Светлината в периода на зрелостта на Мария Чакърова

.

.

Мария ЧакъроваСветлината - като тема, като конструктивно решение, като съзнателно търсен ефект, присъства във всички нови творби на Мария Чакърова.

“Не считам, че трябва всяка година да правя изложба. Не винаги харесвам нещата си отведнъж. Искам да ги преживея повторно”, казва художничката. С всяка нова експозиция Мария Чакърова се представя в ново артистично лице. Творбите й, предимно живописни, са изключително експресивни и залагат на цвета и неговите комбинации. В голяма част от тях зрителите ще видят рядкото съчетание между жълто и синьо, използвани в най-ярките си варианти и в различни сюжети.

Мария Чакърова 

Родена е през 1948 г. във Варна. Завършила е графика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” през 1973 г. Правила е изложби във Варна (Художествена галерия, 1983 г., “Етерна”, 1997 г., “Осем”, 1999 г. “Стил” от 1995 до 1998 г., “Артин”); в София (1985 г.); в Холандия (Хелдроп, 1994 и 1995 г.); в Германия (Франкфурт на Майн, 1994 г.); в Австрия (Виена, 1998 г.). Участвала е в множество престижни графични световни форуми (Варна - биенале на графиката, София - триенале на графиката, Канагава, Япония - биенале на графиката, Маастрихт, Холандия - биенале на графиката, Краков, Полша - биенале на графиката, Лодз, Полша - биенале “Малка графика") и други. През 1985 г. е отличена на III биенале на графиката във Варна, същата година й е присъдена и награда “Варна”. Последните й изяви са свързани с чужбина. Творби на Мария Чакърова бяха показани в Лион, Франция (в кметството и в изложената зала на града) със съдействието на асоциация “Alpes et Balkans”. Художничката участва и в 114-ия международен пролетен салон в града, който се организира от съюза на художниците в Лион. На него е отличена с награда “Sokoloff”, присъждана от лионското общество за изящни изкуства, както и с почетен медал на града. През ноември 2000 г. Мария Чакърова бе поканена от факултета по изящни изкуства в Солунския университет като гост на местната графична база - ежегодна практика на университета.

Мария Чакърова работи в областта на графиката, рисунката, акварела, в последно време все по-често в областта на живописта.

.

За новите си творчески намерения

"В продължение на две години се старая да осмисля отношението си към светлината при изграждането на всички мои творби - споделя художничката. Светлината е способ за преминаване от светло към тъмно и за изграждане на композицията. Може би интересът ми към нея идва от факта, че първо съм график. Интересуват ме различните й състояния в различни пространства - интериори и екстериори, в различните годишни времена. Тези теми присъстват в повечето ми предишни творби - черно-бяла графика, литография, но сега излизат като живопис и акварел. Разчитам на цветовете и комбинациите между тях. Съчетанието между синьо и жълто е за мен нещо изключително. Това е трудна комбинация, която дори се отрича от някои. Вратите и прозорците като тема тръгват още от литографиите ми, сигурно те ще останат и в бъдеще в живописта".

.

Литографията е любимата й техника

“Тя е най-близка до природата и най-близка с рисунката . казва Чакърова”. Повече от 20 години - до 1990 г., художничката е посветила на графиката, през този период работи и рисунки с туш и перо. Акварелът идва постепенно, първо като съчетание с рисунката, а по-късно прераства в самостоятелни произведения. Колажът е често използван способ в творбите й - в акварелите и в рисунките, изпълнени със смесени техники. Предпочитаният от нея формат за живопис и рисунка е квадратът , защото смьтя , че е“уравновесен формат и в него могат да се правят много неща”. При акварела размерите варират от малкия до големия, а в литографията обича камерния формат. Защото:  “Удоволствие ми доставя да го работя дори и с лупа, но малко хора харесват камерни неща. За да ти допадне една малка работа, трябва да имаш доста култура, да си по-деликатен като човек, за да можеш да я оцениш”.

.

   Интериорът като преживяване

.

За зрелостта


"Зрялата възраст при художника е различна от биологичната - продължава разсъжденията си тя. - Знаеш какво търсиш, имаш проблеми, които решаваш в работите си, можеш да прецениш посоката си и не изпадаш в онова хаотично лутане на влияния от различни художници и от модата. Знаеш кой си, къде си и какво можеш да правиш.

Никога не рисувам, за да покажа какво мога, а го правя за себе си и после за публиката. Нещата трябва първо да харесат на мен, а след това на останалите. И, пази боже, всички да ме харесват!"    

.

За изкуството

"Изкуството е първо божа дарба, след това е спасение - във всяка ситуация и за всички. То се нуждае от зрители, както и те се нуждаят от него. Изкуството може да е затворено в себе си само за известен период. Ако не се покаже, губи смисъла си. То може да стане достояние на малко хора, но май всички обичаме да ни ръкопляскат или поне да ни обърнат внимание. Изкуството се погубва, когато няма благодетели. Но на култура се учи трудно, когато си гладен.

Всеки трбва да прави това, което може, за да не се получават изкуствени творби и компилации. Изкуството е първо вътрешна проява, нещата се събират и се изявяват - това може да стане с експлозия, или по-бавно. Най-важно за художника е да му се рисува. Тогава нещата стават чисти и истински. Умозрителност без емоцоналност не превръща една работа в изкуство".

.

.

 Елена Владова, 
Публикация във в-к Черноморие

.

Преглеждания: 86

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics