.

.

В своя дисертационен труд
на БОГДАНА ДИМИТРОВА АТАНАСОВА
докторант на самостоятелна подготовка в департамент „Музика”, НБУ
на тема:
„ДЖАЗОВИ ФЕСТИВАЛИ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1989 г. -
НАЙ-НОВАТА ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ДЖАЗ”

Всичко това й позволява в Заключението на докторската дисертация
да формулира тезата, че българският джаз фестивал е жизнеспособен.
Прави го дори с известна амбиция да промени факта на отсъствие на
България от картата на световните джаз фестивали

Докторантката избира с основание историко-хронологически метод
в своите наблюдения, който позволява проследяването на детайли, връзки
и тяхното развитие във времето. Тя намира подходящия научен
инструментариум, за да възстанови събитията и основните участници в
тях, които пишат най-новата история на българския джаз с превърналите
се в емблематични за фестивалните прояви техни имена – Анатоли
Вапиров (Варненско лято), Димитър Русев(Хасково), д-р Емил Илиев 

(Банско), Милчо Левиев, Веселин Николов (Пловдив).

Като раглежда битието и профила на българските джаз-форуми, които носят в себе
си обобщена визия, артефакт, публична оценка и признание - Варненският джаз фестивал е
креативният фестивал, джаз-фестивалът в Хасково е феноменът сред
фестивалите, Банско е мястото на най-популярния български джаз-
фестивал, Пловдивските вечери са синоним на изискания фестивал, а
Софийските jazz events носят „разпиляното ехо” на много фестивални
идеи.

Тя отчита и
дефинира позитивните страни на нашия фестивален опит. Б.Атанасова
коментира българската фестивална джаз-сцена като форум, който
„легитимира българските джаз-изпълнители в списъка на световните”
майстори. Тя интерпретира международните проекти с участието на чужди
джазмени като ”стимул за обмен на творческа енергия, опит и естетика”.
Отчита необходимостта от ”експониране на български музиканти”,
работещи зад граница, пред родната професионална и любителска
публика. В научните си констатации докторантката отбелязва
присъствието на българския фолклор като фактор, който инспирира джаз-
инвенцията на музикантите и генерира в тях нови идеи за развитие.
Всичко това й позволява в Заключението на докторската дисертация
да формулира тезата, че българският джаз фестивал е жизнеспособен.

път израз в дефинирания от нея Опит за прогноза : „Шансът за развитие на
джаза в България се корени в приемствеността между традиция и
иновация, в двупосочния обмен между млади и утвърдени изпълнители, а
фестивалът е най-успешния инструмент за това.”

Преглеждания: 149

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics