.

Картината "Мирова скръб" е създадена през 1914 година и принадлежи към първия период от творчеството на Борис Георгиев, когато той формира творческия си възглед за изкуството и го насочва към философско изразяване. Изображението на ранената сърна се превръща в метафора на „Мировата скръб“, която става основна тема за изкуството на художника.

Световната критика определя творбата като пророческо видение за невинните жертви на Първата световна война. Поводът е конкретна случка, многократно разказвана от автора. Една зимна вечер в алпийската хижа, където Борис Георгиев живее с по-малката си сестра Катя, се чуват ридания, подобни на детски плач. Художникът излиза навън и недалеч от прага си вижда смъртно ранена сърна, която плаче с човешки глас. От очите й, премрежени от смъртта, се ронят сълзи. Кръвта й се стича по белия сняг и още преди той да стигне до нея, сърната умира, като оставя в живота му спомен за безсмислената човешка жестокост. Твърди се, че картината „Мирова скръб“ е дала стимул на стотици интелектуалци да надигнат глас против войната, а мнозина чувствителни хора да се откажат от месоядството.

.

Друг изрзз на неговата "Мирова скръб" се проявява, когато е в Париж, който по онова време е сърцето на тъй нареченото „Модерно изкуство”. Френската столица го  разочарова дълбоко и той споделя своето огорчение с думите: -„Една деградация на човешкия дух, една оргия на тъмните сили на Злото, където от години се работи за разрушаването на човешката култура. Друга е мисията на истинското изкуство – то трябва да бъде вдъхновено не от формулата „изкуство за изкуството”, а от етични идеали, за да служи за духовното издигане на човечеството.”

.

"Аве Натура"

.

Той се усамотява сред високите италиански Алпи и сред овчарите на Монте Лефре и Трентино преосмисля целия извървян за 14 години път. Там обобщава своите богати впечатления от срещите си със значими хора и природни красоти като противовес на градската суета и вълшебен лек на скърби и тежнения. Там се раждат първите му задълбочени творби, сред които е и „Аве Натура” – портрет на скъпата му сестра Катя,  облечена като пастирка, облегнала глава на гегата си. По онова време тя живее при него, а дълбоката им духовна връзка датира още от детството. От този период е и неповторимото му платно „Мировата скръб” – изображението на простреляната сърна, затрогваща картина, която става неговото философско кредо. По-късно той я извайва върху надгробния камък на погребаната във Флоренция Катя, до която ще легне и той след края на своя пребогат на изживявания и творчество живот. Както се знае той винаги подписва художествените си творби "Boris Georgiev di Varna". На надгробната му плоча, когато умира на 9 април 1962 година, също е поставен този надпис.
.
В своето есе „Странникът – мечтател“, посветено на Боринс Георгиев, Петър Вангелов пише:

„Отшелническият живот в Алпите заедно с птичките, вековните дървета, вечните снегове, дълбоката небесна синева, могъщите върхове и милата си сестра Катя, се оказват мощен творчески стимул за Борис Георгиев. Чрез съзерцание и мистична вглъбеност той първо формя душата на картината, а след това я пренася на платното. Когато сяда пред статива, той не търси гледката, а състоянието. Благодарение на този извисен творчески похват Борис Георгиев съумява да предаде в творбите си необикновено широка палитра от художествени внушения: от радостта и вечната хармония, към които лети младото момиче в картината „Към вечността“, до болката на света, събрана в измъчения поглед на ранената сърна в картината „Мирова скръб“; от светлия идеал за човека, носител на мир, любов и милосърдие „Странстващият пастир“, до леката тъга и умората, натрупани в дългия живот на трудности, изпитания и скърби, примесени с мълчанието на мъдростта в картината „Майка ми“.

.

Накрая ще спомена една мисъл на Рабиндранат Тагор, която е подходяща за поанта в образа на приятеля му Борис Георгиев:

Най-безкрайно е пътуването до самия себе си и най-сложно е в изкуството, което води до онази крайна простота на една мелодия. Пътешественикът ще почука най-напред по всички чужди порти, за да стигне и до своята; ще преброди всички външни светове, за да намери най-накрая своята най-вътрешна светиня.

.

Пътешественикът с четката Борис Георгиев бе признат като един от най-добрите портретисти в света за своето време. През 1961 година негови приятели и почитатели организират в един от старинните дворци на Рим последната му изложба, която пресата оценява като „Триумф на човешкият гений”. Художникът - философ е носител на Ордена на италианската корона.

.

"Вечният път"

.

При написването на статията са ползвани

данни от архива на клуб ЮНЕССК-Варна

Николай Увалиев

Преглеждания: 152

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics