Ако искаш душата ми вземи!
Бих искал всичко да ти дам!
Важно е да бъда до смъртта със теб, и
Гъделът на живота не ще ме подведе.


Д
ъхът на младостта ми ти плени,
Ежедневието на последните ми дни,
Жизнеността на младото ми тяло и
Зрелостта на жадните ми мисли.


И
скам с теб да бъда до последните се дни и
Йоните на въздуха любовен да поглъщам.
Как повеляват нежните ти устни - за
Любовта, прегърнала преплетени сърца.


М
ъдростта тук място не намира и
Никога не ще посее хиляди зрънца!
Очите ти откриват дълбоката бразда-
Последната в съвместния любовен наш дует.


Р
адостта обхванала сърцата с пепел не посипвай!
Слънцето обхванало душите млади, с облаци не скривай!
Таванът на небето с хиляди звезди обсипвай!
Уханието но копринения въздух е с дъх на рози.


Ф
лиртът между нас намира свойто място.
Хубостта на нежното ти тяло е скрита в любовния ни храм.
Целувам със страстта, обхванала плененото ми тяло и
Чакам отговор от влажните любовни устни.


Ш
епнат ухаещите цветове в сърцата млади.
Щъкат думите в ръце преплетени и целуват
Юношата, скрил се в мъжественото тяло,
Яхнал страстни мисли...

Николай Пеняшки - Плашков

Преглеждания: 96

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics