НАДОЛУ ВОДИШ - КЪМ МОРЕТО, поема, Хеми ВАРНАЛИУС

(c) 1963-Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
НАДОЛУ ВОДИШ – КЪМ МОРЕТО,
ЧИИТО СЛОЖНИ ВЕТРОВЕ,
ВСЕ ГОНЯТ КОРАБИ ПРЕД СЕБЕ СИ -
И СРЕЩУ ХОРИЗОНТА;
ДОКАТО ПЕНЯТ СТАРИТЕ ВЪЛНИ,
ОТМЕРВАЩИ НАЙ-ДРЕВНОТО ОТКРИТИЕ;
ЗИМА – ПРОЛЕТ – ЛЯТО – ЕСЕН,
И ОТНОВО -
ДИВА СМЪРТОНОСНА ЗИМА.

НАДВИСНАЛИ ОТ ДВЕТЕ ТИ СТРАНИ,
СЪС КЪЩИ ДРЕВНИ ВЕКОВЕТЕ,
УСМИХВАТ СЕ НА ВСЯКО УТРО -
ДЕНЯТ ОСТАВЯТ ВЪРХУ ТЯХ ДА СТЪПИ,
БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА НАШЕПВАТ,
ОЧАКВАЙКИ ЗАВРЪЩАНЕ -
НА БЛУДНИ СИНОВЕ
НЕСРЕТНИ.

ТУК,
ТЪРСЯ СЯНКАТА СИ ОТ ДЕТИНСТВО;
ОСТАНАЛА ПО ТЕБ В ПРАХТА,
РАЗРОВЕН ОТ НОЗЕ НЕМИРНИ,
НА НЕИЗВЕСТНИ ПАЛАВИ ДЕЦА;
ДОКАТО СЪРЦЕТО ТРЪПНЕ ВЪВ ОМАЯ,
ЗАБРАВИЛО ЧЕ ВСЪДЕ ДЕБНЕ СМЪРТ.

А СТАРИТЕ СМОКОВНИЦИ ВСРЕД ДВОРА,
ЛИПАТА СТРОЙНА ПРИ СТОБОРА,
И ЕСЕННИЯ ВЕЧЕН БЯГ НА ОБЛАЦИТЕ,
НАШЕПВАТ УПОРИТО-НЕУСТАННО;
А СЕНКИ НЯМАТ ВЕТРОВЕТЕ,
А СЕНКИ НЯМАТ ВЕТРОВЕТЕ.

НЕ,
НЕ ПРИТЕЖАВАТ СЕНКИ ВЕТРОВЕТЕ
БЕЗПОЩАДНО-ЛУДНИ ...
END
30.08.2013. 

Преглеждания: 75

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics