Изохка  в стон родилен този дъжд,
разпилял мокри мисли по капчука,
а аз със него за дълго затъжих
за онова, дето исках, а не случих.
И все се мъча да си спомня
ония, тихите… нечути стъпки,
дето пред прага ми се спряха
и… до тука май само бяха.

И беше все дъждовно в мен…
Дъждовникът  деня ми
като от  разтворена пазуха
всичко омокряше до кости.
И сълзите му от горест бяха
все тъй студени и солени,
които стичат се по мене
безжалостни и постни…

Защото все някога нещо си отива,
и аз… светът ми ще се скрие
в окото невидимо на мида,
оцелял по чудо за мига от облак,
когато нещо и от мене ще си иде.


Учудващо защо ли Луната само
е вечно млада и в наслада бяла
е в любене с хоризонт насрещен.
Та те никога не свършват…
Идват… тръгват, и си отиват,
но все ги има… в свойта вечност
като безкрайните погачи,
омесени от сезоните на времето,
скрили в себе си мъката по някого
на сови болни и на слепи прилепи.
Осъдени на страх и нощност.

А  рано сутрин този град мълчи.
Сънни мисли се прокрадват
по тръгналия ден без име
и пише себе си (май е като мен)
по тъжни клони на върбите,
самотата си прегърнали преживе.
По целунатата тишина
на разпукнатия камък  
остава смътен спомен за чешмата,
с име цвете на момиче с плитки.

Сега… след избягалия дъжд,
излял  внезапно своите ведра
от разплакани момини гърди,
измислям си дъга в очите ти.
И странен шепот… кадифе,
който ме събужда с люляци,
и аз настръхвам, мислейки,
че си някъде по мене…

Не знам защо ли …
Но само знам…
че те чакам дълго
пред прага ми да спреш…
отхвърлил  незнайно някъде,
далече… ланшните слани,
които мен и тебе пареха
от огнището ни стихнало.

И тръгваме…
още днес, и сега, и още,
преди мракът да ни сипне
с тежък  звън на монета празна
към оня хълм в нощта,
подпрял с бедрата си увисналото Нищо.
По него пишем с теб от днес
надежди плахи,надмогнали си битието,
и съдбите си по седемте небета
и всички безкрайни ширини,
където любовта душите ни
една о друга сплита.
Вечност…
Онемяващ  миг…
Завинаги!



Преглеждания: 59

Коментарите са затворени за тази блог публикация

Web Analytics