Траките оживяват в холограми

.

Вече готовите холограмни копия на предметите от тракийското съкровище, открито през 1931 г. в гробница край село Мезек, ще бъдат върнати в автентичната им среда - в коридора на гробницата. Автори на проекта са двама братя - професорите Симеон и Венцислав Съйнови от Института по оптически материали и технологии „Акад. Й. Малиновски” (ИОМТ) на БАН. На практика такава експозиция се прави за първи път в света.

Това обявиха пред медиите авторите на проекта. От 18 април до 20 април холограмните копия на 14-те предмета от съкровището бяха показани във фоайето на Българската академия на науките. Оригиналните предмети са от ІV-ІІІ в.пр. Хр. и се пазят в музея на Националния археологически институт на БАН. Холограмите са изработени от създадената към Института по оптически материали и технологии „Акад. Й. Малиновски” на БАН, фирма „Холобул”, в съвместен проект с община Свиленград.

Проектът е финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие”. Колекцията се състои от 14 холограми. Те са създадени по метода на руския учен акад. Юрий Денисюк.

Използвана е нанокомпозитна холографска емулсия, създадена в бившата Централна лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията – сега част от  ИОМТ.

.


.

Ето разказа пред BNews на проф. Венцислав Съйнов, зам.-директор на Института по оптични материали и технологии за как се роди идеята за холограмните копия.

 - Идеята се роди след като посетихме гробницата при село Мезек. Един огромен коридор с дължина над 20 м беше абсолютно пуст. След това разбрах, че в нашия музей са съхранени всичкки намерени артефакти в гробницата. Идеята беше точните холографски копия  да бъдат закачени на каменните стени в коридора и да бъдат осветени  от съвременни полупроводникови диоди, за да изникнат триизмерните им образи. За първи път в световната практика се ражда тази идея.

Безценните артефакти не могат да бъдат в музеите, защото ще изчезнат. Идеята е да се върнат в автентичната си среда в холографски образ. Това е начинът да се почувства историята.

- Колко копия сте направили?

- 14 копия - по едно за всеки предмет. Реалните предмети са в музея, те ни бяха предоставени в института и от тях с помощта на лазер направихме техни снимки, които след това се осветиха и бяха възстановени точните размери и  цветове на предметите.

Няма риск за тези холографски копия - те могат да пътуват без застраховки по целия свят. 

- Какво струват холограмните изображения?

- Цената на плаката, върху която се записват холограмите, е 62 евро  - става дума за откъс 30/40 см.  Самите холограми са много скъпи, защото са уникати. Уникат е, когато се правят до 5 копия от оригинал - ние сме направили само по две. Става дума за къртовска работа, а не за промишлено производство. Има и брак понякога. Цената е много висока, плащат се и застраховки на музея.  Струваше ни доста дори само, за да ни предоставят обектите от музея и да дойдат в лабораторията. Обикновено работехме нощно време, защото такива са изискванията - да няма никакви вибрации. Един ден ни отнемаше работата по всеки обект. 

- Какво е холограмата все пак?

През 1986 г. излезе моята книга за холограмите, която също е уникат, защото в нея за първи път има холографска илюстрация - стъклена. Накратко казано, холограма от гръцки означава "пълен запис". Записва се не само, както във фотографията, интензитетът на светлината, но и една много важна характеристика - фазата. Затова се използва лазер. Холографията е възстановяване на пълната информация за един обект. Простичко нещо е...

- Имате ли вече следващ проект?

- Да, имаме вече не идея, а спечелен проект, пак по ОП "Конкурентоспособност". Става дума за нова технология - цифров холографски запис. Записва се в двумерни изображения, с камера, правят се около 600-700 ракурса, след което компютърно се пренареждат пискел по пиксел картинките. Записва се не само обемът и цветът, но и движението на предмета. Много е ефектно! Това е бъдещето и затова  е необходим този гъвкав носител. Вече имаме поръчки от фирма "Геола", чието седалище е в Лондон и се занимава с цифров холографски запис. 

- На какви обекти се правят цифрови холограми?

- На всичко живо! Те се наричат 4D. Аз имам такъв портрет, но в него времето го няма. Това е много интересна технология, но за да  стартира този проект и за да има промишлено производство, трябва съфинансиране.

- Откъде ще дойдат парите?

- По европейски програми, но и по тях сумите не идват веднага. Някои учени си заложиха апартаментите, за да могат да стартират проект. За да финансираме нашия проект, брат ми - проф. Симеон Съйнов, вложи лични средства след пенсионирането си - 6 месечни заплати и допълнителни суми

Мой приятел руски учен казваше: "Богатого холографиста нету!" Учените са такива. Тяхната ценността система е да направят нещо ново.

.

.

Източник:

Автор: Даниела Стефанова

Снимки: Димитър Кьосемарлиев

.

Преглеждания: 133

Коментар

Трябва да сте член на Паметта на българите, за да добавяте коментари!

Включи се в Паметта на българите

Web Analytics