На почетна вехта пред кораба на българската морска бойна слава "Дръзки"

 .

Най-атрактивният експонат на Военноморския музей е корабът-музей „Дръзки”. Построен в началото на ХХ век, днес той е единственият в света запазен торпедоносец от този клас.

След организирането на българския военен флот на Черно море (1897 г.) започва доставянето на нови бойни кораби. От 1904 до 1908 г. в корабостроителния завод на фирмата „Шнайдер и Сие” в Шалон на Сона, Франция, са построени шест еднотипни торпедоносеца: „Дръзки”, „Смели”, „Храбри”, „Шумни”, „Летящи”, „Строги”. Техническите им данни са: водоизместване 98 т.; дължина 38 м., ширина - 4,40 м.; имат по два парни котела и развиват максимална скорост до 26 възла; въоръжени са с три торпедни тръби с калибър 450 мм и с две 47 мм оръдия.
При започването на Балканската война (1912-1913 г.) торпедоносците охраняват района на Варненския залив. На 7 (20) ноември във флота постъпват сведения за движението на турски транспортни кораби. Същата вечер капитан ІІ ранг Димитър Добрев повежда отряд от четири торпедоносеца в боен поход. На 32 мили от Варна забелязват силует на голям неприятелски кораб - крайцера „Хамидие”. В първите часове на 8 (21) ноември „Летящи”, „Строги” и „Смели” атакуват крайцера, но торпедните изстрели са несполучливи. Последен макар и под вражески артелерийски обстрел от дистанция 100 м. смело атакува „Дръзки”. Последва оглушителен взрив от отправеното торпедо. „Хамидие” е изваден от строя и не участва в бойни действия до края на войната. При артилерийската престрелка парче от снаряд пробива втората димова тръба на „Дръзки”. Тази пробойна се пази като свидетелство за първия боен успех на българския военен флот.

Ето как Уикипедия описва бойното сражение. "Хамидие" е  бронепалубен модерен военен крайцер във флота на Османската империя, определян като най-известния турски военен кораб през ХХ век. В българската история е най-известен с действията си през Балканската война, когато охранявайки турските военни транспорти от Кюстенджа до Цариград, отправя ултиматум град Варна да се предаде или ще го разруши заедно с Балчик сйс своята артилерия. Но в директен бой българският торпеден миноносец Дръзки командван на мичман I ранг Георги Купов му нанася тежко поражение и го изважда за дълго от строя..."

По време на Първата световна война българските торпедоносци изпълняват разузнавателни и охранителни задачи, поставят минни заграждения. Те участват в І световна война и със смели дисантски бойни ак;ии. След като на 1 септември е овладяно село Кранево от румънските войски на 5 септември 1916 г. през нощта отрядът на миноносеците и 3 гребни лодки стоварват първия морски десант в новата история на България. Авангардният десантен отряд при Балчик е в състав 235 бойци, последван в следващите дни още 510 дебаркирали на брега при Балчик, Каварна и Калиакра. Те изненадват и побеждават силно превъжхождащият ги в жива сила, артилерия и кораби противник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните складове и добре подпомагат настъплението на Трета българска армия.

През Втората световна война "Дръзки" извършва конвоиране и охрана на минните заграждения. А на 21 ноември 1957 година славният торпедоносец е открит като кораб-музей.

.

Крайцер "Хамидие"

.

Преглеждания: 93

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics