите на математиката позволяват да  се извършват не само изследвания в областта на историята, но и да се датират в повечето случаи по-точно историческите събития както това правят академик А. Т. Фоменко и проф. Г. В. Носовский не само в „ Введение в Новую Хронологию (какой сейчас век?)” но и в други свои трудове. Същото се отнася почти за всички клонове на науката. Примери: в антропологията – за определяне расовата принадлежност на открития череп и от там народа населявал региона; в генетиката – за определяне на наследствените черти на народа; в етнографията – за взаимодействието и взаимното влияние между различните народи и цивилизации и т.н. Ето защо смешно е  да се пише както един мой приятел си позволява при цитирането на Н.Н. Вашкевич: „…А сега да видим какво ще ми отговорят другарите за писаниците на любимия им Лев Гумильов…”. Но ако Вашкевич е създал ХИПОТЕЗА, това не значи, че е разгромил

                        

                                Л.Н. Гумильов

ТЕОРИЯТА за тюрките на Гумильов... Ето така, на базата личните пристрастия, независимо дали са политически, националистически, конфесионални, расови и т.н. се създава благодатна почва в историческата наука тайничко да се настанява и набира сили Гьобелсовата сентенция  „Една лъжа повторена хиляда пъти става истина!”. Жалко!

            Никой не твърди, че в историческата наука няма „бели петна”, но профанизирането на проблемите няма да доведе до тяхното решаване. Ето защо мисля, че всеки, който се занимава с история в своите изследвания е длъжен като минимум да спазва текста на онази табела, която се поставя на неохраняемите железопътни прелези:

ОГЛЕДАЙ СЕ, ОСЛУШАЙ СЕ И АКО НЕ ИДВА ВЛАК ПРЕМИНИ!

 

Литература:

  1. Мавро Орбини – Историография початiя имене, славы, и разшiренiя народа славянского и их царей и владетелеи подЪ многiми имянами и со многiми Царствiями, Королевствами и Провiнцiами (Царството на славяните) – издадена за първи път през 1601г. , отпечатана през 1722г. в Петербург.
  2. Стоян Динков - Османската империя спаси българския народ – интервю за „Новинар” 15.07.2014г.

Преглеждания: 290

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics