Тези дни нашият Президент роди нов мит – митът, че Русия ще превзема България. Би било смешно, ако не беше жалко. Защото за пореден път Държавният глава сътвори геополитически гаф и ни накара да се срамуваме за това, че въобще имаме такава институция. Днес пък България се сдоби с „ясна и категорична” позиция по Кримската криза, в което нямаше нищо ясно, категорично и съществено – просто преповтаряне на европейското говорене, с добавка на славянска и православна лексика. Какво да се прави – не случихме на цар, не случихме и на Президент.  А сета накъде? ... Трябваше обаче да се случи Крим, за да лъсне за пореден път нашата историческа безпомощност да правим геополитика / за вътрешната не говоря/, защото в крайна сметка тя е функция на външната, на способността /или неспособността/  на един народ векове наред правилно да се ориентира в исторически сложилите се политически отношения между водещи и второстепенни държави, съществуващи териториално и духовно-интелектуално на картата на Европа. За пореден път ние не успяхме някак да се „впишем” в общия политически контекст и това лъсва днес, но не е от днес. Не е и от вчера или отпреди двадесет или повече години. Може би трябва да се върнем още във времето на Шишман, но за целта не трябва да четем само Паисий, в чиято история има повече литература, отколкото фактология, а да прочетем може би и Спиридон Габровски, за да разберем защо всъщност сме попаднали под робство и да установим /със съжаление/, че вината си е преди всичко наша. Но да се върнем на Крим. И на плача Ѝеремиев, че , видите ли , някой отново се гласи да ни превзема. Добре би било някой компетентен политолог да ни обясни какво всъщност се случи, но знайно е, че компетентността на политолозите свършва там, където започва интересът на политическите кръгове, които им плащат, а за голяма част от централните медии  истината не е интересна, защото тя не произвежда сензации. Истината просто е гола и когато решиш да я обличаш по свой вкус, тя се превръща в евтина проститутка или в най-добрия случай- в пепеляшка, обута в стъклени пантофки, но все пак оваляна в пепел. За да разберем обаче какво точно се случи в Крим, трябва да си отговорим на няколко простички въпроса:

-          Кое провокира действията на Русия, по отношение на Украина?

-          Има ли право, или  не Русия исторически и геополитически /не е едно и също/?;

-          Каква трябваше да бъде позицията на България в дадения случай, за да се види най-после светлина в тунела и държавата ни, ако не да блесне с историческо прозрение / явно трудно й се отдава/, но поне да покаже най-после здрав разум и елементарен инстинкт за самосъхранение, ако не и искрица национално достойнство, каквото измъченият български народ отдавна  мечтае да види.

Ще се върна в 90-те години, когато аз, може би не толкова умна и красива, бях на площада, заедно с малкото си дете и с хиляди хора като мен. Какво искахме ние? Мисля, че дължим отговори на вече порасналите ни деца и на хората, които и тогава, и сега се оказаха потърпевши от безкрайния преход, и които вероятно обвиняват /макар и не явно/ тези като мен, които бяха сполучливо използвани в една поредна геополитическа игра, целяща да отвори път предимно на САЩ и тяхната имперска политика, маскирана зад формулировки като либерализъм, пазарна икономика, износ на демокрация и други алабализми, целящи да хвърлят прах в очите на обикновените хора.А ние наивно вярвахме, че демокрацията, за разлика от комунизма, не е утопия. Не се извинявам, поемам и изстрадвам своята персонална мъничка отговорност, но това просто е прелюдия към другото, по-важното. Ние боготворяхме Европа. Ние, зяблудени от дългите години информационно затъмнение и изкривена картина за света, вярвахме, че европейските държави, които продължаваме по инерция да наричаме „Велики сили”, наистина са изградили съюз, основан на Просвещенските идеали за свобода, равенство и братство. Искахме да вярваме, че Европейската цивилизация е непроменена, блестяща и универсална, забравяйки, че от Ренесанса ни делят векове. и че ако в началото на миналия век, макар и изплувала от тъмнината на робството младата ни държава е имала за цел и смисъл да достигне, че и да задмине Застаряваща Европа,то социализмът, който ни държа в принудително блаженото състояние на инфантилен пубертет, ни попречи да видим, че Европа не просто остаря, а се изпразни от смисъл. В нашите сънища наяве Европа беше все още генератор на философия и на идеи; център на цивилизация и култура; извор на мъдрост и политически опит. Нещо повече – ЕС се роди като балансьор между две империи – Америка и Русия, и трябваше да осъзнае тази си историческа мисия и да се държи именно като такъв във всички геополитически ситуации, произтичащи от имперските амбиции на двете нистина Велики сили, които по правило, „по имперски” решават съдбите на света по три начина: чрез военна сила, чрез подкупване на политици или чрез създаване на вътрешни локални конфликти на етническа или верска основа, което поражда „разпада отвътре” и насилствената смяна на правителства, много често легитимни, но неудобни, с маргинални такива. Нищо ново под слънцето – откакто има империи, тези три начина на сила и манипулация действат безотказно. Референдумът в Крим бил неприемлив, защото бил извършен под дулата на оръжията, а този в Косово бил мирен – хайде де!. Може би бомбардирането на Сърбия беше приятелски огън?! За съжаление Европейският съюз е много далеч от понятието геополитически съюз – такъв, какъвто съществуваше в нашите представи; този, към който искрено се стремяхме, защото вярвахме в Европейските ценности, пропускайки наивно очевидния факт, че Европа отдавна не вярва в тях. В днешните си измерения Европейският съюз е просто една формална съвкупност от държави, които се пукат по шевовете от проблеми, без ясна обща социална политика, без обща икономическа стратегия и най-вече- без единна отбранителна система. Европейският съюз е просто един придатък на НАТО , мост, по който американската кубинка уверено настъпва на изток, независимо че НАТО има договореност с Русия, да не се разширява към нейните територии. Именно тук прозира двойствената роля на ЕС, защото , ако ви прави впечатление, който влезе в ЕС, автоматически влиза и в НАТО. Да, договорът не се нарушава формално, но тъй като Европа няма свой собствен военен алианс Америка „услужливо” и предлага своята защита. Така метър по метър, „по тихонечко”, както казват руснаците- та до границите на Русия...Трябва да си глупав, ако не луд, да допуснеш на границата си , до стратегическите си военни бази американската армия. Е, кой кого иска да превзема? И до колко Европа, която сега е в истерия, има историческа вина за този /а и за други териториални конфликти?/.

Днес понятието „Велика сила” вече звучи твърде романтично, по отношение на която и да е европейска държава, била в миналото такава. Европа отдавна прилича на стара мома, която живее със своите спомени за минало величие, твърде безпомощна, за да реши собствените си ежедневни проблеми и затова съгласна да се усмихне и да отвори вратата си по всяко време на всеки, готов да й направи комплимент или да я пощипне. Единствената правилна позиция на ЕС в случая беше позицията на балансьор, на територия, където да се търси диалог и консенсус между  двете имперски държави. Това щеше най-после да я еманципира, да й придаде човешко лице, да покаже на света, че в началото на 21 век човекът и неговото мнение имат някакво значение. Да, Америка дава добри примери за демокрация, по силата и спецификата на своето създаване като държава, но нека не забравяме, че ако я нямаше Русия,в средата на ХХ век, нямаше да я има и Европа...

            Аз наивно продължавам да вярвам в европейските ценности и именно поради това смятам, че България за пореден път пропусна шанса си да се държи като истинска европейска държава и да запази неутралитет, по отношение на военния конфликт в Крим. Нещо повече- тя трябваше да настоява пред ЕС да бъде парламентьор в диалога с Русия, защото България познава Русия много по-добре, отколкото всяка друга държава-член ЕС. Ние сме яли и меда и жилото на Русия, но ако трябва да бъдем честни пред себе си и собствената си история, Русия ни е взела, но ни е и дала, което не може да се каже за Щатите. Тук делението на русофили и русофоби е елементарно, защото въпросът е геополитически и съвсем не е невинен. Както каза един политолог:”След като НАТО може да се разширява на изток, защо Русия да не може да се разширява на запад...”Но до кога така? Ами дано съм лош пророк, но ако Европа продължава да е разделена на „Русофили” и „Русофоби”, просто ще изчезне от политическата карта. И ние с нея, без значение кой ще ни превземе – който свари. Пък да не забравяме, че има и други мераклии. Историческата мисия на ЕС, а и на България, като част от него е първо да покаже един работещ социален и икономически федеративен политически модел , който не е имперски, а е модел на равноправни и равнопоставени държави с умерен национализъм, със собствено лице и относителна икономическа незавимисомост / до колкото това е възможоно/,които са заедно не поради териториална сложеност, а поради простичкият факт, че имат уникална история, велика и древна култура, основополагащи матрици на идеи и духовност. Парадоксално е, но вместо Европа да диктува дневния ред на обществата, на нея й диктуват, поставят я в унизителното положение на килимче, по което да стъпват с мръсните си войнишки ботуши и да прекрояват картата на света, както им скимне. Срамно и унизително. Но още по-срамно е това за нас и за нашите политици, които заявиха крайната си позиция, без дори да се интересуват какви последици може да има това за собствения им народ. За пореден път без дори да го попитат. Защо ли не ме учудва? Между другото тези дни попаднах на един руски форум, в който двама руснаци си говорят. Единият казва: Днес Тексас прави референдум, за отделяне от САЩ. Другият с ужас го пита: „Ама и те ли искат в Русия?!” „Не бе-казва първият-искат независимост”. „Ох, слава на Бога – отговаря вторият- а аз си мислех, че и тях трябва да ги храним и обличаме...”. Очевидно разминаване между политика и реалност. И в Русия, не само у нас...

24.03..2014г.

Цонка Христова

Преглеждания: 79

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics