МОРСКИЯТ ФАР

Корабно платно се кипри с женска суета   

и скришно се присмива на моряците без глас.

Вятърът покани на визита есента

в нива неожъната с препечен житен клас.

Фарът е прикрил достойно старческа гърбица,

с остър взор кръстосва дълбините в черен мрак.

Жалва се на кацналата върху него птица,

колко скъсан и износен е парадният му фрак.

Моли се отчаяно на котвата ръждива,

ордените златни да му сложи на ревера.

Сладко се раздумаха и с мачта полукрива,

влюбена в подмолните  течения - без мера.

Фарът се страхуваше от женското присъствие,

свикнал да помага на лодкари и рибари.

Радваше се шумно, щом на нежното отсъствие

махаха за сбогом към брега моряци ...стари.

Светеше за всички хора вечер във морето,

пътя им показваше с капаните опасни.

С лъч от светлина разкрива зоните където,

крият се скали подводни и русалки страстни.

Денем се упойваше от тинестия дъх,

галеше се в камъните с воден мъх обрасли.

Вдишваше соления до болка морски лъх,

с привкуса на гниещи зелени водорасли.

Късно нощем със звездите почваше да спори

и с Луната случваше се малко да флиртува.

Вятърът ревнив му спуска облачните щори

и с вълните бели тихо в тъмнината си хортува.

С много обич е обгърнат този морски фар,

служил безрезервно  за децата на морето.

Свиден му е всеки стар моряк, плувец, рибар,

пази в светлина, което с труд и пот е .. взето.

/от НЕДЕЛЯ – Нели Димитрова Николова/

Гр. Варна – 20.09.2013г.