Веднъж морето казало на луната: „Огледай се в мен!” Тя му се усмихнала и отговорила: „Когато видиш моето светло лице, тогава аз ще се огледам в теб…” Морето се разчувствало от тези думи. Вълните му започнали бурно да се плискат по брега. Дочул го вятъра и му прошепнал: „Ееех, стари приятелю, успокой се. Нима не знаеш, че който се влюби в луната се научава да чака…” От този момент нататък всеки ден вятърът подарявал на морето песента на птиците в гората. Тя била единственият лек за влюбеното му сърце. И така, ден след ден,

Прочетете повече: http://diyo-coach.com/%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%B9-%D...

Преглеждания: 64

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics