НАКРАЯ

Закрилата смълчана е в небесна синева,

прибрала е сред звезден рой на помощта крилата.

Лицето на омразата, порока и гнева

приканва мрачен ден за скорошна разплата.

Словата са забравени на древния пророк

и мъдростта изпратена от светлината свише.

Омаяни от лустрото на днешния порок

не помним как постъпката на грешния мирише.

Забързани в покварата на гибелния бяг,

забъркваме в живота си най-силната отрова.

Хомота тежък теглим на законовия впряг

и с него дружно стигнахме до дъното на рова.

Изчезна любовта безследно, в тъмното се скри.

Изстинаха сърцата топли, пълни с хлад и злоба.

В дън земята някъде доброто се прикри,

честните дела са ретро и се пишат/в скоба/.

От златна треска боледува грешният ни свят

и алчност страшно телесата и духа разяжда.

Демонът е чер, облечен в дяволския цвят

и неговата сила злото всякакво поражда.

Човешки ропот нишка в недоверие тъче

и стонове оплакват тъмноцветна орисия.

Животът в недоимък и мизерия тече

и хлябът за децата ни поднася, на версия.

Опитва се сърцето да ни гали с ласка

и вярата да върне във Отеца-Бог.

Но демонът злокобен из душите кряска

и зверски я прогонва с тръбния си рог.

Очите ни за помощ в небеса се взират.

Сърцата ни очакват във смирение пощада.

В душите ни надежди в изобилие извират.

Умът облича в музика отчаяна тирада.

Стремителни събития съня спокоен плашат,

спокойствието ни отмиват с грозната си маска.

Тревожни вести мислите безмилостно ни прашат

и дните непосилно сменят змийската окраска.

Ще дойде ден! Пред дверите отворени на Рая

венци от злато на главите праведни ще свият.

А грешниците ще дочакат Съдника ..накрая,

сълзите им порок и злоба, грехове ще мият!

/ от НЕДЕЛЯ - Нели Димитрова Николова/

 19.06.2013г. гр.Варна