ПОНЯКОГА

Понякога подслушвам битието

потайно скрита в празния долап.

Обръщам с яд наопаки клишето

изтрито, като хвърлен стар чорап.

Непята песен нотите ми носи,

почиства прах от моя стар роял.

Случаен тон задава куп въпроси

на мрачния бемол чело подпрял.

Неканен такт отчита метрономът,

споглеждат се с изгасналата свещ.

Припряно чехли сурка икономът

и бърчи вежди с поглед строг и вещ.

Проплаква музика в неясни полутонове,

приглася и сълзливия солфеж.

Настройва жици лирата със стонове

прегракнали от ноемврийски скреж.

Разръфаната сложна партитура

изписва черни ноти ред по ред.

Прочиства глас с лечебната тинктура

забъркана от хлад, с бездушен лед.

А аз, стаена в прашното укритие

на сладък лаф с приведена лавица,

очаквам новия талант – откритие,

способен музикант или ... певица.

Фалшиви гами с ярост да захвърли

далеч в мъглите гъсти на живота

и с нежна песен топло да загърли

душицата, низвергната, сирота.

И в отглас сътворена композиция

да сложи край на нечовешка драма.

Да рухне неудобната позиция

подронваща  устоите на храма.

....Понякога ...подслушвам битието

прикрила в тъмнината ясен взор.

В завързан спор, на нож със житието,

в компания на светлия ...мажор.

/ от НЕДЕЛЯ – Нели Димитрова Николова/

07.08.2013г.