От многото излизания с приятелката ми, тази вечер беше изключителна. Небето бе спуснало копринения си плащ - обсипан с хиляди звезди. Луната с красивото, изкривено и сребърно лице топлеше сърцата, и се усмихваше. Звездите - тези весели очи, преследваха с нежността си и пръскаха хаотично искри.
Юли: Усещах нежността на тази пищна природа. Ухание и прелест.
Захласнат от красотата до мен, целунах любимата и възкликнах:

ярките звезди
очите ти прекрасни
топлят сърцето

Преглеждания: 53

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics